На латински език: Hepatitis acuta
На английски език: Acute viral hepatitis
Определение: Остър вирусен хепатит е сборно понятие, което обхваща група вирусни инфекции със специфично засягане на черния дроб. Причинява се най-често от хепатитните вируси A (HAV- hepatitis A virus), B (HBV), C (HCV), D (HDV), E (HEV). Тези вируси причиняват остър хепатит със сходна клинична картина. Различават се по механизъм на предаване, инкубационен период, съотношение проявени/непроявени клинично форми, способност да хронифицират и да дават усложнения.
Етиопатогенеза:
- Хепатитен А вирус – РНК-вирус от сем.Picornaviridae. Има един серотип. Срещу неговия А-антиген се образуват антитела (anti-HAV IgM, anti-HAV IgG), които служат като диагностичен маркер. Вирусът е изключително устойчив във външна среда. При температура 1000С се унищожава за 30 мин. Чувствителен е към обичайните дезинфекционни разтвори.
- Хепатитен В вирус – ДНК-вирус от сем.Hepadnaviridae. Има 8 генотипни варианта. Образува следните антигени:
– HBsAg – повърхностен, Австралийски антиген. Открива се в кръвта на инфектираните хора.
– HBcAg – сърцевинен антиген, загражда вирусната ДНК и ензима ДНК-полимераза. Не се открива в кръвта.
– HBeAg – асоциира се с нуклеокапсида, открива се и в кръвта като маркер за репликация на вируса.
Срещу тези антигени се образуват антитела (настъпва сероконверсия). В зависимост от това кои антигени/антитела се откриват при изследване кръвта на болния, резултатите се интерпретират по различен начин.
HBV е много устойчив във външна среда. На стайна температура издържа до 6 месеца.
- Хепатитен С вирус – РНК-вирус от сем.Flaviviridae. Има 6 генотипа, в Европа преобладава I-ви генотип. Различните генотипове са свързани с различна прогноза за спонтанно очистване от вируса, както и с различен отговор към лечението при хроничните хепатити. Вирусът е много устойчив на външните условия.
- Хепатитен D вирус – РНК-вирус. За репликацията му е необходима съпътстваща инфекция с HBV, тъй като хепатитният D вирус използва HBsAg за обвивката си.
- Хепатитен Е вирус – РНК-вирус. Няма липопротеинова обвивка. Открити са 4 генотипа. Приема се, че резервоар на1-ви и 2-ри генотип е човекът, а 3-ти и 4-ти се изолират от хора и животни.
Епидемиологични данни:
Вирусен хепатит А:
1. Източник на зараза е болният човек. Епидемиологично значение имат формите на хепатит А, които протичат без или със слабо проявени симптоми, както и тези без жълтеница. Вирусът се отделя в най-голямо количество с фекалиите в края на инкубационния период, след началото на клиничната симптоматика, а с пожълтяването концентрацията му в изпражненията рязко намалява и болният не е зарáзен, т.е. болният е зарáзен от края на инкубационния период до 2-3 седмици след началото на симптомите.
2. Механизмът на предаване на заразата е фекално-орален, а пътищата са воден, хранителен и контактно-битов. Фактори на предаване на заразата са замърсени води, храна, ръце, предмети. Вирусът може да се предаде и при анално-орален контакт. Тъй като вирусът се намира в кръвта за кратко време преди разгръщането на клиничната картина, е възможно, макар и много рядко, заразяване по парентерален път – при кръвопреливане. Хепатит А не хронифицира и при него няма хронично вирусоносителство.
3. Рискови групи: пребиваващи в развиващи се страни, посещаващи високо ендемични зони, нисък социо-икономически статус, бежански лагери, работещи в перални, хигиенисти, наркомани и др.
Вирусен хепатит Е:
1. Разпространен е повсеместно, но заболеваемостта е най-висока в Югоизточна Азия (Индия, Непал, Бангладеш и др.), Централна Азия, Африка, Централна Америка.
2. Източник на зараза е болният човек. Към HEV са чувствителни и някои животни – напр. свине, и се приема, че заразяване може да стане и при консумация на свинско месо при недостатъчна термична обработка.
3. По механизъм на предаване HEV наподобява HAV. Във високо ендемичните зони основният път на разпространение е водният, което обуславя развитието на водни епидемии.
4. Рискова група за хепатит Е са бременни жени, при които заболяването протича по-тежко и може да се стигне до чернодробна недостатъчност и кома. При имуносупресирани пациенти са описани случаи на хронифициране на хепатит Е.
Вирусен хепатит В:
1. Източник на зараза са болните при всички клинични форми: остри – безсимптомни, без/с жълтеница, пациентите с хронична HBV инфекция, както и неактивните хронични носители на HBV (доскоро определяни като ,,здрави заразоносители“ – HBsAg положителни, при които продължително време не са повишени чернодробните ензими, не се открива вирусна ДНК в кръвта). Носителите на HBV в България са 3-5%. Съотношението болни:вирусоносители при хепатит В е около 1:100 до 1:200.
2. Вирусът се открива в кръвта, спермата, влагалищния секрет, слюнката.
Механизмът на предаване на инфекцията е множествен:
– кръвен (преливане на кръв и кръвни продукти, кръвни манипулации, пациенти на хемодиализа, използване на общи игли от венозни наркомани, татуировки, пиърсинги, убождане с игла след обслужване на заразен пациент и др.),
– полов, битов (при наличие на микронаранявания на кожата и лигавиците и попадането върху тях на заразена кръв – при ползване на общи лични вещи като самобръсначки, четки за зъби и др.),
– вертикален – преди, по време на и след раждането. Най-висок е рискът за заразяване на бебето от майката по време на раждането.
3. Рискови групи: лица, при които се налагат чести кръвопреливания, пациенти на хемодиализа, медицински персонал, членовете на семейството на болен от хепатит В, венозни наркомани, лица с рисково сексуално поведение и др.
Вирусен хепатит С:
1. Източник на инфекция е заразеният човек. При хепатит С съотношението болни:вирусоносители е около 1:10 до 1:100.
2. Механизми на предаване – основно значение има кръвния път на предаване. По-рядко заразяване може да стане по полов път, при битов контакт (при попадане на заразена кръв върху наранена кожа и лигавици), перинатално (от майката на плода).
3. Рискови групи – както при хепатит В.
Вирусен хепатит D:
1. Има повсеместно разпространение с по-висока честота в Средиземноморието, Южна Америка, региони на Африка и Азия.
2. Източник на инфекция – HbsAg-положителен човек (болен от остър, хроничен хепатит В или неактивен носител на HBsAg).
3. Механизмите и пътищата на заразяване, както и рисковите групи, са подобни на тези при хепатит В. Заразяването с хепатит D може да стане едновременно със заразяване с хепатит В (коинфекция) или на фона на хроничен хепатит В, както и при при неактивен хроничен носител на HBV (суперинфекция).