Меню

На латински език: Appendicitis acuta.
На английски език: Acute appendicitis.

Определение: Острият апендицит представлява неспецифично възпалително заболяване на апендикса. 65-70% от случаите на остър хирургичен корем се дължат на остър апендицит. Среща се най-често в юношеска възраст и при малади хора до 35 г.

Етиология и патогенеза: Най-честите причинители са E. coli, ентерококи и по-рядко стрептококи, стафилококи. Инфектирането може да стане по ентерогенен (от нормалната бактериална флора на червата), хематогенен (при ангина, пародонтоза) и лимфогенен път – от съседни органи.

Най-чест е ентерогенният път. Бактериите, които нормално се намират в червата на здрав човек преодоляват лигавицата на апендикса, проникват в стената му и предизвикват възпаление. Предразполагащи фактори за това са:

  • понижени защитни сили на организма;
  • застойни явления в резултат на прегъване, срастване, запушване от фекалии на апендикса. Повишеното налягане в лумена на апендикса уврежда лигавицата. Получават се лезии и микроорганизмите причиняват огнищно, а след това и дифузно възпаление.
  • хранителен режим – месото води до атония на червата;
  • нарушено кръвоснабдяване поради тромбоза, спазъм, водещи до огнищна некроза в стената на апендикса.

Класификация: В зависимост от вида на възпалителния процес се различават:

1. Повърхностен (катарален) апендицит – Appendicitis simplex s. superficialis. Възпалителният процес е леко изразен, засяга само лигавицата на апендикса. В нея има оток, хиперемия, малки кръвоизливи.

2. Деструктивен апендицит – Appendicitis destructiva

  • флегмонозен – възпалителният процес обхваща и трите слоя на стената на апендикса.
  • гангренозен – настъпва некроза на лигавицата или на цялата стена на апендикса.
  • перфоративен – има перфорация най-често на върха на апендикса, при което в коремната кухина се излива вирулентно съдържимо. В резултат на това възниква огнищен или дифузен перитонит.

3. Усложнен апендицит – Appendicitis complicate.

Клинична картина: Тя зависи от вида на възпалителния процес, от разположението на апендикса, от възрастта на пациента. Най-характерните симптоми на острия апендицит са:

  • болка – силна, внезапно настъпваща болка в корема. Първоначално се локализира в епигастриума и областта на пъпа, а по-късно в илео-цекалната област. Болката е постоянна, засилва се, може да ирадиира към дясната ингвинална или лумбална област и ниско супрапубично при атипична локализация в малкия таз.
  • гадене, повръщане.
  • субфебрилна температура, но може да бъде и висока.
  • неспокойствие, учестен пулс.
  • запек или диария.

При физикалното изследване се установяват:

  • палпаторна болезненост в илео-цекалната област.
  • мускулен дефанс (мускулна защита) – установява се ригидност на мускулатурата на предната коремна стена. Може да липсва при атипична локализация на апендикса (ретроцекална, ретроперитонеална).
  • положителни симптоми на перитонеално дразнене – положителен симпом на Блумберг, на Ровзинг, на Ситовский.

При атипично разположение на апендикса се наблюдават някои особености в клиничното му протичане:

  • ретроцекално – слабо изразена болка в дясната илиачна област, липсва мускулна ригидност, има положително succussio renalis в дясно и имитира бъбречна колика.
  • тазово – болката е ниско в корема, супрапубично, рядко има мускулна ригидност.
  • субхепатално – болката е високо в дясното подребрие.
  • мезоцекално – болката и мускулната ригидност са почти по срединната линия.

Изследвания: При изследване на кръвта се установява левкоцитоза и ускорена СУЕ. В урината може да има албумин, а в седимента – еритроцити и левкоцити, когато възпаленият апендикс е разположен близо до пикочопровода или пикочния мехур.

Чрез ехография на коремните органи може да се установи наличието на абсцес.

Рентгеновото изследване може да се използва за отдиференциране на острия апендицит от заболявания на белите дробове и плеврата.

Усложнения: Те могат да бъдат:

1. Перфорация на апендикса с развитие на:

  • ограничен перитонит (периапендикуларен инфилтрат или локални абсцеси в коремната кухина – междугънъчен, поддиафрагмален, Дъгласов абсцес).
  • дифузен гноен перитонит и септичен тромбофлебит на мезентериалните вени и оттам пилефлебит.

2. Механичен адхезионен илеус.

Диагноза: Поставя се въз основа на клиничната картина, физикалното изследване и лабораторните изследвания.

Диференциална диагноза: Острият апендицит трябва да се разграничи от почти всички причини за остър хирургичен корем – мезентериален лимфаденит, мекелов дивертикулит, илеус, първичен перитонит.

В диференциалната диагноза трябва да се имат предвид и заболявания като: остър гастроентерит, перфорирала стомашна язва, остър панкреатит, болест на Крон, илео-цекална инвагинация, глисти, торзия на тестиса при крипторхизъм, пневмония и др.

При атипична локализация на апендикса се налага разграничаване от остър холецистит, урологични (бъбречна колика) и гинекологични заболявания (остър аднексит, торквирана киста на яйчника).

Лечение: При сигурна диагноза се налага спешно оперативно лечение – апендектомия.

Постоперативно се провежда антибиотична терапия.

Могат да възникнат следните следоперативни усложнения – нагнояване на оперативната рана, възпалителни инфилтрати, кръвоизлив в коремната кухина, перитонит, илеус.

Прочетете за:
Анатомия на апендикса
Как се поставя диагнозата остър апендицит

  • ПОСЛЕДВАЙ НИ!

  • Съдържанието на този уеб сайт има само информативна цел и не може да замени консултацията с лекар. По въпроси, свързани с Вашето здраве винаги се съветвайте с личният си лекар или друг медицински специалист.
© 2006-2020 Ars Medica.bg Всички права запазени. Всяко възпроизвеждане, променяне, публикуване на част или цялото съдържание на този сайт без предварително писменно разрешение от Ars Medica.bg е забранено Сайтът е изработен от Ait-WebDesign.com
Do NOT follow this link or you will be banned from the site!