Определение: Erythema nodosum (възловиден еритем) е имунно кожно заболяване с полиетиологична генеза, което възниква при различни остри или хронични заболявания и интоксикации. Характеризира се с пролетно-есенна сезонност и редуване на обостряния и ремисии. Боледуват по-често деца и юноши като женският пол е засегнат по-често. Типичният обрив при това заболяване е представен от еритемно-възловидни лезии по долните крайници.

Етиология: Erythema nodosum се провокира от:

  • лекарствени средства: салицилати, антипиретици, сулфонамиди
  • инфекции: стрептококови инфекции, йерсиниози, туберкулоза, орнитоза
  • други заболявания: болест на Крон, саркоидоза, неопластични процеси, афтози.

Патогенеза: Основното патогенетично звено при еритема нодозум са имунни комплекси, отлагащи се в кръвоносните съдове дълбоко в дермата, които активират моноцитно-макрофагеалната система и биват фагоцитирани. Възпалението преминава бързо и кръвоносните съдове заздравявават.

Клиника: Клиничната картина се характеризира с появата на болезнени възпалителни възли, които са надигнати спрямо околната кожа и плътни на допир, с полусферична форма и лилаво-червен цвят. Обичайно се появяват по екстензорната повърхност на коленете, подбедриците и дорзалната повърхност на ходилата. Появата на обрива често е предхождана от неколкодневен продромален период със субфебрилитет и обща отпадналост. Обривът напълно преминава за период от 3 до 6 седмици.

При малки деца заболяването протича остро. Освен по долните крайници, обривните елементи могат да се локализират по горните крайници и лицето.

Особени клинични форми на възловидния еритем са мигриращият нодозен еритем (засяга само едната подбедрица и се проявява често при бременни) и синдромът на Löfgren (проява на саркоидоза).

Диагноза: Диагнозата се поставя въз основа на типичната клинична картина. Хистологичните изследвания показват възпалителни инфилтрати около съдовете на кожата и подкожието (предимно около вените).

При инфекциозна етиология са налице клинично-лабораторни данни за възпаление (ускорено СУЕ, левкоцитоза), при стрептококова инфекция – повишени антистрептолизинови антитела (специфични противострептококови антитела).

Прави се диференциална диагноза с кожна форма на туберкулоза, съдови заболявания (нодозен периартериит, нодуларен васкулит, тромбофлебит), възпаления на подкожието.

Лечение: Локално се прилагат противовъзпалителни и дерматологични антисептици. Общото лечение се извършва с антихистаминови препарати, ацетилсалицилова киселина, нестероидни противовъзпалителни средства, витамин С.

При данни за налична инфекция се провежда терапия с широкоспектърни антибиотици. При идиопатични форми се прилагат йодни препарати. Избягва се употребата на глюкокортикостероиди, тъй като е установено утежняване на последващите рецидиви на заболяването след прилагането им.

Нодозният еритем се повлиява добре от физикална терапия – светлолечение с ултравиолетови лъчи и теренолечение.

  • ПОСЛЕДВАЙ НИ!

  • Съдържанието на този уеб сайт има само информативна цел и не може да замени консултацията с лекар. По въпроси, свързани с Вашето здраве винаги се съветвайте с личният си лекар или друг медицински специалист.
© 2006-2020 Ars Medica.bg Всички права запазени. Всяко възпроизвеждане, променяне, публикуване на част или цялото съдържание на този сайт без предварително писменно разрешение от Ars Medica.bg е забранено Сайтът е изработен от Ait-WebDesign.com
Do NOT follow this link or you will be banned from the site!