На латински: Cystitis chronica
На английски: Chronic cystitis

Определение: Хроничният цистит представлява или последица от недоизлекуван остър цистит, или (по-често) е вторично усложнение на друго заболяване на пикочния мехур, уретрата, бъбреците (дивертикул, стриктура на уретрата, тумор, конкремент, неврогенно разстройство на уринирането, склероза, простатит, хроничен пиелонефрит и др.). Често е съпътстващо заболяване при жени с десцензус на влагалищната стена и пролапс на матката, при захарен диабет, хроничен колит и гастроентерит.

Етиология: Най-честите причинители на заболяването са:
– бактерии, предимно Грам-отрицателни и обикновено полирезистентни: Enterococcus; E. coli, Proteus; Klebsiella; Enterobacter; P. aurigenosa;  S. aureus;
-гъби: Mycoplasma hominis; Candida albicans
-паразити: Trihomonas vaginalis; Chlamidia trachomatis.

Патогенеза: За да се развие цистит трябва да бъдат преодолени защитните сили на организма. Те се нарушават от голям брой и вид фактори, които са предразполагащи моменти за развитие на уроинфекция. Невъзможността за нормално отделяне на урината е патогенетичен фактор номер едно. Предразполагащите фактори могат да се систематизират в следните групи:

– възраст: при новородените и кърмачетата имунитетът е недоразвит, а в старческа възраст защитните сили на организма обикновено са намалени
– вродени заболявания на отделителната система: хидронефроза, мегауретер, поликистоза, рефлукси
– урологични диагностични и лечебни процедури
– намаление на имунитета в резултат на имунно заболяване, медикаменти, химио- и лъчелечение
– бъбречнокаменна болест
– инфекции извън отделителната система: простатит, вулвовагинит, уретрит
– общи заболявания: диабет; неоплазми; алкохолизъм, наркомания, бъбречна и чернодробна недостатъчност
– условия на работната среда
– бременност.

Пътят на инфекцията се определя от междинното положение на пикочния мехур между горните и долните отдели на отделителната система. Най-чест е възходящият път, особено при жени, поради малката дължина на уретрата и наличието на микроорганизми около нейния външен отвор. Низходящият път представлява преминаване на инфекцията от горните пикочни пътища (бъбреци и уретери) към пикочния мехур. Рядко, но възможно, е инфектирането по съседство – от дебелото черво или матката. Директния кръвен път е изключение.

Патоанатомия: Патологоанатомичната картина се характеризира с по-дълбоки възпалителни промени на мехурната стена. Лигавицата е атрофична или хипертрофична, дори с полипозни разраствания, рядко се намират кръвоизливи и разязвявания; стената е ригидна.

Клинична картина: Клиничната картина на хроничния цистит е аналогична с тази на острия, но отделните симптоми са изразени в по-слаба, до незначителна степен. Водещи са субективните оплаквания: често уриниране, парене при уриниране, често уриниране нощем, чувство за недоизпразнен пикочен мехур, тежест в таза. Периодично оплакванията се засилват при изостряне на процеса. При палпация над симфизата понякога има лека болка.

Диагноза: Поставя се въз основа на клиничната картина и лабораторните изследвания. Те са важни, но липсва характерен показател. Наблюдава се протеинурия, левкоцитурия, микрохематурия. Основният симтоп при поставяне на диагнозата си остава бактериурията. За сигнификантна се смята такава над 105 в 1мл. урина. От специалните изследвания в помощ на диагнозата могат да бъдат:
– рентегенография на пикочо-отделителната система с контраст : състоянието на горните отдели на отделителната система е важно при цялостната оценка на възпалителния процес, още повече, че той може да е причина за вторични промени в кухинната система на уретерите и легенчето. Самата цистография се представя с неравност на очертанията.
– ехография:  отделните слоеве на мехурната стена са ясно разграничени
– цистоскопия: това е най-сигурния метод за диагностика, при която се открива и формата на промените: атрофична, бледа лигавица, оточна, кървяща, намират се налепи и були.
– уродинамични изследвания (цистотонометрия и сфинктерометрия): с тях се установяват последствията от хроничния процес и някои поддържащи инфекцията фактори.

Диференциална диагноза: Прави се с всички мехурни заболявания, които симулират циститни оплаквания- конкремент, склероза на мехурната шийка, дивертикули, хипертрофия на интеруретералната плика, тумори и други.

Лечение:  Задължителни условия за успешното лечение са: саниране на възпалителните огнища в тазовите органи, простатната жлеза, уретрата, бъбреците, нормализиране на уродинамиката, премахване на конкременти и чужди тела от мехура и горните пикочни пътища, премахване на всички фактори, способстващи за застой на урината или нарушаващи храненето на мехурната стена. През време на обостряне на процеса е както при острия цистит:

1. Общ режим – свободен режим с общоукрепващи мероприятия и лечебна физкултура.

2. Диета – богата на витамини; обилно поемане на течности (минерални води; чайове; билкови отвари)

3. Етиологична терапия – тя е антибактериална при изолиран причинител. Според давността на инфекцията, степен на оплаквания и данни от предхождащи антибактериални курсове се избира конкретна схема при всеки болен. Прилага се най-често 10-14 дневен курс с последваща урокултура. При персистиране на инфекцията се назначава нов курс. Ако и той не е успешен се търсят причините, поддържащи инфекцията и се прилага продължително антибактериално лечение, чието времетраене е поне 1 месец. Най-често използваните препарати са: Monural, Ofloxin, Ciprofloxacin, Cystostop rapid, Cystinal.

4. Симптоматично лечение – аналгетици и спазмолитици (Flamexin, Aflamil, Nimesil, Buscolysin, No-spa, Spasmalgon, Papaverin)

5. Физиотерапевтични процедури – балнеолечение, облъчване със солукс; инфрачервени лъчи; парафин; лечебна кал;  микроклизми с топла вода; електрофореза с уроантисептици

6. Фитотерапия – листа от мечо грозде, листа от червена боровинка, ленено семе.

Прогноза: До голяма степен е в зависимост от причините, довели до заболяването. За оздравяване е необходимо ранно и пълно отстраняване на причините, довели до цистит, и възстановяване на нормалния пасаж на урината.

Профилактика: Основно място заемат всички действия целящи премахването на предразполагащите фактори, както и някои допълнителни профилактични мероприятия: предпазване от простудни заболявания, грижи за редовна дефекация, полова хигиена. Значение имат и мерките, които възпрепятстват кръвонапълването в малкия таз – избягване на алкохол, дразнещи храни, запек, запазване на краката сухи и топли, ограничаване продължителното седене в меко кресло (особено в автомобил), колоездене.

В практиката се използва и българската перорална ваксина Urostim(Уростим). Всяка таблетка съдържа убити бактериални клетки. Опаковките са от по 30 таблетки от 25мг. за деца и 50мг. за възрастни. Приема се по една таблетка дневно в продължение на 3 месеца.

Прочетете за:
анатомия на пикочния мехур

  • ПОСЛЕДВАЙ НИ!

  • Съдържанието на този уеб сайт има само информативна цел и не може да замени консултацията с лекар. По въпроси, свързани с Вашето здраве винаги се съветвайте с личният си лекар или друг медицински специалист.
© 2006-2020 Ars Medica.bg Всички права запазени. Всяко възпроизвеждане, променяне, публикуване на част или цялото съдържание на този сайт без предварително писменно разрешение от Ars Medica.bg е забранено Сайтът е изработен от Ait-WebDesign.com