Меню

На латински език: Abortus spontaneus
На английски език: Miscarriage, Spontaneous abortion

Определение: Абортът представлява спонтанно или предизвикано прекратяване на ранна бременност, преди плодът да е станал способен за живот извън матката. Според предишни определения за граница между аборт и мъртвораждане се е приемало прекъсване на бременността преди 28-ма гестационна седмица (г.с.), тегло на плода < 1000 гр., ръст <35 см. (при аборта). В повечето европейски страни аборт е прекъсване на бременността преди 20-та г.с., тегло на плода < 500 гр. От 2009 година в България за аборт се приема прекратяването на бременността преди 22 г.с., когато плодът не показва признаци на живот, тегло < 600 гр.
Спонтанният аборт се предизвиква от естествени причини, без външна намеса.

Класификация на абортите:
I. Спонтанен аборт:
1. Ранен – до 12 г.с.
2. Късен – 13-20 г.с.
II. Изкуствен аборт:
1. По желание – до 12 г.с.
2. По медицински показания – до 20 г.с. В някои случаи може да се направи и по-късно, ако се застрашава животът на майката.
3. Криминален аборт.
III. Специфични форми на аборт:
– „кухо яйце“ (blighted ovum) – настъпва оплождане, образува се плоден сак, но в него няма ембрион;
– задържан аборт (missed abortion) – плодът загива, но не се изхвърля, остава в матката;
– хабитуален (привичен аборт) – два и повече последователни аборта;
– фебрилен аборт, септичен аборт – аборти, усложнени с инфекция.

Епидемиологични данни: Честотата на установените спонтанни аборти е 10-15%. Тя трудно може да се определи, тъй като абортът може да протече като по-обилна закъсняла менструация и да се пропусне, може изкуствен аборт да се отчете като спонтанен и др.

Етиология: Причини за спонтанен аборт могат да бъдат:
– хромозомни аномалии на плода – тризомия, анеуплоидия;
– малформации на плода – аненцефалия и др.;
– анатомични причини – напр. аномалии на матката (недоразвита/хипопластична матка, двурога матка, и др.), истмико-цервикална недостатъчност (причина за късни аборти), сраствания в матката (синдром на Ашерман – след хирургични интервенции в кухината на матката, тазова възпалителна болест и др.), миоми;
– патология на плацентата – отлепване, предлежаща плацента;
– инфекции – морбили, рубеола, грип, бактериална вагиноза, токсоплазмоза и др.;
– ендокринни причини (рядко) – диабет, хипотиреоидизъм, нарушена функция на жълтото тяло, поликистозни яйчници и др.;
– имунологични причини – напр. антифосфолипиден синдром;
– други фактори – радиация, химични вещества, стрес и др.

Патоанатомия: Ембрионът заедно с плодния сак частично или пълно се изхвърля навън. Това става на фона на атрофия и некроза на хориалните въси и отлепването им от променения ендометриум. Постепенно хормоналните нива намаляват. Хистологично се откриват изменени хориални въси и ендометриум с децидуална реакция (децидуалната реакция е отговорът на ендометриума към бременността). В ендометриума се оформят зони на тромбоза, некроза, възпаление.

Рядко ембрионът и плодните обвивки може да се капсулират с кръв, при което се получава плътна маса, приличаща на старо месо – карнеозна/месоподобна мола (мола на Breus). Плодът може и да се задържи и да изсъхне, да се мумифицира – fetus papyraceus.

Ранният спонтанен аборт протича едноетапно – ембрионът и плодният сак се отделят заедно. При късния аборт първо става изгонването на плода, а след това се отделя плацентата, което наподобява механизма при раждане.

Клинична картина: Основните клинични симптоми на спонтанния аборт са кръвотечението и болката:

– кръвотечение – получава се при отлепването на хориалните въси. То може да е с различна сила и цвят. Не всяко кървене води до аборт. То може да е преходно и да настъпва по време, отговарящо на овулацията и менструацията преди бременността. Кръвотечение може да има и при наличие на цервикален полип, колпит и др. При кървене е задължителна консултацията с акушер-гинеколог.

– болка – ниско в корема, супрапубично и в кръста. Може да е постоянна или с коликообразен характер. Обикновено се усеща след изкървяването и е по-силна преди аборта.

Клинични форми (стадии):

– заплашващ аборт (abortus imminens) – при него размерът на матката отговаря на срока на бременността, няма изменения в маточната шийка, има слаба болка и оскъдно кървене.

– започващ аборт (abortus incipiens) – настъпват промени в маточната шийка и в цервикалния канал, по-изразени са оплакванията (болка и кървене).

– аборт в ход (abortus progrediens) – матката отговаря на срока на бременността или е по-малка, има силна болка и кървене, в цервикалния канал може да има части от плодния сак. В този случай вече абортът не може да се предотврати.

– инкомплетен аборт (abortus incompletus) – матката е по-малка от очакваната за съответния срок, части от плода и обвивките са изхвърлени извън кухината на матката.

– комплетен аборт (abortus completus) – почти всички плодни части са изхвърлени, болката и кървенето спират, цервикалният канал се затваря.

Усложнения: Ранни:
– разкъсване на стената на матката;
– кръвоизлив – анемия, намален обем на циркулиращата кръв;
– инфектиране.
Късни:
– оформяне на сраствания в маточната кухина (синдром на Ашерман);
– нарушен менструален цикъл;
– безплодие;
– усложнена следваща бременност.

Диагноза: Поставя се въз основа на:
– определяне срока на бременността;
– анамнеза – наличие на някой от характерните симптоми, данни за предшестващи аборти, наличие на рискови фактори;
– гинекологичен преглед;
– ехографско изследване – откриване или не на плоден сак, детски сърдечни тонове;
– изследване на хормонални нива в динамика – бета-фракцията на човешкия хорионгонадотропин (hCG), прогестерон и др.;
– определяне на кръвна група и резус-фактор и при нужда – профилактика с анти-Д гамаглобулин;
– периферна кръвна картина – за определяне степента на кръвозагубата.

Диференциална диагноза: Диференциалната диагноза на спонтанния аборт включва:
– на първо място – ектопична бременност – наличие на атипични симптоми, може да има хемоперитонеум. Ехографското изследване показва липса на плоден сак в маточната кухина при високи нива на хорионгонадотропина. При хистологичното изследване на материал от маточната кухина се открива децидуална реакция на ендометриума, но липсват хориални въси;
– гроздовидна бременност – матката е с по-големи размери от очакваните за гестационната възраст, симптомите на бременността са изявени, наличие на характерен ехографски образ;
– полипи;
– тумори.

Лечение: При заплашващ и започващ аборт се цели задържане и завършване на бременността. Режимът е на легло. Медикаментозното лечение включва спазмолитици (папаверин), хормонални препарати (прогестеронът понижава тонуса на маточната мускулатура и има имуномодулиращо действие), магнезиеви препарати (магнерот, магнерич), витамини.

При аборт в ход и инкомплетен аборт процесът трябва да се довърши – използват се кюрета или вакуум-канюла.

Комплетният аборт изисква наблюдение и профилактика на усложненията.

При късен аборт и пукнат околоплоден мехур без промени в маточната шийка, се прилагат простагландини, които стимулират скъсяването и разширяването й.

При истмико-цервикална недостатъчност се прилага серклаж – поставя се циркулярен шев на границата влагалище-маточна шийка и се стяга. При нормално протичане той се маха при достигане на 36-та гестационна седмица или при започване на маточни контракции.

Профилактика: Профилактиката на аборта включва качествени пренатални грижи, контрол и лечение на системните заболявания, ограничаване на рисковите фактори (алкохол, тютюнопушене, наднормено тегло, стрес, различни медикаменти, инфекции, радиация и др.).

  • ПОСЛЕДВАЙ НИ!

  • Съдържанието на този уеб сайт има само информативна цел и не може да замени консултацията с лекар. По въпроси, свързани с Вашето здраве винаги се съветвайте с личният си лекар или друг медицински специалист.
© 2006-2020 Ars Medica.bg Всички права запазени. Всяко възпроизвеждане, променяне, публикуване на част или цялото съдържание на този сайт без предварително писменно разрешение от Ars Medica.bg е забранено Сайтът е изработен от Ait-WebDesign.com
Do NOT follow this link or you will be banned from the site!