На латински: Plaut – Vincent angina
На английски: Vincent’s disease, fusospirochetal gingivitis, acute ulcerative gingivitis, trench mouth
Определение: Язвено-мембранозната ангина на Плаут – Винсент представлява остро едностранно инфекциозно заболяване на небните сливици и гингивата с бактериална етиология. Среща се по-често при мъже, засяга възрастта между 20 и 30 години. Характеризира се с определена епидемичност и подчертана контагиозност. Обичайно патологичните промени обхващат едната от небните сливици, маргиналната гингива (околозъбния венец), в изключително редки случаи – ларинкса и трахеобронхиалното дърво.
Заболяването е известно под много наименования:
• ангина на Симановски – Плаут – Винсент
• остър улцеронекротичен гингивит (АНУГ)
• фузоспирилен гингивит
• болест на Vincent
• окопна болест (trench mouth)
• улцеро-мембранозна ангина
• псевдомембранозна ангина
• улцеративен стоматит.
Етиология: Ангината на Плаут – Винсент е с бактериална етиология. Представлява симбиотична инфекция между Fusobacterium nucleatum и Treponema vincentii.
Предразполагащи фактори за възникване на заболяването са следните:
Локални фактори:
• тютюнопушене
• лоша орална хигиена
• локална травма
• фактори като зъбен камък, недобре възстановени обтурации, ортодонтски аномалии.
Системни фактори:
• емоционален стрес
• лошо хранене
• хормонален дисбаланс
• изтощени от прекарано друго заболяване хора
• имуносупресия
• HIV инфекция.
Патоанатомия: Хистопатологичната характеристика на лезиите е представена от четири зони от повърхността към дълбоките зони:
• бактериална зона
• зона, богата на неутрофили
• зона на некроза
• зона на инфилтрация със спирохети.
Клинична картина: Язвено-мембранозната ангина на Плаут – Винсент има следната клинична характеристика.
Локална симптоматика:
- остро начало с болка или дискомфорт в гърлото
- едностранно възпаление на едната от сливиците, която е покрита с некротична тъкан и дълбоки болезнени язви. Язвата има кратерообразен вид, с ясно очертани граници и меки ръбове. Дъното ѝ е покрито с мръсножълтеникав налеп, при отстраняването на който се открива кървяща повърхност.
- болезнена некроза на интерденталните папили и маргиналната гингива, оформят се язви, покрити със сивкав налеп. Некрозата обикновено е самоограничаваща се, но може да се разпространи и да обхване цялата ширина на гингивата.
- Наличие на „псевдомембрани”, които покриват улцерираните зони, състоящи се от некротични тъкани, фибрин, бактерии, неутрофили.
- налице е спонтанно кървене или кървене при лек допир
- foetor ex ore (лош дъх от устата)
- хиперсаливация (повишено слюноотделяне)
- лимфаденопатия
- понякога лезиите могат да обхванат и оралната лигавица (улцеро- некротичен стоматит).
Обща симптоматика:
• слабо главоболие
• отпадналост
• треска
• болните обикновено са афебрилни или със субфебрилна температура (до 37,5о С).
Усложнения: Рецидив или прогресия на бактериалната инфекция
Диагноза: Поставя се основно на базата на клиничните прояви. Значение имат:
• Анамнестични данни – откриват се предразполагащи фактори за развитие на заболяването
• Клиничното обективно изслдване
• Микробиологично изследване – установяват се фузиформени бактерии, спирохети и неутрофили.
Диференциална диагноза: Прави се с:
• Херпетичен гингиво-стоматит
• Десквамативен гингивит
• Агранулоцитоза
• Левкемия
• Дифтерия
• Сифилис.
Лечение:
• Клинична орална хигиена (извършва се щадящо поради силната болезненост).
• Оксидиращи средства под формата на разтвори за изплакване – hydrogen peroxide, chlorhexidine
• Озонотерапия.
Системно лечение:
• Антибиотици – amoxicillin, tetracycline (противопоказен за приложение при деца под 7 – годишна възраст и бременни)
• Metronidazole (Flagyl).
