На латински: Orchitis, Epididymitis, Orchiepididymitis
На английски: Orchitis, Epididymitis, Orchiepididymitis
Определение: Изолираните възпаления на епидидима (епидидимит) и на тестиса (орхит) се срещат рядко като самостоятелни заболявания. Много по-често възпалителният процес засяга и двата органа – орхиепидидимит. При възходяща инфекция по хода на семепровода възпалителни промени се намират и в него – диферентит и в кордона – фуникулит.
Етиология: В зависимост от вида на причинителя се различават неспецифичен и специфичен орхиепидидимит.
Неспецифичният орхиепидидимит най-често се причинява от Escherichia coli, Proteus, Pseudomonas, стафилококи, стрептококи.
Специфичният орхиепидидимит може да възникне като усложнение при някои инфекциозни заболявания, например епидемичен паротит (заушка), бруцелоза, скарлатина, варицела.
Патогенеза: Най-често инфекцията прониква към тестиса по каналикуларен път от семепровода, при наличие на възпалителен процес в уретрата, простатата, пикочния мехур. В тези случаи първо се възпалява епидидима. Провокиращи фактори са травми и инвазивни урологични манипулации (катетеризация, ендоскопски методи и др.); субвезикална обструкция в резултат на камъни и стриктури на уретрата, доброкачествена простатна хиперплазия и др.
Инфекцията може да проникне и по кръвен път като усложнение на много общи (напр. пневмония) и специфични (напр. заушка) инфекции. В тези случаи първо се възпалява тестиса.
Класификация: Най-често използвано в практиката е разделянето на орхиепидидимита на две групи: остър и хроничен. Някои автори приемат и трета група, на травматичните орхиепидидимити.
Патоанатомия: При остър възпалителен процес засегнатият орган е уплътнен, с увеличени размери, покрит с ексудат и при разрез изтича гной.
При хронично възпаление се наблюдават специфични и неспецифични грануломатозни процеси с деформация на органа и образуване на фистули.
Клинична картина: Острият орхиепидидимит започва остро, с болки и подуване на тестиса и епидидима, с висока температура, често с разтрисане, обща отпадналост. Болката е постоянна, като постепенно нараства по интензивност, засилва се при движение, разпространява се по хода на семенната връв в ингвиналната област. Скротумът е увеличен, болезнен, зачервен, със загладен релеф.
При прегледа се установява топла кожа, значително увеличен, уплътнен и болезнен тестис и епидидим. Според пътя на инфекцията в началото може добре да се отграничат увеличеният тестис, респ. епидидим, дори отделно увеличение на главата или опашката му, но в последствие се образуват плътен окръглен общ инфилтрат.
Първоначално повърхността е гладка, но по-късно се оформят гнойни огнища, над тях кожата сраства и изтънява и абсцесът се отваря спонтанно – изтича гной. Локално може да се развие реактивно хидроцеле (натрупване на течност между обвивките на тестиса). Наблюдава се и увеличение на ингвиналните лимфни възли. Общото състояние също се влошава с напредването на процеса.
Симптомите при хроничния орхиепидидимит са предимно или само локални, понякога пациентът случайно опива болезнени уплътнения. Възможно е заболяването да се открие при търсенето на причините за стерилитет. При изостряне на процеса се явяват леки спонтанни болки и леко общо неразположение. Рядко неспецифичния хроничен процес фистулизира.
Тестисът и епидидимът не могат добре да се опипат поотделно при обективното изследване. Установява се неравна повърхност, участъци с повишена плътност, понякога атрофичен (малък) тестис.
Диагноза: За диагнозата освен данните, получени от разпита на пациента и физикалният преглед, помага и ехографията – винаги на двете скротални половини сравнително. Търсят се промени в структурата на тестиса и обвивките му, в епидидима, наличие на хидроцеле.
При хроничните процеси, наред с ехографията, голямо значение имат и сцинтиграфията на тестисите, рентгеноконтрастните методи, спермограмата, но с тях се търсят главно последствията, а не първичната диагноза на възпалителните процеси.
Диференциална диагноза: Прави се с доста заболявания:
– отделните специфични форми на орхиепидидимитите (туберкулоза, лепра, сифилис и др.)
– някои инфекциозни болести (паротит, грип, скарлатина)
– тумори на тестиса
– торзио на тестиса
Лечение: Лечението на острите орхиепидидимити изисква:
– режим на легло
– по възможност премахване или лечение на първопричината (напр. постоянен катетър) и провеждане на антибактериален курс за 10 – 12 дни
– физиотерапевтични процедури (в домашна обстановка студени компреси, а при хроничен процес съгреваещи компреси)
– симптоматично лечение срещу болката и температурата с аналгетици, спазмолитици и антипиретици
-гама-глобулини или други специфични имунни препарати.
От голямо значение е активното проследяване на болния и допълнителен антибактериален курс при прогресиране на възпалението. При оформен абсцес – той се инцизира или се извършва оперативно премахване на тестиса и неговия придатък (епидидим).
Хроничните възпаления се лекуват системно, като стремежът е да се изолира причинителя от огнището или от уретралния или простатен секрет. Наред с медикаментозното лечение се прилагат и физиотерапевтични процедури, витаминолечение, прилагане на ваксини, кортизонови препарати, нестероидни противовъзпалителни средства. Късните последствия от възпалението са обект на андрологично изследване и лечение.
Прогноза: Острият орхиепидидимит при своевременно и правилно лечение оздравява, в противен случай може да премине в хроничен.
Профилактика: Основно място заемат всички действия целящи премахването на предразполагащите фактори – лечение на вродените аномалии, стриктурите и доброкачественото уголемяване на простатната жлеза. Много важно е стриктното спазване на правилата на „безопасния секс” .
