Онихомикоза представлява гъбична инфекция, която поразява нокътните пластинки на пръстите на ръцете и краката. Характеризира се с хронично протичане и постепенно разрушаване на нокътната пластинка. Засяга по-често възрастни хора.
Заболеваемостта от онихомикози е по-висока в страните с умерен и студен климат, както и сред живеещите в градски условия, където носенето на тесни и плътни обувки благоприятства развитието на гъбички по ноктите на краката.
Какви са причините за онихомикоза?
Най-честите причинители на онихомикози при възрастни са гъбичките Trichophyton rubrum, Trichophyton mentagrophytes и Epidermophyton flocosum, а при децата – дрождата Candida albicans. Обикновено източник на гъбички са огнищата на микоза между пръстите и по стъпалата. Възможно е развитие и на изолирана онихомикоза, когато причинителят се внедрява в нокътната плочка през някой от краищата й, обичайно при заразяване от обществени бани, басейни, спортни зали и т.н.
Предразполагащи фактори за развитието на заболяването са:
- травми
- хиперхидроза (повишеното изпотяване)
- имунен дефицит
- онихофагия (гризането на ноктите)
- ендокринни (диабет, синдром и болест на Cushing), системни и вродени заболявания.
Симптоми на онихомикоза
Клинично се различават три вида онихомикози:
Нормотрофичен тип – нарушава се само цветът на ноктите (преминава в бял или охреножълт), дебелината и блясъкът на нокътните пластинки са запазени. Промените започват от дисталния край на нокътната плочка и постепенно я обхващат изцяло.
Хипертрофичен тип – освен променения цвят има и хиперкератоза (свръхвроговяване) под нокътната плочка. Ноктите постепенно загубват блясъка си, задебеляват, повърхността им става неравна, частично се разрушават.
Атрофичен (онихолитичен тип) – засегнатата повърхност на нокътя става кафява или мръсносива, атрофира и се отлепя от нокътното ложе. По открития участък се наблюдават рехави отложения от хиперкератоза. Проксималната част на нокътя дълго време остава незасегната.
Как се диагностицира онихомикоза?
Диагнозата се поставя въз основа на клиничната картина и идентифициране на причинителя. Разпознаването става чрез:
- директно микроскопско изследване на материал, изстърган от нокътната пластинка
- културелни методи – посявка на материала върху хранителна среда (най-често агар на Сабуро) с последващо макро- и микроскопско изследване на колониите.
Прави се диференциална диагноза с травматично увреждане на нокътя, псориазис, екзема, лихен рубер планус, болест на Райтер, вродени ониходистрофии.
Какво е лечението?
Терапията на онихомикозите е етиологична и се извършва предимно с антимикотични препарати от групата на азолите (кетоконазол, итраконазол), алиламините (тербинафин), както и комбинирани препарати с противогъбично и кератолитично действие. В по-леки случаи тези препарати се използват във форми за локално приложение. В по-тежки случаи се използват форми за перорално приложение като при тежките поражения е възможно да се наложи премахване на нокътната пластина, което става по хирургичен път или с помощта на кератолитични пластири, които размекчават нокътната плочка. Тежестта на онихомикозата се определя от клиничната форма, дълбочината на пораженията и наличието и степента на хиперкератоза.
Автор: д-р Т. Господинов
