Чуждо тяло в носа

Определение: За чужди тела в носа говорим в случаите, в които попаднали тела в носната кухина, се задържат продължително време, смущавайки основните физиологични функции – дихателна, обонятелна, защитна, резонаторна и рефлекторна.

Етиология: Следните фактори могат да бъдат посочени във връзка с възникването на подобни състояния:

• Възраст – чужди тела се срещат предимно при децата, най-често между 2 и 5 годишна възраст. Рефлексът за хващане при тях се развива към 9-тия месец след раждането, което е свързано и с последващ повишен риск от поставяне на различни предмети в ноздрите и попадането им в носната кухина. При възрастни попадането на чужди тела в носната кухина може да бъде вследствие задържане на хранителни частици при повръщане.
• Попадането на чужди тела в носа по-често се среща при болни с психични заболявания или ментални увреждания.
• Травми – при фрактури в областта на лицето е възможно попадането в носната кухина на костни фрагменти от съседни структури – орбита, околоносните синуси, небце.
• Органични причини – свръхбройни зъби, поникнали на нетипично място като пода на носната кухина, биха могли да предизвикат обструкция.
  
  Според произхода си чуждите тела могат да се класифицират:
• Неорганични – от различни материали – метал, дърво, пластмаса (копчета, мъниста, части от играчки, камъчета, късчета хартия и други). Те могат и да не дадат никакви оплаквания и да бъдат открити доста по-късно.
• Органични – парченца от храна, ядки, семки, костилки и др. Те дразнят в по-голяма степен лигавицата, поради което дават по-ранна симптоматика. Живи същества като ларви, червеи могат да се открият в носната кухина при живеещи в тропически райони с нехигиенична битова среда.

Патогенеза: Чуждите тела обикновено се намират в долния носов ход, като често са вклинени между долната носна конха и носната преграда. Много по-рядко чуждото тяло се намира в средния носов ход. Някои чужди тела, попаднали в носната кухина, могат да престоят безсимптомно по-дълго време. По-голяма част обаче предизвикват кръвонапълване и застой, което води до увеличаване обема на носната лигавица, която е зачервена и задебелена. При попаднало островърхо чуждо тяло то травмира лигавицата и предизвиква разрастване на гранулации, които го маскират.  Възможно е възникване на болезнени разязвявания или некроза поради оказвания от тялото натиск.

• При дълго престояване чуждото тяло може да се покрие с карбонати и фосфорни соли (съдържащи се в слъзния и носния секрет), при което се образува ринолит (камък в носа). Той е обикновено рентгеноконтрастен, с тенденция да нараства, което често налага хирургичното му отстраняване.
• Батерии, магнити или живи чужди тела са особено опасни. Поподнали в носа батерии освобождават съдържащите се в тях вещества – живак, цинк, сребро, никел, кадмий и литий. В резултат възниква остра локална тъканна реакция, некроза с втечняване на тъканите, тежки усложнения като перфорация на носната преграда, сраствания или стеснение на носния ход.
• Живите чужди тела инвазират тъканите, като предизвикват изразена в различна степен възпалителна реакция – от локална инфекция до деструкция на носните структури (хрущялна и костна част).

Клинична картина: Попадналото в носната кухина чуждо тяло рефлекторно предизвиква кихане и сълзотечене, а понякога и главоболие. След това рефлексът изчезва. При остро чуждо тяло носната лигавица лесно се уврежда, което предизвиква болка и кървене от носа (епистаксис). Три – четири дни по-късно се появяват и други симптоми:

• едностранно запушване на носа, затруднено дишане през засегната ноздра;
• едностранно главоболие;
• едностранно течение с гнилостна миризма, понякога с примес от кръв. Възможно е тези материи да се стичат назад към устната кухина и при преглъщане да попадат в гърлото и стомаха. Дразнещото им действие може да предизвика повръщане.
• надлежащата кожа също може да се засегне – загрубява вследствие на дразненето от честото издухване на носа;
• при продължително престояване се развиват вторична инфекция с гноетечене. Пострадалият се оплаква от лош дъх и неприятна миризма от носа.
• при живи чужди тела в носа се уврежда и общото състояние –  развива се главоболие, повишаване на температурата, промени в кръвната картина (повишаване броя на левкоцитите).
• ринолитът първоначално протича безсимптомно, но с нарастването си предизвиква запушване на носния ход.
• въпреки че чуждите тела е трудно да останат незабелязани, понякога миниатюрни тела или късчета хартия могат да останат без да дадат оплаквания дълго време.

Диагноза: Поставя се въз основа на:

• Подробна анамнеза – при деца е важно да се предразположи детето, да се получи пълна информация от придружаващия го възрастен. Всяко забавяне или погрешни данни крият риск от последващо възникване на усложнения.
• Риноскопия (метод на изследване на носната кухина с назален спекулум) или носна ендоскопия.
• Сондиране.
• Рентгенография – при необходимост от отдиференциране от други заболявания (тумори, синуит) полезно би било извършването на компютърна томография или ядрено – магнитен резонанс.

Диференциална диагноза: Прави се с вродена хоанална атрезия, хронични едностранни риносинуити, полипи, тумори и други.

Лечение: Макар да изглежда на пръв поглед безобидно, попадането на чуждо тяло в носа може да предизвика сериозно увреждане на носната лигавица, засягане на костта с последващо увреждане на съседни на носната кухина структури. Необходимо e своевременно лечение и екстракция на чуждото тяло. Отсраняването на чуждото тяло може да се осъществи чрез:

• Издухване – незасегнатата ноздра се затваря.
• При неуспех се изважда със специална кука под местно или общо обезболяване.

Усложнения:

• При преминаване на чуждото тяло в устната кухина има опасност от неговото поглъщане или аспириране, което може да затрудни дишането с опасност за живота.
• Перфорация на носната преграда.
• Синуит.
• Остър отит на средното ухо.
• Периорбитален целулит.
• Менингит.
• Остър епиглотит.
• Дифтерия (в случай на пренос на причинителя заедно с попадналото в носа чуждо тяло).
• Тетанус (в случай на пренос на причинителя заедно с попадналото в носа чуждо тяло).