Меню

Хипотиреоидизъм възниква в резултат на трайно понижена или липсваща функция на щитовидната жлеза. Заболяването се характеризира с недостатъчен синтез на двата активни хормона на щитовидната жлеза – тироксин (Т4) и трийодтиронин (Т3). Понижаването или липсата на тези хормони оказва ефект върху много органи.

Когато хипотиреоидизмът се дължи на увреждане на щитовидната жлеза се говори за първичен хипотиреоидизъм. По-рядко увредата е в хипофизата или хипоталамуса и тогава се говори за вторичен и третичен хипотиреоидизъм.

В зависимост от това кога възниква се различават вроден и придобит хипотиреоидизъм.

Вроден хипотиреоидизъм

Вроденият хипотиреоидизъм се среща с честота около 1 на 4000 новородени деца, като засяга два пъти по-често момичетата. Основните причини за появата на вроден хипотиреоидизъм са:

  • аплазия (вродена липса) на щитовидната жлеза
  • хипоплазия на щитовидната жлеза – недоразвита щитовидна жлеза
  • ектопия на щитовидната жлеза – намира се на необичйно място, например под езика (сублингвално)
  • вродени дефекти в синтеза на щитовидните хормони
  • вродена недостатъчност на тиреотропен хормон (ТТХ) поради вродени дефекти в развитието на хипофизата и хипоталамуса.

Придобит хипотиреоидизъм

Придобит хипотиреоидизъм се развива в резултат на множество заболявания на щитовидната жлеза, на хипофизата и хипоталамуса. Различават се:

Първичен хипотиреоидизъм – има увреждане на щитовидната жлеза и намалява продукцията на тиреоидни хормони. Различават се следните видове първичен хипотиреоидизъм:

  • автоимунен хипотиреоидизъм – това е най-честата форма на хипотиреоидизъм

Тиреоидитът на Хашимото е най-честото автоимунно заболяване на щитовидната жлеза и е главната причина за първичен хипотиреоидизъм. При болните се установяват високи титри на ТАТ и МАТ. Тези антитела блокират клетките на щитовидната жлеза, които не реагират на повишената секреция на TТХ и постепенно настъпва атрофия на жлезата. Намалява синтеза на щитовидни хормони и се развива хипотиреоидизъм.

  • ятрогенен – възниква в резултат на проведено лечение.

Могат да се наблюдават следните видове ятрогенен хипотиреоидизъм:
постоперативен хипотиреоидизъм – възниква след оперативно отстраняване на щитовидната жлеза (струмектомия). При цялостно премахване на щитовидната жлеза поради карцином до 1-2 месеца се изявява тежък хипотиреоидизъм ако не започне заместителна хормонална терапия. След оперативно лечение на хипертиреоидизъм или възлеста струма може да настъпи хипотиреоидизъм след години, като колкото по-голям е титърът на антителата ТАТ и МАТ, толкова по-голям е и риска за постоперативен хипотиреоидизъм.
пострадиационен хипотиреоидизъм – развива се при болни от Базедова болест, с токсичен аденом и базедовифицирана струма, които са лекувани с радиойод (131J- терапия). Една година след проведеното лечение около 10 % от пациентите имат хипотиреоидизъм.
Честа причина за хипотиреоидизъм е и облъчването на шийната област по повод Ходжкинов или неходжкинов лимфом, карциноми.
медикаментозен хипотиреоидизъм – възниква след прием на големи дози йод, литий, тиреостатици. Множество други медикаменти могат да блокират синтеза на тиреоидни хормони, например сулфанилурейни препарати, бета-блокери, нестероидни противовъзпалителни средства. Медикаментозният хипотиреоидизъм е преходен и след спиране на лечението симптомите отзвучават.

  • при много тежък йоден недоимък (хипотиреоидна гуша)
  • дисхормоногенеза – нарушен е синтеза на тиреоидни хормони.

Вторичен (хипофизен) хипотиреоидизъм
При увреждане на хипофизната жлеза се развива хипопитуитаризъм. Това е рядко заболяване, при което намалява или спира продукцията на един, два или всички хормони на хипофизата. При намалена секреция на ТТХ от хипофизата се развива вторичен хипотиреоидизъм. Най-често хипофизата се уврежда поради наличието на тумори на хипофизата, саркоидоза, туберкулоза, травми, лъчелечение, при синдром на Шийхан и др.

Третичен (хипоталамичен) хипотиреоидизъм

При увреждане на хипоталамуса (например от енцефалит, тумори, травми, лъчелечение и др) се нарушава секрецията на хипоталамичните хормони. Когато се понижи продукцията на тиреотропин рилизинг хормона намалява неговият ефект върху хипофизата и в резултат се понижава продукцията на ТТХ. Това довежда до намален синтез на щитовидните хормони и до развитие на третичен хипотиреоидизъм.

Периферна резистентност към тиреоидните хормони

В този случай щитовидната жлеза произвежда достатъчно количество хормони, но клетките на тялото не са в състояние да ги използват правилно. Тиреоидните рецептори в клетките на прицелните органи са увредени (поради наследствени или токсични причини) и не се свързват с тиреоидните хормони. Установяват се повишени серумни нива на тиреоидните хормони и нормални стойности (или горно-гранични) на ТТХ.

Прочетете за:
ТАТ и МАТ
Щитовидни хормони
Тиреоидит на Хашимото – често задавани въпроси

  • ПОСЛЕДВАЙ НИ!

  • Съдържанието на този уеб сайт има само информативна цел и не може да замени консултацията с лекар. По въпроси, свързани с Вашето здраве винаги се съветвайте с личният си лекар или друг медицински специалист.
© 2006-2020 Ars Medica.bg Всички права запазени. Всяко възпроизвеждане, променяне, публикуване на част или цялото съдържание на този сайт без предварително писменно разрешение от Ars Medica.bg е забранено Сайтът е изработен от Ait-WebDesign.com
Do NOT follow this link or you will be banned from the site!