Щитовидната жлеза е ендокринна жлеза, разположена в предната част на шията, пред трахеята. Има форма на пеперуда и се разделя на два дяла – ляв и десен, свързани помежду си с тесен провлак (пирамиден дял). Щитовидната жлеза използва йода, постъпил в организма с храната, за да произвежда два хормона – тироксин (T4) и трийодтиронин (Т3). Счита се, че трийодтиронинът е активният хормон. Той се образува в резултат на секрецията на щитовидната жлеза или чрез периферно дейодиране на тироксина. Щитовидните хормони циркулират в кръвта в две форми – свободна (активна) и свързана (чрез белтъци-носители).
- Трийодтиронин (Т3) – по-голяма част от Т3 е в свързана форма (с тироксин-свързващ глобулин) и много малка част (около 1%) е свободна фракция. Нивата на Т3 макар и при норма са по-ниски от тези на Т4, имат по-силно въздействие върху обмяната на веществата.
- Общ тироксин (Т4) – около 99% от тироксина в кръвта също се транспортира в свързана форма, с помощта на тироксин-свързващ глобулин. Ефект върху функциите на организма има само свободния тироксин.
- Свободен тироксин – той може да бъде измерен директно или да бъде изчислен като индекс на свободния тироксин (този индекс определя съотношението между свободния и свързания тироксин). С помощта на индекса може да се установи дали отклоненията се дължат на заболяване на щитовидната жлеза или са следствие на смущения с тироид-свързващия глобулин.
За пълната характеристика на щитовидната жлеза е необходимо изследването на Т3, Т4 и TSH.
Тироидните хормони имат важна биологична роля, тъй като влияят върху метаболизма, растежа и развитието.
Физиологични ефекти на Т3 и Т4:
- Нормалното развитие на мозъка най-вече през първите три години от живота, правилното развитие и растеж при децата. При възрастните щитовидните хормони регулират енергийната консумация на организма.
- Усилват основния метаболизъм като влияят върху кислородната консумация и телесната температура.
- Увеличават гликолизата и синтеза на холестерол в черния дроб.
- Стимулират калциевата и фосфатната обмяна.
- Повишават чувствителността на сърцето към катехоламините (адреналин, норадреналин и допамин) – например при хипертиреоидизъм се наблюдава тахикардия.
- Действат върху мускулатурата – при свръхсекреция на тироидни хормони възниква миопатия, при намалена секреция са забавени сухожилните рефлекси.
- Повлияват нервната система – при хипертиреоидизъм водят до свръхвъзбудимост, при хипотиреоидизъм – до апатия.
Функцията на щитовидната жлеза е със сложна регулация:
- В хипоталамуса се отделя тиреотропен-освобождаващ хормон (TRH), който стимулира секрецията на тиреотропен хормон (TSH) от предния дял на хипофизата. Тиреотропният хормон от своя страна стимулира синтеза на щитовидните хормони (Т3 и Т4) както и чревната резорбция на йод.
- На принципа на отрицателната обратна връзка щитовидните хормони при високи концентрации потискат секрецията на тиреотропен хормон и обратно, при ниска концентрация на Т3 и Т4 следва стимулиране секрецията на TSH.
Показания:
Изследването на нивата на щитовидните хормони се извършва в следните случаи:
- За установяване причината за отклонения в стойностите на тиреостимулиращия хормон (TSH).
- За оценка на ефекта от хормонозаместителна терапия.
- За скрийнинг на новородени – вроденият хипотиреоидизъм може да доведе до изоставане в умственото развитие на детето.
Биологичен материал: Кръв се взема от радиалната вена на ръката чрез венепункция. При новородени кръвна проба се взема от петичката на бебето.
Лекарствена интерференция: Резултатите от изследването могат да са неточни или подвеждащи в следните случаи:
- Прием на някои медикаменти – кортикостероиди, естрогени, прогестерон, антиепилептични средства (тегретол и др.), амиодарон, пропранолол, антикоагуланти (аспирин, варфарин, хепарин).
- При провеждане на контрастно рентгеново изследване през последната седмица.
Референтни стойности:
Нормалните нива на Т3 са 3,0 – 8,8 pmol/l, а на Т4 – 8.8 – 22.8 pmol/l.
Референтните стойности варират между различните лаборатории, което трябва да бъде взето под внимание.
Резултати:
Хипертиреоидизмът (високите стойности на щитовидни хормони) могат да се дължат на:
- Заболявания на щитовидната жлеза – Базедова болест, тиреоидит, нодозна струма (гуша)
- Прием на високи дози тироидни лекарства.
Хипотиреоидизмът (ниски нива на щитовидни хормони) може да е следствие от:
- Увреждане на хипофизата
- Заболявания на щитовидната жлеза – напр. тиреоидит
- Увреждане на щитовидната жлеза след хирургични интервенции или радиационно облъчване.
Автор: д-р Д. Илев
