Малигненият меланом е злокачествен тумор, който произхожда от епидермалните меланоцити (клетките, които произвеждат пигмента меланин, придаващ цвета на кожата). Счита се за един от най-злокачествените тумори при човека, поради което диагностицирането му и диференцирането му от меланоцитните невуси (бенки) има голямо клинично значение. В редки случаи може да се локализира по лигавиците, в ретината или ириса.
Заболяемостта от малигнен меланом е различна в различните части на света, но в последните десетилетия бележи трайна тенденция към увеличение. За България тя е 3-3,5/100 000.
Какви са причините за малигнен меланом?
Установени са следните рискови фактори за развитие на малигнен меланом:
• УВ-радиация – честотата на излагане на интензивно ултравиолетово облъчване, слънчевите изгаряния в детска и юношеска възраст и големият брой болезнени слънчеви изгаряния като цяло повишават риска от развитие на малигнен меланом.
• Расови особености – честотата на малигнения меланом е най-ниска сред африканците и най-висока сред представителите на европеидната раса. Това се обяснява с УВ-защитното действие на меланина, който при африканците е в най-голямо количество.
• По-предразположени към развитие на меланом са лицата със светла кожа, руси или рижи коси, светли очи, лунички, както и с голям брой меланоцитни невуси (бенки).
• Наследствено предразположение – честотата на малигнения меланом е повишена при лица с фамилна анамнеза за малигнен меланом и множествени диспластични невуси. При генетични изследвания са установени няколко генни дефекта, асоциирани с болестта.
Симптоми на малигнен меланом
Меланомът може да бъде локализиран във всяка област от кожната покривка, лигавиците, нокътното ложе и очите. Появява се на видимо неизменена кожа или на мястото на меланоцитен невус. Отначало повечето меланоми растат в пределите на епидермиса (фаза на радиален растеж), а след това прорастват в дермата (фаза на вертикален растеж). Метастазирането е лимфогенно и хематогенно.
Най-разпространените клинични форми на малигнения меланом са:
Повърхностно разпространяващ се меланом – най-често се развива от пигментен невус, по-рядко от видимо неизминена кожа. Представлява петно или малък плосък възел с тъмнокафяв или черен цвят и диаметър 1 до 3 мм. Постепенно се уплътнява и разраства, повърхността му става неравна с неправилни очертания. Дори при леко травмиране започва да кърви и трудно зараства. Метастази в регионерните лимфни възли се появяват още в ранен стадий.
Възловиден меланом – представлява плътен възловиден тумор с вариращ размер и бърз ендофитен и екзофитен растеж. Повърхността му се разязвява, разкървавява и покрива с корички. Около тумора се появяват метастатични огнища във вид на черни петна.
Лентигинозен меланом – бавно прогресиращ меланом, развиващ се по откритите части на тялото, най-често при пациенти с анамнеза за чести слънчеви изгаряния. Възможно е оперативното му отстраняване още в стадий in situ. По-чест е във възрастта между 60 и 80 години.
Акрално-лентигинозен меланом – неасоцииран с излагането на слънчева светлина. Появява се по неокосмените части на тялото, обикновено по китките, ходилата, нокътното ложе и оралната лигавица. По-често се среща при представители на монголоидната и негроидната раси.
Съществуват и некласифицирани форми на меланом: десмопластичен меланом, злокачествен син невус и др. Без значение от формата, всички меланоми метастазират в регионерните лимфни възли, кожата и вътрешните органи.
Как се диагностицира малигнен меланом?
Болестта се диагностицира въз основа на клиничните данни, резултатите от цитологичното, хистологичното изследване и дерматоскопията, радионуклидни проби, кожна биопсия, биопсия на сентинелни лимфни възли. Колкото по-рано се постави диагнозата и се започне лечение, толкова по-добра е прогнозата.
Диференциална диагноза се прави с базалиоми, себорейна кератоза, пиогенен гранулом, ангиофибром, хистиоцитом, диспластичен невус и др.
Диагностични критерии
Диагностичните критерии, даващи съмнение за наличието на малигнен меланом при оглед, са събрани в англоезичния мнемоничен код ABCDE:
- A (assymetry) – асиметрия. Ако мислено разделим меланома на две, двете половини не са еднакви.
- B (border) – граница. Границите на меланома обикновено са неравни.
- C (color) – цвят. Меланомът обичайно не е равномерно оцветен. Наблюдават се черен цвят и различни нюанси на кафявото, червеното или синьото.
- D (diameter) – диаметър. Обикновено 6 мм или по-голям, но по-малкият размер не изключва наличието на меланом.
- E (evolving) – еволюция. Всяка промяна в размер, цвят, форма, кървене, наличие на сърбеж и т.н.
Какво е лечението на малигнен меланом?
Лечението на първичния малигнен меланом е оперативно отстраняване. Дълбочината на ексцизията зависи от дебелината на тумора. При наличие на метастази в регионерните лимфни възли се прибягва до лимфна дисекция. При метастази в крайниците се извършва изолирана перфузия с химиотерапевтици, а при метастази във вътрешните органи – обичайно полихимиотерапия с препарати от групите на алкилиращите агенти, нитрозурейни препарати, платинови соли и винка-алкалоиди. Възможно е и прилагането на имунотерапия и лъчетерапия.
Автор: д-р Т. Господинов
