На латински: Hordeolum externum
На английски: External eyelid stye
Определение: Външният ечемик (хордеолум) представлява стафилококова инфекция на мигления фоликул и мастните жлези на Zeiss, разположени около корените на миглите.
Етиология: Обичайната причина за развитие на външен ечемик е бактериална инфекция със Staphylococcus aureus.
Предразполагащи фактори могат да бъдат:
- запушване на изходните канали на мастните жлезички, затрудняващо секрецията
- дисфункция на Мейбомиевите жлези
- блефарит
- очна розацея.
Хистоморфологично се наблюдава струпване на полиморфноядрени левкоцити и некротични клетки, които впоследствие водят до оформяне на абсцес.
Клинична картина: Външният ечемик се характеризира със следната симптоматика:
- Зачервяване и оток в областта на мигления ръб
- Болезненост
- Замъглено зрение
- Сълзотечене
- Фоточувствителност
- Усещане за чуждо тяло в окото, дразнене
- Формиране на ограничен болезнен инфилтрат в областта на клепачния ръб
- При по-големи размери на инфилтрата се намаля зрителното поле
- В рамките на два – три дни върху подутината се образува жълто връхче.
– То може да се пробие спонтанно откъдето да изтече гноевидно съдържимо и да претърпи обратно развитие.
– В някои случаи гнойникът не може да се отвори спонтанно, което налага навременна лекарска намеса.
Диагноза: Поставянето на диагнозата е лесно, поради изявената и характерна клинична симптоматика, допълнителни тестове не се налагат.
Диференциална диагноза:
Между външен ечемик и халацион
- Ечемикът обикновено е с бактериална етиология и се проявява като остро фокално възпаление
- Халационът представлява неинфекциозно възпалително запушване на изходните канали на Мейбомиевите жлези. Той е хронично лимфогрануломатозно възпаление.
Между външен и вътрешен ечемик
- Външният ечемик засяга миглените фоликули и мастни жлезички (жлези на Zeiss), разположени около корените на миглите по клепачния ръб
- Вътрешният ечемик е гнойно възпаление на Мейбомиевите жлези на тарза (Мейбомиевите жлези се намират в задната тарзо-конюнктивна част на клепача)
Лечение:
В началото с цел ускоряване развитието на хордеолума се препоръчва поставянето на топли компреси върху клепачите.
Ако гнойникът не се пробие спонтанно се налага изскубване на съответната мигла, в корена на която се развива ечемикът или извършване на инцизия при наличие на флуктуация.
При влошаване на състоянието и поява на обща симптоматика (повишаване на температурата, увеличени регионерни лимфни възли) се прилага антибиотично и сулфонамидно лечение.
При чести рецидиви или едновременно развитие на няколко хордеолума (hordeolosis) се прилага лечение с автоваксина. В тези случаи се препоръчва и изследване за заболяване от захарен диабет.
Усложнения: Абсолютно противопоказно е изстискването на хордеолума, поради опасност от попадане на инфекциозните продукти във венозното кръвообращение. По хода на венозните съдове (vv. orbitales superiores) инфекцията може да засегне кавернозния синус и да предизвика животозастрашаващо състояние – тромбоза на sinus cavernosus.
