Определение за атеросклероза: Атеросклерозата представлява хронично прогресиращо заболяване на големите и средните артерии, което се характеризира с натрупване в интимата на съдовете на липиди, моноцити, фиброзна тъкан и калций. Луменът на засегнатата артерия се стеснява и се нарушава кръвоснабдяването на тъканите.
Честота на атеросклероза: През последните десетилетия честотата на атеросклерозата нараства значително като се засяга дори и младото население. Тази тенденция е свързана с начина на живот и прогресира с тревожен темп.
Локализация на атеросклероза: Най-често атеросклеротичният процес засяга аортата, коронарните, мозъчните, бъбречните артерии и артериите на долните крайници.
Етиология на атеросклероза: Причината за възникването на атеросклерозата все още не е напълно изяснена. Счита се, че роля имат множество фактори, като никой от тях не е за подценяване.
Основните рискови фактори са:
– дислипидемия – повишен лош холестерол и триглицериди за сметка на намален добър холестерол;
– артериална хипертония;
– захарен диабет;
– тютюнопушене;
– затлъстяване;
– стрес;
– наследствена обремененост – фамилна хиперхолестеролемия;
– хормонален дисбаланс (в това число и менопаузата);
– заседнал начин на живот;
– повишен прием на животински мазнини, на сол и захарни изделия;
– понижена употреба на влакнини и витамини (особено витамините с антиоксидантно действие, които са витамин А, витамин С и витамин Е);
– напреднала възраст;
– прекарани множество инфекции (доказана е ролята на херпес вирусите и хламидия).
Патогенеза на атеросклероза: При формирането на атеросклеротичната плака се наблюдават следните етапи:
1. Увреждане на съдовия ендотел и проникване на липопротеини с ниска плътност (LDL) в съдовата стена.
2. Окисляване на липопротеините с ниска плътност от кислородни радикали.
3. Миграция на моноцити от кръвта в субендотелното пространство (под най-вътрешния слой на стената на артерията), където се превръщат в макрофаги.
4. Макрофагите поглъщат окислените липопротеини и се превръщат в пенести клетки.
5. В резултат от действието на редица растежни фактори настъпва миграция и пролиферация на гладкомускулни клетки от средния слой на артериалната стена. Разраства се фиброзна тъкан, отлага се калций.
Оформената атеросклеротична плака може да се дестабилизира и да се появят рагади, улцерации, да настъпи тромбоза и частично или пълно запушване на съда. В резултат тъканите не се кръвоснабдяват и не получават адекватно количество кислород, което води след себе си риск от мозъчен инсулт, миокарден инфаркт, исхемична болест на сърцето и т.н.
Патоанатомия на атеросклероза: Атеросклерозата започва с формиране на т.нар. липидни петна, които впоследствие прогресират до фиброзни плаки. Те от своя страна се превръщат в усложнени плаки, които могат да се разкъсат и да формират тромб, мастен ембол и така да запушат съд или да се разязвят и да се получи кръвоизлив.
Клиника на атеросклероза: Заболяването протича в два периода:
1. Предклиничен период – трудно доловим е и може да остане практически неразпознат.
2. Клиничен период – има три стадия: исхемичен, некротичен и фиброзен.
Първият стадий се характеризира с преходна исхемия: за коронарни артерии – стенокардни пристъпи, за мозъчните артерии – транзиторни исхемични атаки, за коремните – диспрагия абдоминалис, за артериите на долните крайници – клаудикацио интермитенс. Всички тези състояния са с обратими структурни и функционални последици.
Вторият стадий на заболяването настъпва при продължително остро нарушение на кръвоснабдяването на тъканите, в резултат най-често на дестабилизация на атеросклеротична плака с последващи я тромбоза и некроза. Клиничната изява зависи от мястото и степента на тромбозата. Може да се наблюдават:
– миокарден инфаркт – при засягане на коронарните артерии;
– мозъчен инсулт – при запушване на мозъчни артерии;
– мезентериална тромбоза – при засягане на мезентериалните артерии;
– гангрена на долните крайници – при запушване на големите артерии на долните крайници.
В третия стадий се разраства съединителна тъкан и се получава фиброза със значителни функционални нарушения на дадените органи.
Едно от най-тежките усложнения на атеросклерозата е е т.нар. дисекираща аневризма на аортата.
Лечение на атеросклероза: Медикаментозното лечение включва:
– статини (симвастатин, ловастатин и др.) – те инхибират синтеза на холестерол в черния дроб и са най-ефективните средства.
– фибрати – понижават холестерола и триглицеридите.
– АСЕ инхибитори – понижават кръвното налягане;
– антиагреганти (аспирин) – предотвратяват образуването на тромби;
– йонообменни смоли – те нарушават абсорбцията на жлъчните соли в червата и повишават елиминирането на холестерола.
– антиоксиданти – витамин Е, витамин С.
Профилактика на атеросклероза: На първо място е промяната в начина на живот, което означава да се отстранят рисковите фактори:
– да се преустанови употребата на цигари – всяка изпушена цигара свива кръвоносните съдове;
– да се намали телесното тегло до нормални стойности – индекс на телесната маса под 25;
– да се спре злоупотребата с алкохол – разрешава се до 150 мл. червено вино или до 30 мл твърд алкохол всяка вечер – в такива количества той има добър ефект върху съдовете – увеличава еластичността им и оказва липидопонижаващ ефект);
– да се избягва колкото е възможно повече психо-емоционалния стрес.
Създаване на хранителен режим: да се избягва употребата на кафе, яйца (в жълтъка на яйцето има много холестерол), всякакви животински продукти – краве масло, пълномаслено мляко, сирене и кашкавал, свинско и телешко и всичките им производни колбаси, кайма и т.н. Солта трябва да се ограничи до минимум. Разрешени храни са: чесън, всички морски риби, соя, пектин, пълнозърнести храни (хляб, овесени ядки), птици, орехи, бадеми, фъстъци.
