Херпес симплекс (Herpes simplex) е една от най-разпространените вирусни дерматози. Причинява се от Herpes simplex вирус (HSV) тип 1 и тип 2. Характеризира се с обрив по кожата и лигавиците, съставен от дребни сгрупирани мехурчета на фона на хиперемирана кожа. В редки случаи (при компрометиран имунитет, напр. имуносупресирани или болни от СПИН) е възможно заболяването да протече като тежка вирусна инфекция, засягаща и вътрешните органи.
Кой е причинителят и как става заразяването?
Първата среща на повечето хора с HSV тип 1 е още в детска възраст. В 99% от случаите не се развива клинична симптоматика, но в серума се откриват антитела срещу вируса.
Срещата с HSV тип 2 може да се осъществи още в началото на сексуалния живот като след нея в серума се откриват антитела без значение дали се е разгърнала клиничната симптоматика на гениталния херпес.
Дълго време се е считало, че HSV тип 1 поразява предимно кожата и лигавиците в горната част на тялото, а HSV тип 2 – половите органи и глутеалната област. В последните години се забелязва увеличаване на случаите на генитален херпес, причинен от HSV тип 1 или от коинфекция на HSV тип 1 и тип 2, което най-вероятно е свързано с орално-гениталните контакти при сексуално общуване.
Източник на херпес симплекс вирус е човекът заразоносител (болен или здрав). Заразяването става по въздушен, контактно-битов или полов път. Инфекцията с HSV е доживотна – вирусът е невротропен и остава в клетките в латентно състояние. При психо-емоционалният стрес, интеркурентни заболявания и отслабването на имунната система вируса се активира и причинява рецидив.
Какви са симптомите?
Вирусът на herpes simplex може да причини:
Генитален херпес – характеризира се със сгрупирани мехурчета със серозно съдържимо върху оточна и хиперемирана кожа. На мястото на спуканите мехурчета се появяват болезнени ерозии и язви без уплътнение. При първата поява може да се наблюдават прояви на обща интоксикация и регионален лимфаденит. Появата на обрива се предхожда от болка и сърбеж в продължение на няколко часа. При мъже гениталният херпес засяга предимно областта на главичката на половия член и препуциума, а при жени – малките и големите срамни устни, клитора, влагалището и маточната шийка.
Лабиален херпес – проявява се по устните и се изразява в сгрупирани мехурчета, които за период между 1 и 3 дни преминават в ерозии и язви. Възможна е импетигинизация.
При деца до 6-месечна възраст в организма циркулират майчини антитела срещу херпес симплекс вируса (до 99% от населението има антитела срещу HSV). Заболеваемостта се увеличава между 6 и 12-месечна възраст поради спадането на количеството на майчините антитела.
Неонатален херпес – представлява инфекция, която се предава от майката на плода трансплацентарно или при преминаване през родовите пътища. Обичайно при вътреутробно заразяване се раждат недоносени деца. Заболяването се проявява в първите няколко часа след раждането и се характеризира с везикулозни обриви по кожата, прогресираща хепатоспленомегалия и енцефалит. Смъртността при неонатален херпес е висока.
Как се поставя диагнозата?
Поради типичния обрив диагнозата се поставя въз основа на клиничната картина. Възможно е изследване на секрет от везикули за типизация на херпес симплекс вируса чрез PCR – информацията може да се окаже ценна за прогнозиране на протичането и вероятността от рецидиви. Друг метод на избор е ELISA.
Диференциална диагноза се прави с твърд шанкър, ектима, баланопостити, вулвовагинити, мултиформен еритем, медикаментозни дерматози.
Какво е лечението?
Лечението на херпес симплекс инфекциите се осъществява с помощта на вирусни инхибитори – лекарствени средства, блокиращи репликацията на вирусната ДНК. Типичен представител на тази група препарати е ацикловирът. Лечението бива общо и локално (в областта на обривите).
Автор: д-р Т. Господинов
