Меню

Остър цистит

На латински: Cystitis acuta
На английски: Аcute cystitis

Определение: Острият цистит представлява възпалително заболяване предимно на лигавицата на пикочния мехур, наблюдавано във всяка възраст и по-често при жени.

Етиология: Най-честите причинители на заболяването са:
– бактерии: Escherichia coli, Proteus, Klebsiella, Enterobacter, P.  aerugenosa, S.aureus, Enterococcus
– вируси: ентеро-; адено-; цитомегало- ; херпесвируси
– гъби: Mycoplasma hominis, Candida albicans
– паразити: Trihomonas vaginalis, Chlamidia trachomatis
– неинфекциозни причинители: химични вещества, лекарства, радиационно облъчване.

Патогенеза: За да се развие цистит трябва да бъдат преодолени защитните сили на организма. Те се нарушават от голям брой и вид фактори, които са предразполагащи моменти за развитие на уроинфекция. Невъзможността за нормално отделяне на урината е патогенетичен фактор номер едно. Предразполагащите фактори могат да се систематизират в следните групи:

– възраст: при новородените и кърмачетата имунитетът е недоразвит, а в старческа възраст защитните сили на организма обикновено са намалени
– вродени заболявания на отделителната система: хидронефроза, мегауретер,поликистоза; рефлукси
– урологични диагностични и лечебни процедури
– намаление на имунитета в резултат на имунно заболяване, медикаменти, химио и лъчелечение
– бъбречнокаменна болест
– инфекции извън отделителната система: простатит, вулвовагинит, уретрит
– общи заболявания: диабет; неоплазми; алкохолизъм; наркомания; бъбречна и чернодробна недостатъчност
– условия на работната среда и затлъстяването
– бременност.

Пътят на инфекцията се определя от междинното положение на пикочния мехур между горните и долните отдели на отделителната система. Най-чест е възходящият път, особено при жени, поради малката дължина на уретрата и наличието на микроорганизми около нейния външен отвор. Низходящият път представлява преминаване на инфекцията от горните пикочни пътища (бъбреци и уретери) към пикочния мехур. Рядко, но възможно, е инфектирането по съседство – от дебелото черво или матката. Директния кръвен път е изключение.

Патоанатомия: Патологоанатомичната картина е характерна както при всяко възпаление – цялата повърхност на лигавицата е оточна, силно зачервена, с разширени кръвоносни съдове.

Класификация: Освен срещаните в литературата етиологична и патогенетична класификации, най-голямо приложение в практиката намира патологоанатомичната класификация:

1. Остър хеморагичен цистит (Cystitis acuta haemorrhagica)
2. Остър булозен цистит (Cystitis acuta bullosa)
3. Остър гноен цистит (Cystitis acuta purulenta)
4. Остър улцерозен цистит (Cystitis acuta ulcerosa)
5. Остър некротичен цистит (Cystitis acuta ulcerosa)
6. Особени форми – левкоплакия; интерстициален цистит; паренхиматозен цистит.

Клинична картина: Клиничната картина е характерна и обикновено диагнозата се поставя лесно. Водещи са субективните оплаквания: често уриниране, парене при уриниране, често уриниране нощем, чувство за недоизпразнен пикочен мехур, тежест в таза. Оплакванията започват почти незабавно. Болните съобщават,че имат позиви за уринирне много често, дори през 15-20 минути. При микция чувстват силно парене и болка в пикочния канал. Към края на акта на уриниране болката се засилва. След това имат усещане за недоизпразнен пикочен мехур. В периодите между отделните микции силната болка затихва за кратко, но остава чувството за тежест в мехура. Тези оплаквания се повтарят и през нощта. Възможно е болният да забележи промяна в урината – мътна, с „парцалчета”, розова.

Диагноза: Поставя се въз основа на клиничната картина и лабораторните изследвания, от които с най-голямо практическо значение е микробиологичното. Албуминурията и левкоцитурията са задължителна находка за острия цистит. За да бъде точно микробиологичното изследване, урината трябва да бъде взета по стриктни правила:
– Задължителен тоалет на гениталиите ( измиване с вода и сапун)
– Вземане на 5мл при уриниране в стерилен съд
– Да се пази взетата урина от замърсяване.

Нормално урината е стерилна. Основен критерий за доказване на уроинфекция е количеството бактерии в 1мл урина. Значима бактериурия е 105 и повече в мл прясна урина. Друга важна компонента на микробиологичното изследване е определяне на чувствителноста на микроорганизмите към антибиотиците. Тя има 3 степени: чувствителни, междинни, резистентни.

Диференциална диагноза: Следва да се изключи симптоматичен цистит при възпаления на малкия таз, наличие на чуждо тяло в мехура, простатит и уретрит при мъжа. При жените специално внимание трябва да се обърне на стенозата на уретрата.

Лечение: То цели ликвидиране на различните предразполагащи фактори и санация на пикочните пътища.Трябва да започне веднага след поставяне на диагнозата:
1. Общ режим – болничен или домашен; умерено затоплено легло; топли грейки над симфизата.
2. Диета – богата на витамини; обилно поемане на течности (минерални води; чайове; билкови отвари).
3. Етиологична терапия – антибактериална терапия (антибиотици, сулфонамиди, уроантисептици) с продължителност 5-10 дни. Винаги се започва с монотерапия ( един препарат). Съществуват 2 схеми: еднократна доза ( Monural) и продължителен курс 5-10 дни (Ofloxin, Ciprofloxacin, Forcid и т.н).
4. Симптоматично лечение – аналгетици и спазмолитици (Flamexin, Aflamil, Nimesil, Buscolysin, No-spa, Spasmalgon, Papaverin).
5. Физиотерапевтични процедури – балнеолечение, облъчване със солукс; инфрачервени лъчи; седящи бани; микроклизми с топла вода; електрофореза с уроантисептици.

Прогноза: Обикновено тя е добра с изключение на някои тежки форми каквито са гнойния и некротичния цистит. Обикновено преминава за 5-7 дни.

Профилактика: Основно място заемат всички действия целящи премахването на предразполагащите фактори, както и някои допълнителни профилактични мероприятия: предпазване от простудни заболявания, грижи за редовна дефекация, полова хигиена.
В практиката се използва и българската перорална ваксина Urostim(Уростим). Всяка таблетка съдържа убити бактериални клетки. Опаковките са от по 30 таблетки от 25мг. за деца и 50мг. за възрастни. Приема се по една таблетка дневно в продължение на 3 месеца.

Прочетете за:
Анатомия на пикочния мехур
Как се диагностицира остър цистит?

  • ПОСЛЕДВАЙ НИ!

  • Съдържанието на този уеб сайт има само информативна цел и не може да замени консултацията с лекар. По въпроси, свързани с Вашето здраве винаги се съветвайте с личният си лекар или друг медицински специалист.
© 2006-2020 Ars Medica.bg Всички права запазени. Всяко възпроизвеждане, променяне, публикуване на част или цялото съдържание на този сайт без предварително писменно разрешение от Ars Medica.bg е забранено Сайтът е изработен от Ait-WebDesign.com