Тиреоидитът на Хашимото представлява хронично възпаление на щитовидната жлеза, причината за което е неизвестна. Среща се по-често при жени на възраст от 30 до 50 години, но може да засегне и деца.
Ето някои по-чести въпроси, свързани с болестта на Хашимото:
Наследствено (генетично) заболяване ли е тиреоидитът на Хашимото?
Счита се, че тиреоидитът на Хашимото е наследствено заболяване, но учените все още работят за идентифициране на специфичния ген или група от гени, които са отговорни за предаването на това състояние от поколение на поколение. Установено е, че хората, носители на HLA-DR5 антигена са предразположени и развиват тиреоидит на Хашимото.
Автоимунно заболяване ли е болестта на Хашимото?
Тиреоидитът на Хашимото е автоимунно заболяване. При автоимунните заболявания имунни клетки на организма започват да атакуват по погрешка собствените здрави тъкани. Фактори, които отключват заболяването са вирусни инфекции, стрес и др. Настъпва стимулация на В-лимфоцитите да синтезират анти-тиреоидни антитела – тиреоглобулинови (ТАТ) и микрозомални (МАТ). Тези антитела предизвикват възпаление и увреждане на щитовидната жлеза. Този процес е бавен, поради което много хора, които имат болестта на Хашимото, нямат оплаквания до няколко години след началото.
Тиреоидитът на Хашимото често протича асоциирано с други автоимунни заболявания, като ревматоиден артри, системен лупус еритематодес.
Хипотиреоидизъм или хипертиреоидизъм е болестта на Хашимото?
Болестта на Хашимото е най-честата причина за хипотиреоидизъм. Производството на щитовидни хормони е понижено, тъй като щитовидната жлеза е атакувана от тиреоглобулинови (ТАТ) и микрозомални (МАТ) антитела.
Хората с хипотиреоидизъм, причинен от болестта на Хашимото, могат да имат оплаквания от умора, повишена чувствителност към студ, суха кожа, сънливост, повишаване на теглото, понижена концентрация, запек и др.
В 5 до 10 % от случаите обаче може да се наблюдава хипертиреоидизъм, т.нар. хашитоксикоза.
Има ли гуша при болестта на Хашимото?
При тиреоидитът на Хашимото настъпва увеличаване на щитовидната жлеза. Наблюдава се типична гуша (струма) на Хашимото – щитовидната жлеза е уголемена, с много плътна консистенция, неравна и възловидна. Може да има подковообразна форма или да е асиметрична. По големина хиперплазията е II- III степен. В еволюцията на заболяването гушата може да нарастне, да остане стационарна или да намалее. При голяма гуша може да има затруднено гълтане, задух, подпухване на лицето и др.
Причинява ли тиреоидитът на Хашимото безплодие?
Има връзка между болестта на Хашимото и безплодието. При настъпил хипотиреоидизъм продукцията на щитовидни хормони е понижена. Недостигът на хормони на щитовидната жлеза може да възпрепятства освобождаването на зрели яйцеклетки от яйчниците. По този начин хипотиреоидизмът може да доведе до безплодие.
Освен това, хипотиреоидизмът при жените може да причини: нередовен менструален цикъл, менометрорагии, аменорея, понижено либидо, ниска базална температура, повишаване на теглото.
Как влияе болестта на Хашимото на бременността?
Неконтролираният хипотиреоидизъм, причинен от болестта на Хашимото по време на бременността повишава риска от: аборт, преждевременно раждане, раждане на мъртъв плод, прееклампсия и др. Заболяването може да повлияе върху развитието на бебето – повишава риска от вродени аномалии, нарушава развитието на мозъка.
Как се диагностицира болестта на Хашимото?
Освен физикалния преглед и клиничните симптоми, лабораторните изследвания са много важни, за да се потвърди наличието на тиреоидит на Хашимото.
Най-честите лабораторни тестове, които се провеждат са: Т3 и Т4 (респективно свободен Т3 и свободен Т4), TSH, ТАТ и МАТ. Обикновено тиреоидните хормони са понижени, а TSH е повишен, ТАТ и МАТ също са повишени.
Може да се извърши ехография и сцинтиграфия на щитовидната жлеза.
Най-голямо значение за диагнозата имат резултатите от тънкоиглената аспирационна биопсия и хистологичното изследване.
Лечима ли е болестта на Хашимото?
Няма напълно ефективно лечение за болестта на Хашимото. Въпреки това, лечението може да помогне за справяне със състоянието и неговите симптоми.
Провежда се заместителна хормонална терапия с щитовидни хормони. При настъпил траен хипотиреоидизъм лечението е пожизнено. При пациенти с хашитоксикоза се прилагат тиреостатици.
При наличие на голяма гуша, на възли в щитовидната жлеза се провежда оперативно лечение.
Прочетете за:
Хроничен лимфоцитен тиреоидит на Хашимото
ТАТ и МАТ
Как се поставя диагнозата тиреоидит на Хашимото
