Клинична картина: Вирусните хепатити могат да протекат със или без оплаквания, със или без жълтеница. Типичната клинична картина включва следните периоди:
1. Инкубационен период – времето от заразяването до първите клинични прояви. Инфекцията може да се докаже с лабораторни изследвания.
2. Продромален период (преди пожълтяването) – може да протече с:
– токсиинфекциозен синдром (висока температура, отпадналост, главоболие);
– грипоподобни прояви;
– диспептични оплаквания – намален апетит, гадене, повръщане, тежест в корема, по-рядко – диария;
– уртикариални обриви, сърбеж;
– болки в ставите.
3. Иктеричен период:
– оплакванията от продромалния период намаляват;
– урината потъмнява, а изпражненията стават по-светли;
– жълтеница – първо се открива по склерите и лигавицата на устата, после – и по кожата.
– увеличен черен дроб със или без увеличени слезка и лимфни възли.
4. Възстановителен период – с различна продължителност, симптомите отзвучават, лабораторните показатели се нормализират.
В зависимост от вида на причинителя вирусните хепатити имат някои особености:
- Хепатит А – инкубационен период 10-50 дена. Преобладават безсимптомните форми, както и тези без жълтеница (особено при децата). Обикновено протича като остро, самоограничаващо се заболяване. Характерни симптоми са силната отпадналост и диспептичните прояви. Хепатит А не хронифицира.
- Хепатит Е – инкубационен период 2-9 седмици. По протичане прилича на хепатит А. По-тежка изява има при бременни, при които може да доведе до остра чернодробна недостатъчност. Описани са случаи на хроничен хепатит Е при потиснат имунитет.
- Хепатит В – инкубационен период 30-180 дена. В две трети от случаите протича без жълтеница. При възрастни с нормален имунитет в 90-95% настъпва оздравяване, 5-10% остават носители, от които повечето развиват хроничен хепатит. Те са с повишен риск за развитие на чернодробна цироза и чернодробен карцином. Вирусният хепатит В хронифицира много по-често при новородени (90%) и при малки деца. От клиничната картина са характерни отпадналостта, диспептичните оплаквания, ставните болки, обривите, сърбежът.
- Хепатит С – инкубационният период е 30-90 дена. В около 80% протича безсимптомно, при клинично проявените форми може да има нехарактерни оплаквания и да не се разпознае заболяването. При около 70% от заразените заболяването хронифицира и е свързано с висок риск от развитие на чернодробна цироза и чернодробен карцином.
Усложнения:
– увреждане на жлъчните пътища;
– имуномедиирани усложнения – полиартрит, гломерулонефрит;
– остра чернодробна недостатъчност – при хепатит В и D – в около 1% от случаите, при хепатит А – в около 0,05-0,1%, много рядко при хепатит С;
– хронифициране;
– развитие на чернодробна цироза, чернодробен карцином.
Диагноза: Основава се на:
– епидемиологични данни – контакти, манипулации и др., свързани с по-висок риск от заразяване със съответния вид вирусен хепатит;
– клинични данни – най-лесно се разпознават формите с жълтеница;
– лабораторни изследвания – кръвна картина, СУЕ, пигменти в урината (повишен уробилиноген, билирубин), чернодробни показатели (повишен серумен билирубин – основно директният, повишени чернодробни ензими (АСАТ,АЛАТ – аминотрансферазите достигат стойности над 1000 U/l), при тежките форми има нарушения в хемостазата;
– вирусологични маркери при остър вирусен хепатит – anti-HAV IgM (за остър хепатит А); anti-HBV IgM, HBsAg (за остър хепатит В); anti-HCV Ab, PCR (за хепатит С).
Диференциална диагноза: Прави се с:
– други инфекциозни причини за хепатит – цитомегаловирус, херпес симплекс, токсоплазмоза, лайшманиоза, малария, лептоспироза и др.
– неинфекциозни причини за остър хепатит – различни отравяния (с лекарства, гъби, алкохол и др.);
– обострени хронични хепатити и чернодробна цироза (автоимунен, алкохолен хепатит, хронични вирусни хепатити и др.);
– заболявания на жлъчните пътища, водещи до механична жълтеница (жлъчно-каменна болест, вродени малформации, тумори) и др.
Лечение: Лечението на вирусните хепатити е симптоматично (облекчаване на симптомите) с проследяване за усложнения.
Препоръчва се спазване на постелен режим и избягване на физическо натоварване. Диетата изисква храната да е щадяща за черния дроб, но да е калорична и богата на витамини. Трябва да се изключат силни подправки, алкохол, тлъсти меса. Въглехидратите се увеличават за сметка на мазнините. Избягва се употребата на средства, увреждащи черния дроб (напр. парацетамол и др.).
Вливат се глюкоза, левулоза за подобряване функцията на черния дроб. Прилагат се витамини и хепатопротектори – медикаменти, които предпазват черния дроб от увреждане. При нужда се прилагат аналгетици, антипиретици.
При хронифициране и вирусоносителство е необходима диспансеризация.
Контактните лица подлежат на наблюдение и при нужда се изследват.
Профилактика: Неспецифична профилактика:
– при хепатит А, Е – добри санитарно-хигиенни условия;
– при хепатит В, С, D – дезинфекция, стерилизация на инструменти, които са били изложени на кръв и телесни течности, контрол на кръвта при кръводаряване, избягване на рисково поведение и др.
Спецефична профилактика:
– при хепатит А – убита ваксина;
– при хепатит В – рекомбинантна ваксина. Тя е задължителна при новородените от 1992 година насам, а при родените преди това е препоръчителна. Има комбинирана ваксина срещу хепатит А и В.
Пасивна профилактика срещу хепатит В се провежда с хиперимунен имнуглобулин при висок риск от заразяване след контакт със заразена кръв и кръвни продукти. При новородени от HBsAg положителна майка се провежда пасивно-активна профилактика, която е високо ефективна – едновременно се прилагат ваксина и хиперимунен имуноглобулин.
– Срещу хепатит С няма разработена ваксина.
