Еризипел, наричан още „червен вятър“, представлява остра бактериална инфекция на повърхностните слоеве на кожата.
Какви са причините за еризипел?
Заболяването се причинява най-често от бета-хемолитични стрептококи от група А. Засяга предимно възрастни хора като вероятността за предаване на болестта от човек на човек е малка. Отчита се по-висока заболеваемост от еризипел през есенно-зимния период.
Проникване на инфекцията: Нарушенията в целостта на кожата и лигавиците са входна врата на инфекцията. Обичайно се разполагат по долните крайници или по лицето и могат да бъдат:
- наранявания – при механично травмиране
- рагади при гъбични заболявания
- язви при разширени вени.
Причинителят остава на мястото на проникването и предизвиква локален възпалителен процес. Предразположени към инфекцията са болните от диабет, хората с отслабен имунитет и хроничните алкохолици.
Симптоми на еризипел
Между заразяването и изявата на симптомите протичат от няколко часа до една седмица. Характерно за еризипела е:
- Остро начало с висока температура (до 39-40 °С ), втрисане, учестена сърдечна дейност, главоболие, обща отпадналост.
- За период от няколко часа до едно денонощие се появявят кожните изменения в засегнатите области – рязко очертано зачервяване с оток с формата на „географска карта”. Зачервеният участък е надигнат спрямо околната кожа, при докосване е горещ, болезнен и напрегнат.
- Съпътстваща проява на кожните изменения е възпалението на лимфните възли и лимфните съдове, като по хода им е възможно да се появят нови възпалителни плаки. По-тежките форми на болестта са свързани с появата на мехурчета (були) и кръвоизливи във възпалената кожа, нагнояване и некроза.
Еризипелът е заболяване, което често рецидивира. Рецидивите са обикновено със същата локализация и протичат по-леко. Необходимо е своевременното им лечение, тъй като крият опасност от усложнения. Възможни усложнения са например:
- запушване на локалните лимфни съдове
- абсцес, флегмон
- тромбофлебит
- общи усложнения като засягане на бъбреците и дори сепсис.
Как се диагностицира еризипел?
Диагнозата на червения вятър се поставя въз основа на данните за протичането, установените кожни изменения и клиничнолабораторните показатели (увеличен брой бели кръвни клетки, специфични антитела срещу стрептококи).
Важно е отдиференцирането на еризипела от други болести като тромбофлебит, херпесни инфекции, застоен дерматит, контактен дерматит, както и съединителнотъканни заболявания.
Какво е лечението?
Допуска се амбулаторно лечение на леките форми на еризипела, докато тежките подлежат на болнично лечение. Лекарствените средства се прилагат както локално (върху кожните поражения), така и общо. Абсолютно задължително е санирането на входната врата на инфекцията.
Средство на избор са бета-лактамните антибиотици. Употребяват се антибиотични унгвенти и кремове, локални антибактериални средства. При чести рецидиви се употребяват бета-лактамни депо-препарати, които продължително време освобождават антибиотика в организма.
Медикаментозното лечение може да бъде подпомогнато с физиотерапевтични процедури като светлолечение (напр. ултравиолетова светлина поради бактерицидното й действие) и криотерапия (локално замразяване на кожните изменения).
Автор: д-р Т. Господинов
