Липосарком е злокачествен тумор, който произхожда от мастната тъкан. Това е най-често срещаният сарком на меките тъкани при възрастните. Средната възраст на диагностициране е 50 години.
Липосаркомът може да се развива в мастната тъкан навсякъде по тялото, но най-често се появява по крайниците, ретроперитонеума и много рядко в хранопровода.
Какви са причините за развитие на липосарком?
Причината за поява на липосарком все още не е известна.
Рисковите фактори за всички видове саркоми на меките тъкани са:
- радиация, особено лъчетерапия на друго злокачествено заболяване в областта на корема
- наличие на фамилни ракови синдроми
- излагане на въздействието на химикали, причиняващи рак
- увреждане на лимфната система
Липосаркомите не се развиват от липоми, които са доброкачествени тумори на мастната тъкан.
Има четири основни типа липосарком:
- добре диференциран липосарком (WDLPS)
Това е най-често срещаният подтип, той обикновено има бавен растеж и положителна прогноза.
Езофагеалният липосарком обикновено е добре диференциран. Локализира се в горната част на хранопровода. Има бавен растеж, рядко метастазира, често рецидивира.
- миксоиден (кръглоклетъчен) липосарком (MLS, RCL)
Това е вторият най-често срещан подтип. Локализира се често в долните крайници. Повечето миксоидни липосаркоми също имат положителна прогноза.
- дедиференциран липосарком (DDLPS)
Среща се често в ретроперитонеума. Развива се от тумор, който първоначално има бавен растеж, но се променя и започва да се разпространява по-бързо.
- плеоморфен липосарком (PLS)
Това е най-рядката форма на липосаркома и обикновено има агресивен ход.
Какви са симптомите при липосарком?
Повечето пациенти с липосарком нямат оплаквания. Симптоми се появяват, когато туморът нарасне и започне да притиска околните структури. Клиничните прояви зависят от местоположението на липосаркома.
Липосаркомът на крайниците се представя като бучка, която може да се види или усети под кожата. Най-често се локализира в областта на бедрото или в задколянната ямка, обикновено липсва болка. Може да има подуване около бучката. При нарастване на тумора и притискане на околните тъкани може да се появи слабост в засегнатия крайник, изтръпване на крайника, разширени вени.
Липосаркомът на ретроперитонеума дълго време протича безсимптомно. Често туморът достига големи размери (до няколко килограма) преди да се диагностицира. Пациентите с ретроперитонеален липосарком може да имат дифузно раздуване на корема, болки в корема, запек.
Липосаркомът на хранопровода най-често се локализира в горната част на хранопровода. Пациентите обикновено се оплакват от затруднено преглъщане (дисфагия) и загуба на тегло. Може да възникне регургитация на храна. Задухът и кашлицата, дължащи се на компресия на трахеята, са по-редки.
Как се диагностицира липосарком?
За поставяне на диагнозата роля имат следните изследвания:
- езофагогастродуоденоскопия – може да се установи липосарком, локализиран в хранопровода
- образни изследвания (рентгеново изследване, компютърна томография или ЯМР) – установява се локализацията и размера на тумора, отношението му към съседните органи
- биопсия на тумора и хистологично изследване – окончателната диагноза се поставя само след изследване на проба от тъканта.
Липосаркомът трябва да се разграничи от редица други тумори, например: липом, лейомиом, лейомиосарком, солитарен фиброзен тумор, кожен неврофибром и др.
Какво е лечението?
Хирургичното отстраняване на тумора е основното лечение на липосаркома. Химиотерапия и лъчетерапия може да се проведат след операцията, за да се атакуват всички останали ракови клетки, или преди операцията, за да се помогне за свиването на тумора и да се улесни отстраняването му. Както при повечето видове рак, ранното откриване на липосаркома е ключът към успешното лечение.
Прочетете за:
Сарком на меките тъкани