Меню

Уретрити

На латински: Urethritis
На английски: Urethritis

Определение:
Уретритът е възпаление на лигавицата и на стената на пикочния канал (уретрата), предизвикано от различни причинители. Среща се по-често при мъже на възраст между 20 и 30 години.
При преминаване на процеса през уретралната стена в околните тъкани се развива периуретрит.


Етиология:
Уретритите могат да бъдат разделени на 2 големи групи:
I. Предавани по полов път:
1. бактериални  – гонококов (причинява се от Neisseria gonorrhoeae, среща се при 30 % от болните) и неспецифични (най-често се причиняват от Escherichia coli и стафилококи)
2. хламидиални – причиняват се от Chlamydia trachomatis
3. микоплазмени – причиняват се от Mycoplasma hominis
4. трихомониални – причиняват се от Trichomonas vaginalis
5. гъбични – причиняват се от Candida albicans
6. вирусни – най-често се причиняват от херпес симплекс вирус тип 2.

II. Непредавани по полов път:
1. механични  – могат да възникнат при преминаване през уретрата на песъчинки или камъчета при бъбречни кризи, при поставяне на катетър, при цистоскопия
2. химични – причиняват се от сапуни, душ гелове
3. алергични – възникват при алергична реакция към храни, медикаменти.
4. асептичен уретрит – възможно е след провокация (полови ексцесии, дразнещи храни, езда и други) от уретрата да се появи прозрачен секрет, в който не се установяват микроорганизми.


Патогенеза:
Пътят на инфекцията е възходящ, макар да е възможно развитие на уретрит и при низходяща уроинфекция. Половите контакти са най-честа причина за възникване на възпалението. На второ място са инструменталните изследвания. Първоначалната инфекция може да премине и в парауретралните жлези, които в последствие остават резервоар на причинителя и да причиняват периодично изостряне или рецидив на уретрита.

Патоанатомия: Патоанатомично се установяват възпалителни промени в лигавицата, без специфични особености – зачервяване, оток, лимфоцитна инфилтрация.

Клинична картина: Клиничната картина на уретрита се характеризира с остро начало, секреция от уретрата, сърбеж, парене и болка при уриниране. Може да има лек оток и зачервяване около външния отвор на уретрата.

Отбелязват се някои разлики при гонококов и неспецифичен бактериален уретрит:
– при гонококовия: началото е по-остро, секретът е по-обилен, сиво-жълтеникав, общи прояви почти няма.
-при неспецифичния бактериален: началото обикновено не е рязко изразено, секретът е по-гъст(гноен), но по-оскъден, отворът на уретрата е по-рядко променен.

При хроничния уретрит оплакванията са оскъдни, обикновено има леко парене или смъдене при уриниране и оскъдна секреция – утринна капка от уретрата.
Гонококовият уретрит може да протече безсимптомно при жените, което крие риск от предаване на инфекцията.

Диагноза: Поставя се възноснова на данните от анамнезата и клиничната картина, но микробиологичното изследване и определянето на антибактериалната чувствителност са от най-голямо значение. Микробиологичното изследване включва вземане на урина и уретрален секрет. Ако уретралния секрет е обилен може да се събере в стерилен съд или предметно стъкло. При по-слаба секреция се взема със специален памучен тампон. Той трябва да влезе поне 1см навътре от отвора на уретрата.
От специалните изследвания в съображение влизат: уретроцистоскопия, уретрография и ехография.

Диференциална диагноза: Прави се главно по отношение на причината за възникване на уретрита, както и с други урологични заболявания, които протичат с парене и често уриниране (цистит , простатит и др. ).


Усложнения:
Може да настъпи хронифициране на процеса, разпространение на инфекцията към простата, семенните мехурчета, към пикочния мехур. Тежко усложнение е възникването на стриктури на уретрата.

Лечение: Провежда се лечение с антибиотици, към които причинителя е чувствителен. В зависимост от тежестта на заболяването лечението продължава от няколко дни до няколко седмици.

При гонококов уретрит се прилагат Ceftriaxon, Ciprofloxacin, препоръчват се още Cefoxitin , Norfloxacin.
При банални бактериални инфекции се прилагат също споменатите антибактериални средства, но се използват и други широкоспектърни полусинтетични пеницилини( Amoxicillin), аминоглюкозиди (Amikacin).

При гонококовия уретрит задължително, а при баналния е желателно да се започне едновременно с антибактериалното лечение и лечение срещу хламидиална инфекция с тетрациклинови препарати (Doxycyclin) или макролиди (Erythromycin).

Препоръчва се прием на повече течности, спазване на лична хигиена, забранява се употребата на алкохол, пикантни храни.
Изключително важно е сексуалния партньор да проведе същото лечение. В противен случай или при наличие на повече сексуални контакти, лечението е обречено на неуспех.

Важна за пациента информация: Това е информацията, която трябва да получат всички мъже с оглед избягване на допълнителни тревоги, които често повече измъчват пациентите, отколкото клиничните прояви на заболяването. Пациентът трябва да бъде информиран, че:
1. Ако са провели правилна терапия и не се изолират гонококи и хламидии, няма опасност да предадат инфекция на сексуалната си партньорка.
2. При моногамно партньорство няма нужда от повторни лечебни курсове, ако е лекувана и партньорката.
3. Персистирането на симптомите не означава, че партньорът е изневерявал и вече той е източник на инфекцията.
4. Симптомите могат да преминат спонтанно след време и без лечение.
5. Няма реална вероятност от безплодие.
6. Тези оплаквания не значат СПИН, макар че той може да присъства.
7. Прекараният уретрит не води до имунитет.

  • ПОСЛЕДВАЙ НИ!

  • Съдържанието на този уеб сайт има само информативна цел и не може да замени консултацията с лекар. По въпроси, свързани с Вашето здраве винаги се съветвайте с личният си лекар или друг медицински специалист.
© 2006-2020 Ars Medica.bg Всички права запазени. Всяко възпроизвеждане, променяне, публикуване на част или цялото съдържание на този сайт без предварително писменно разрешение от Ars Medica.bg е забранено Сайтът е изработен от Ait-WebDesign.com