Нодозна еритема (възловиден еритем – erythema nodosum) е имунно кожно заболяване с полиетиологична генеза, което възниква при различни остри или хронични заболявания и интоксикации. Характеризира се с пролетно-есенна сезонност и редуване на обостряния и ремисии.
Боледуват по-често деца и юноши като женският пол е засегнат по-често. Типичният обрив при това заболяване е представен от еритемно-възловидни лезии по долните крайници.
Какви са причините за нодозна еритема?
Erythema nodosum се провокира от:
- лекарствени средства: салицилати, антипиретици, сулфонамиди
- инфекции: стрептококови инфекции, йерсиниози, туберкулоза, орнитоза
- други заболявания: болест на Крон, саркоидоза, неопластични процеси, афтози.
Основното патогенетично звено при еритема нодозум са имунни комплекси, отлагащи се в кръвоносните съдове дълбоко в дермата, които активират моноцитно-макрофагеалната система и биват фагоцитирани. Възпалението преминава бързо и кръвоносните съдове заздравявават.
Какви са симптомите при нодозна еритема?
Клиничната картина се характеризира с появата на болезнени възпалителни възли, които са надигнати спрямо околната кожа и плътни на допир, с полусферична форма и лилаво-червен цвят. Обичайно се появяват по екстензорната повърхност на коленете, подбедриците и дорзалната повърхност на ходилата. Появата на обрива често е предхождана от неколкодневен продромален период със субфебрилитет и обща отпадналост. Обривът напълно преминава за период от 3 до 6 седмици.
При малки деца заболяването протича остро. Освен по долните крайници, обривните елементи могат да се локализират по горните крайници и лицето.
Особени клинични форми на възловидния еритем са мигриращият нодозен еритем (засяга само едната подбедрица и се проявява често при бременни) и синдромът на Löfgren (проява на саркоидоза).
Как се диагностицира възловиден еритем?
Диагнозата се поставя въз основа на типичната клинична картина. Хистологичните изследвания показват възпалителни инфилтрати около съдовете на кожата и подкожието (предимно около вените).
При инфекциозна етиология са налице клинично-лабораторни данни за възпаление (ускорено СУЕ, левкоцитоза), при стрептококова инфекция – повишени антистрептолизинови антитела (специфични противострептококови антитела).
Прави се диференциална диагноза с кожна форма на туберкулоза, съдови заболявания (нодозен периартериит, нодуларен васкулит, тромбофлебит), възпаления на подкожието.
Какво е лечението?
Локално се прилагат противовъзпалителни и дерматологични антисептици. Общото лечение се извършва с антихистаминови препарати, ацетилсалицилова киселина, нестероидни противовъзпалителни средства, витамин С.
При данни за налична инфекция се провежда терапия с широкоспектърни антибиотици. При идиопатични форми се прилагат йодни препарати. Избягва се употребата на глюкокортикостероиди, тъй като е установено утежняване на последващите рецидиви на заболяването след прилагането им.
Нодозният еритем се повлиява добре от физикална терапия – светлолечение с ултравиолетови лъчи и теренолечение.
Автор: д-р Т. Господинов