Меню

Онихомикоза

Определение: Онихомикозата (лат. onychomycosis, синоним – Tinea unguium) представлява гъбична инфекция, която поразява нокътните пластинки на пръстите на ръцете и краката. Характеризира се с хронично протичане и постепенно разрушаване на нокътната пластинка. Засяга по-често възрастни хора. Заболеваемостта от онихомикози е по-висока в страните с умерен и студен климат, както и сред живеещите в градски условия, където носенето на тесни и плътни обувки благоприятства развитието на гъбички по ноктите на краката.

Етиопатогенеза: Най-честите причинители на онихомикози при възрастни са гъбичките Trichophyton rubrum, Trichophyton mentagrophytes и Epidermophyton flocosum, а при децата – дрождата Candida albicans. Обикновено източник на гъбички са огнищата на микоза между пръстите и по стъпалата, но е възможно и развитието на изолирана онихомикоза, когато причинителят се внедрява в нокътната плочка през някой от краищата й, обичайно при заразяване от обществени бани, басейни, спортни зали и т.н.

Предразполагащи фактори за развитието на заболяването са травмите, хиперхидрозата (повишеното изпотяване), имунният дефицит, онихофагията (гризането на ноктите), ендокринни (диабет, синдром и болест на Cushing), системни и вродени заболявания.

Клинична картина: Клинично се различават три вида онихомикози:
• Нормотрофичен тип – нарушава се само цветът на ноктите (преминава в бял или охреножълт), дебелината и блясъкът на нокътните пластинки са запазени. Промените започват от дисталния край на нокътната плочка и постепенно я обхващат изцяло.

• Хипертрофичен тип – освен променения цвят има и хиперкератоза (свръхвроговяване) под нокътната плочка. Ноктите постепенно загубват блясъка си, задебеляват, повърхността им става неравна, частично се разрушават.

• Атрофичен (онихолитичен тип) – засегнатата повърхност на нокътя става кафява или мръсносива, атрофира и се отлепя от нокътното ложе. По открития участък се наблюдават рехави отложения от хиперкератоза. Проксималната част на нокътя дълго време остава незасегната.

Диагноза: Диагнозата се поставя въз основа на клиничната картина и идентифициране на причинителя. Разпознаването става чрез директно микроскопско изследване на материал, изстърган от нокътната пластинка, и чрез културелни методи – посявка на материала върху хранителна среда (най-често агар на Сабуро) с последващо макро- и микроскопско изследване на колониите.

Прави се диференциална диагноза с травматично увреждане на нокътя, псориазис, екзема, лихен рубер планус, болест на Райтер, вродени ониходистрофии.

Лечение: Терапията на онихомикозите е етиологична и се извършва предимно с антимикотични препарати от групата на азолите (кетоконазол, итраконазол), алиламините (тербинафин), както и комбинирани препарати с противогъбично и кератолитично действие. В по-леки случаи тези препарати се използват във форми за локално приложение. В по-тежки случаи се използват форми за перорално приложение като при тежките поражения е възможно да се наложи премахване на нокътната пластина, което става по хирургичен път или с помощта на кератолитични пластири, които размекчават нокътната плочка. Тежестта на онихомикозата се определя от клиничната форма, дълбочината на пораженията и наличието и степента на хиперкератоза.

  • ПОСЛЕДВАЙ НИ!

  • Съдържанието на този уеб сайт има само информативна цел и не може да замени консултацията с лекар. По въпроси, свързани с Вашето здраве винаги се съветвайте с личният си лекар или друг медицински специалист.
© 2006-2020 Ars Medica.bg Всички права запазени. Всяко възпроизвеждане, променяне, публикуване на част или цялото съдържание на този сайт без предварително писменно разрешение от Ars Medica.bg е забранено Сайтът е изработен от Ait-WebDesign.com
Do NOT follow this link or you will be banned from the site!