Акнето е хронично-рецидивиращо кожно заболяване, което се характеризира със свръхпродукция на мастен секрет и възпаление на мастните жлези и космените фоликули с образуване на милиуми, папули, комедони, пустули и нодули. Засяга болшинството от хората в пубертетна възраст. Най-често диагностицираната клинична форма на акнето е acne vulgaris.

Какви са причините за поява на акне?

Появата на акне е обусловена от повишаването на концентрацията на мъжките полови хормони в организма. Чувствителността на мастните жлези към андрогените е генетично детерминирана – децата, чиито родители са страдали от акне са по-предразположени.

Основни патогенетични моменти са:

  • фоликуларна хиперкератоза – свръхпродукция на кератиноцити по хода на космения фоликул, водеща до запушването му
  • хиперпродукция и хиперплазия на мастните жлези – колкото е по-изразена, толкова по-тежко е заболяването
  • микробна колонизация с Propionibacterium acne – Грам (+) липофилен анаеробен бактерий, за който мастните секрети и запушените фоликули са благоприятна среда за развитие
  • възпаление на мастните жлези – ензимите, отделяни от Propionibacterium acne поддържат активността на възпалителния процес.

Провокиращи фактори за клинична изява се явяват:

1. Физиологични изменения :

  • акнето се обостря при жени в предменструалния период поради задръжката на течности, водеща до оток в каналите на мастните жлези и задръжка на секрет;
  • при бременни, болни от акне, настъпва подобрение поради повишената концентрация на естрогени в кръвта;
  • менопаузата може да провокира появата на акне;
  • акнето може да бъде външна проява на ендокринопатии (яйчникова поликистоза при жени, свръхпродукция на андрогени при мъже).

2. Алиментарни фактори – у някои болни обостряне настъпва при употреба на ядки, шоколад, пикантни сирена, газирани напитки и храни, които са богати на наситени мастни киселини или бързо разграждащи се въглехидрати.

3. Травмиране на кожата при козметични процедури (т.нар. пилинг), замърсяване с масла, опити за премахване на обривни елементи без спазване на хигиена; разчесване при невротични състояния (невротични екскориации).

4. Липса на слънчева експозиция – УВ-лъчите са бактерицидни и намаляват кератинизацията; препоръчва се излагане на слънце на страдащите от акне с цел подобрение на състоянието.

Какви са симптомите при акне?

Обривите при акне засягат себорейните зони (лицето, особено в Т-зоната, гърдите, гърба).

Съществуват два клинико-морфологични варианта на акнето:
1. Невъзпалителен – обривните единици са представени от:

  • милиуми – млечнобели възли с диаметър 1-2 мм
  • комедони – точковидни „запушалки“ на устията на космените фоликули.

2. Възпалителен:

  • папулозен – с възпалителен инфилтрат в основата на комедона, надигнат над околната кожа
  • пустулозен – с разширение на възпалителния инфилтрат и гной в центъра на елемента, който е болезнен при допир)
  • индуративен – с обширен възпалителен инфилтрат, при зарастване се оформят цикатрикси
  • конглобатен – при срастване на възпалителните възли, също се оформят цикатрикси при заздравяване
  • флегмонозен – дълбоки абсцеси, образувани при сливане на големи пустули.

Особено е протичането на акнето при новородени и кърмачета – то често е съчетано със себореен дерматит и друга дерматологична патология и може да бъде израз на ендокринопатии. У лица, прекарали акне в тази възраст често се наблюдава тежко акне в пубертета.

Как се поставя диагнозата?

Диагнозата на акнето се поставя въз основа на характерната клинична картина като се определя клиничната форма и тежестта на състоянието.

Прави се диференциална диагноза с розацея, пустулозен сифилид (вид обрив при вторичен сифилис), медикаментозни дерматози и др.

Какво е лечението?

Лечението на акнето се състои в:

  • грижа за кожата – почистване на излишните мастни секрети със синтетични детергенти и лосиони, които не съдържат спирт (спиртът изсушава кожата и затруднява лечението)
  • антибиотична терапия – общо лечение (най-често с тетрациклиновия антибиотик доксициклин), както и антибиотици за локално приложение
  • кератолитични средства – имат омекотяващо действие и възпрепятстват образуването на комедони
  • синтетични ретиноиди (изотретиноин) – ефективен при тежки форми на акне, но поради изразените си тератогенни свойства употребата му при млади жени трябва да се съпровожда с употреба на контрацепция.

Ефектите на медикаментозното лечение могат да бъдат подобрени при съчетание с физиотерапия (УВ-облъчване, криотерапия, диатермокоагулация).

Автор: д-р Т. Господинов

Прочетете за:
Видове акне