Меню

Определение: Еризипелът, наричан още „червен вятър“, представлява остра бактериална инфекция на повърхностните слоеве на кожата.

Етиология: Заболяването се причинява най-често от бета-хемолитични стрептококи от група А. Засяга предимно възрастни хора като вероятността за предаване на болестта от човек на човек е малка. Отчита се по-висока заболеваемост от еризипел през есенно-зимния период.

Проникване на инфекцията: Нарушенията в целостта на кожата и лигавиците са входна врата на инфекцията. Обичайно се разполагат по долните крайници или по лицето и могат да бъдат:

  • наранявания – при механично травмиране
  • рагади при гъбични заболявания
  • язви при разширени вени.

Причинителят остава на мястото на проникването и предизвиква локален възпалителен процес. Предразположени към инфекцията са болните от диабет, хората с отслабен имунитет и хроничните алкохолици.

Клиника: Между заразяването и изявата на симптомите протичат от няколко часа до една седмица. Характерно за еризипела е:

  • Остро начало с висока температура (до 39-40 °С ), втрисане, учестена сърдечна дейност, главоболие, обща отпадналост.
  • За период от няколко часа до едно денонощие се появявят кожните изменения в засегнатите области – рязко очертано зачервяване с оток с формата на „географска карта”. Зачервеният участък е надигнат спрямо околната кожа, при докосване е горещ, болезнен и напрегнат.
  • Съпътстваща проява на кожните изменения е възпалението на лимфните възли и лимфните съдове, като по хода им е възможно да се появят нови възпалителни плаки. По-тежките форми на болестта са свързани с появата на мехурчета (були) и кръвоизливи във възпалената кожа, нагнояване и некроза.
  • Еризипелът е заболяване, което често рецидивира. Рецидивите са обикновено със същата локализация и протичат по-леко. Необходимо е своевременното им лечение, тъй като крият опасността от усложнения като запушване на локалните лимфни съдове, абсцес, флегмон, тромбофлебит, общи усложнения като засягане на бъбреците и дори сепсис.

Диагноза: Диагнозата на червения вятър се поставя въз основа на данните за протичането, установените кожни изменения и клиничнолабораторните показатели (увеличен брой бели кръвни клетки, специфични антитела срещу стрептококи).

Важно е отдиференцирането на еризипела от други болести като тромбофлебит, херпесни инфекции, застоен дерматит, контактен дерматит, както и съединителнотъканни заболявания.

Лечение: Допуска се амбулаторно лечение на леките форми на еризипела, докато тежките подлежат на болнично лечение. Лекарствените средства се прилагат както локално (върху кожните поражения), така и общо. Абсолютно задължително е санирането на входната врата на инфекцията.

Средство на избор са бета-лактамните антибиотици. Употребяват се антибиотични унгвенти и кремове, локални антибактериални средства. При чести рецидиви се употребяват бета-лактамни депо-препарати, които продължително време освобождават антибиотика в организма.

Медикаментозното лечение може да бъде подпомогнато с физиотерапевтични процедури като светлолечение (напр. ултравиолетова светлина поради бактерицидното й действие) и криотерапия (локално замразяване на кожните изменения).

  • ПОСЛЕДВАЙ НИ!

  • Съдържанието на този уеб сайт има само информативна цел и не може да замени консултацията с лекар. По въпроси, свързани с Вашето здраве винаги се съветвайте с личният си лекар или друг медицински специалист.
© 2006-2020 Ars Medica.bg Всички права запазени. Всяко възпроизвеждане, променяне, публикуване на част или цялото съдържание на този сайт без предварително писменно разрешение от Ars Medica.bg е забранено Сайтът е изработен от Ait-WebDesign.com
Do NOT follow this link or you will be banned from the site!