Витилиго е хронично заболяване на кожата, при което е нарушена пигментацията й. Характеризира се с появата на бели петна в различни кожни участъци поради намалена или липсваща функция на меланоцитите – клетките, които произвеждат пигмента меланин, придаващ цвета на кожата.
В световен мащаб витилигото засяга по-малко от 1% от хората и се изявява предимно в млада възраст. Наблюдава се пролетно-лятна сезонност. Заболяването е познато от древността. Названието “витилиго” според някои автори идва от латинската дума vitelus (“теле” – древните оприличавали депигментационните петна на окраската на шарено теле), според други от думата vitium (лат. “недостатък”, “порок”).
Класификация:
Витилигото принадлежи към групата на левкодермиите – заболявания, характеризиращи се с намалена или липсваща пигментация на кожата. Описани са два основни типа витилиго:
- Сегментно витилиго – депигментацията остава огнищна и едностранна, без тенденции към обхващане на повече кожни области.
- Несегментно витилиго – депигментацията е симетрична спрямо срединната линия на тялото и може да бъде локализирана или генерализирана.
Какви са причините за витилиго?
Причините за заболяването не са окончателно изяснени. Счита се, че за възникването на заболяването значение имат множество фактори. Създадени са следните хипотези:
- Автоимунна хипотеза – вследствие от нарушена имунна толерантност към меланоцитите, т.е. имунната система не ги разпознава като “свои” и ги атакува с антитела и Т-лимфоцити. Потвърждава се от факта, че при научни изследвания през 80-те години са открити антимеланоцитни антитела.
- Неврогенна хипотеза – увреждане на меланоцитите от медиатори на нервната система (адреналин, норадреналин). Косвено се потвърждава от факта, че несегментното витилиго често се обостря в условията на нервно-психично напрежение.
- Генетична хипотеза – потвърждава се от факта, че немалка част от болните с витилиго имат поне един роднина със същото заболяване.
- Хипотези, свързани с окислителен стрес, дефектно прикрепяне на меланоцитите – това са съвременни хипотези в процес на изучаване.
- Цитотоксична хипотеза – депигментация на кожата под действието на цитотоксични субстанции. Потвърждава се от факта, че при работници в химическата индустрия (производства, свързани с фенол, бои, гуми) се наблюдава появата на депигментационни петна, като след смяна на работното място и прекратяване на експозицията цветът на кожата се възстановява.
Какви са симптомите на витилиго?
Витилигото протича без субективни оплаквания. Болните са разтревожени от козметичния дефект. Белите петна най-често се проявяват по откритите части на тялото (лицето и ръцете), сгъвните повърхности на крайниците, генитално-аналната област, като космите в засегнатата област също побеляват. Случаите, в които витилигото обхваща цялата кожа са изключително редки. Не е изключено витилигото да засяга и лигавиците на устата и гениталиите.
Изложени на слънчева светлина, депигментираните участъци лесно получават изгаряния.
Витилигото може да придружава редица други заболявания – чернодробна патология, ендокринни (диабет, Адисонова болест, хипо- и хиперфункция на щитовидната жлеза) и дерматологични (кръговидна алопеция, псориазис) болести.
Как се диагностицира?
Диагнозата се поставя лесно въз основа на външния вид на кожните поражения. Възможно е микроскопско и хистологично изследване на биопсичен материал, с което се установява характерната липса на меланоцити.
Прави се диференциална диагноза с парциален албинизъм (Albinismus circumscripta), питириаза, левкодермии при псориазис и сифилис, лепра.
Какво е лечението?
Преди започване на терапия се изяснява дали витилигото съпътства вътрешно заболяване. При локализирани изменения се извършва лечение с кортикостероидни препарати за локално приложение.
Фотохимиотерапията представлява комбинация от приложение на фотосенсибилизиращи средства и облъчване с ултравиолетови лъчи от клас А. Фотосенсибилизиращите средства повишават чувствителността на кожата към ултравиолетовите лъчи и в зависимост от тежестта се прилагат локално (при леки изменения) или перорално (при генерализиране на витилигото).
Автор: д-р Т. Господинов
