Начало Процедури Апендектомия

Апендектомия

Определение: Апендектомията представлява инвазивен оперативен метод за лечение на остър апендицит, при който се премахва възпаленият апендикуларен израстък. Острият апендицит е едно от най-често срещаните спешни коремни състояния, налагащо хирургично лечение във възможно най-кратки срокове. Съществуват два основни метода за извършване на апендектомия – отворена (конвенционална) и лапароскопска.

Апендиксът е орган, разположен в началната част на дебелото черво. Той има тръбовидна форма, като от едната страна завършва сляпо, а от другата е отворен към червото. Функцията му не е напълно изяснена, но поради увеличеното количество лимфна тъкан в областта се счита, че има значение за локалния имунитет.

Възпалението на апендикса се нарича апендицит и изисква спешно оперативно лечение. Етиологията на състоянието е разнообразна – дирекни причинители могат да бъдат чужди тела, травма в областта, чревни паразити, лимфаденит, хиперплазия на лимфоидната тъкан. Като фактори, подпомагащи развитието на възпаление, се посочват забавено движение на чревното съдържимо, чревни полили, дивертикулит, намален прием на влакнини с храната.

Показания за извършване: Апендектомията е оперативен метод за лечение на остър апендицит (възпаление на придатъка на сляпото черво – апендикса).

Техника на извършване:
Предварителна подготовка – предоперативната подготовка се определя в зависимост от спешността и състоянието на пациента.

  • Необходимо е много точно диагностициране
    – кога е започнала болката, колко е продължила, засилва ли се във времето, къде се локализира, измества ли се, какво я усилва и облекчава, колко влошено е общото състояние на пациента
    – при палпация в зоната болката се усилва след повдигане на дланта, което свидетелства за налично възпаление на прилежащия перитонеум
  • Провеждат се кръвни тестове
  • При необходимост се провеждат образни изследвания (абдоминална ехография, скенер), които доказват диагнозата
  • Предоперативно може да се изпише антибиотик с цел да се профилактира разпространение на възпалителния процес. При вече настъпил апендикуларен абсцес се започва с антибиотично лечение и след резорбция на абсцеса се провежда отложена апендектомия.
  • Операцията се извършва със спинална или обща анестезия.

Апендектомията може да се извърши по два основни метода:

Отворена апендектомия (конвенционална операция)
• Извършва се през хирургичен разрез в дясно в долната трета на предната коремна стена
• Апендиксът се отпрепарира и отстранява, дебелото черво се зашива
• Поставят се дренажи и шев.

Лапароскопска апендектомия
• Извършва се през три малки разреза с размери 5 – 10 милиметра
• В коремната кухина през разрезите се въвеждат оптична сонда и специални хирургични инструменти, с които се осъществява операцията.

Следоперативен период

  • При лапароскопска операция се препоръчва ранно раздвижване от леглото – 3 – 4 часа след операцията, което намалява вероятността от тромбемболични усложнения.
  • Престоят в болница зависи от оперативния подход – от няколко часа при лапароскопските операции до няколко дни при конвенционалните.
  • Конците се отстраняват след 10 – 14 дни, провеждат се контролни прегледи през този период.

Предимства и недостатъци на двата метода

Отворена апендектомия
• По-силно изразен следоперативен дискомфорт, болка
• По-продължителен болничен престой
• По-лош козметичен ефект
• По-чести раневи инфекции
• При перфорирал апендикс се препоръчва да се избере отвореният метод на лечение.

Лапароскопска апендектомия
• По-слабо изразена постоперативна болка
• По-къс болничен престой
• По-бързо възстановяване на чревната функция и по-бързо възстановяване
• По-добър козметичен ефект
• Повишена диагностична стойност
• Методът не се препоръчва при напреднало възпаление и деструкция в областта на основата на апендикса.
• Методът е трудно приложим при наличие на сраствания в областта на долната част на корема, лоша визуализация на коремните органи, кървене, болестно затлъстяване, широко разпространение на инфекцията.

Усложнения:
Рисковете, свързани с анестезията, включват:
• Алергична реакция към приложените медикаменти
• Затруднено дишане.

Рисковете, свързани със самата хирургична интервенция, са:
• Кървене
• Развитие на инфекция на раната
• Интраабдоминална инфекция
• Тромбемболични усложнения.

Възможни усложнения при руптура на апендикса са:
Перитонит
• Шок.

Тези състояния са много опасни и животозастрашаващи. Ето защо острият апендицит изисква спешна хирургична интервенция.