На латински: Urethritis chlamydialis
На английски: Chlamydial urethritis
Определение: Хламидиалният уретрит е възпаление на лигавицата и на стената на пикочния канал (уретрата), предизвикано от Chlamydia trachomatis. При сексуално активни мъже и жени е изключително често срещано заболяване. Много често тази инфекция заангажира простатата, семенните мехурчета и тестисите при мъжа,а при жената матката и маточните тръби. При някои пациенти се установява и т.н синдром на Райтер (реактивен артрит, който възниква след прекарани урогенитални (уретрит, цервицит) или чревни (дизентерия) бактериални инфекции).
Епидемиология: Хламидиалният уретрит заема второ място по честота от всички полово-предавани инфекции. Най-засегнатата възраст при мъжете е 30 – 45г., а при жените – 20 – 24г. Инкубационният период (времето, през което един човек, носещ в себе си хламидията, може да зарази партньорите си) е около 3 седмици.
Етиология: Причинител на заболяването е Chlamydia trachomatis. Тя представлява микроорганизъм с междинно положение между вируси и бактерии.
Патогенеза: Заразяването става при полов контакт с инфектиран партньор.
Патоанатомия: Патоанатомично се установяват възпалителни промени в лигавицата – зачервяване, оток, лимфоцитна инфилтрация.
Клинична картина: Клиничната картина на хламидиалния уретрит е различна при мъжете и жените:
I. При мъже: наблюдават се две форми на протичане – остър и хроничен хламидиален уретрит.
1. Остра форма: Среща се рядко. Започва остро, с болки при уриниране. Отворът на пикочния канал (разположен по главичката на половия член) е зачервен и оточен, непрекъснато отделящ секрет. В течение на няколко дни симптомите отслабват и субективните оплаквания намаляват.
2. Хронична форма: Това е най-често срещаната проява на хламидиалния уретрит. Протича с оскъдна до умерена прозрачна слузеста секреция, най-често само сутрин. Почти винаги е съпроводена от болка и парене по хода на пикочния канал (по цялата дължина на половия член). Пациентите не свързват тези леки симптоми с нов скорошен контакт. Постепенно под прикритието на тази „мека” симптоматика се развива тотален уретрит. Той се проявява със „сутрешна капка”, чувство задискомфорт в пикочния канал или цялата област на половия член.Често пациентът се затруднява да определи тези симптоми. Някои от болните съобщават за продължаване на болката към тестисите или вътрешната страна на бедрата.
II. При жени: Хламидиалната инфекция няма ярко изразена симптоматика. Поради лъжовно меките симптоми на инфекцията, тя дълго време остава неоткрита. Пациентките могат да чувстват сърбеж в пикочния канал или парене във външните полови органи, често уриниране, възпаление на отвора на пикочния канал или в областа на входа на влагалището.
Диагноза: Изследването на болния трябва да бъде пълно, т.е да включва преглед и на ректума, простатата, тестисите, външните полови органи. Информацията получена от самия пациент относно сексуалния му живот е от изключителна важност. Затова е необходимо да бъде изградена атмосфера на доверие между лекаря и пациента.
От специализираните изследвания в съображение влизат:
– уретроскопията: наблюдават се характерни „възелчета”
– изследване чрез тъканни култури: хламидиите се размножават и след 48 часа се виждат при подходящо оцветяване
– имунофлуоресцентно оцветяване: директно визуализиране на микроорганизма под ултравиолетова светлина
– серологично изследване: търси се повишение на имунните антитела към причинителя (IgA и IgG).
Диференциална диагноза: Прави се главно с уретрити, причинени от други микроорганизми, както и с урологичните заболявания, които протичат с парене и често уриниране (цистит, простатит и др.).
Усложнения: При мъжете това са преминаването на инфекцията към простатната жлеза, семенните мехурчета и тестисите. Най-сериозното усложнение представлява тежкото възпаление на тестиса и епидидима, което може да доведе до траен стерилитет.
При жените инфекцията може да засегне шийката на матката, самата матка, маточните тръби, тазовото дъно.
Лечение: То се определя от факта, че хламидиите са изключително чувствителни към тетрациклиновите препарати и затова те са средство на избор. При невъзможност за използването им (алергия) се прилагат еритромицин или бисептол. Успехът на лечението в голяма степен зависи от успоредното лечение на сексуалния партньор.
Продължителността на лечението зависи от засегнатите органи и от давността на процеса. При самостоятелен уретрит са нужни 7-10 дни. Присъствието на хламидии в шийката на матката изисква поне двуседмично лечение. Ако се установи дълбока тазова инфекция лечебния курс е 3 – 4 седмици.
Важна за пациента информация:
1. Да не се неглижират и най-малките оплаквания от страна на пикочния канал.
2. Да се споделя на лекаря цялата информация за сексуалния живот на болния (честота на половите контакти, сексуална ориентация, брой на половите партньори, честота на рисковите полови контакти и др.).
3. Всеки пациент трябва да участва активно в лечението си и да не го прекъсва след първите десетина дни, когато изчезват симптомите.
4. По време на лечението половите контакти задължително се осъществяват с презерватив.
5. След края на лечението е нужно клинично и микробиологично проследяване и на двамата партньори до пълното отстраняване на инфекцията.
6. Не трябва да се стига до т.н „хламидофобия”, която води до прекъсване на всякакви сексуални контакти.
