Бронхиалната астма е хронично възпалително заболяване на дихателните пътища, което се свързва с тяхната хиперреактивност.
Бронхиалната хиперреактивност е абнормална реакция на респираторната система, характеризираща се с рефлекторен бронхоспазъм под въздействието на различни ендогенни и екзогенни стимули или може да се определи като стесняване на въздухоносните пътища със затрудняване и/или ограничаване на въздухоносния поток от и към белия дроб за кратък период от време.
За да се разбере астмата, трябва да се разбере малко за това какво се случва, когато дишаме.
Обикновено при поемане на въздух, той преминава през носа и надолу в гърлото, в дихателните пътища, като в крайна сметка се стига до белите дробове. В дробовете ви има много малки въздушни канали, които помагат да се достави кислород от въздуха в кръвта ви.
Симптомите на бронхиална астма се появяват, когато лигавицата на дихателните пътища се подуе и мускулите около тях се стегнат. След това слуз от жлезите запълва дихателните пътища, като допълнително намалява количеството въздух, което може да премине. Това води до пристъп на астма с кашлица и стягане в гърдите.
Как се диагностицира бронхиална астма?
Диагнозата бронхиална астма се поставя с помощта на следните методи:
Анамнеза
Основните симптоми, за които съобщават пациентите са: пристъпен задух, кашлица и свиркащи хрипове в гръдния кош, долавящи се от разстояние. Пристъпите от бронхиална астма настъпват по-често през нощта или при контакт със съответния алерген или дразнещо вещество.
По време на пристъпа болният седи изправен с ръце подпряни на коленете в принудителна поза (ортопнея) или застава прав пред отворения прозорец, търсейки свеж въздух. Дишането е затруднено във фазата на издишването – експираторен задух. Пристъпът се съпровожда от дразнеща суха кашлица. След продължителен период на кашляне се отделя съвсем малка жилава, стъклоподобна храчка, след което болният чувства известно облекчение. Самият болен, а и околните долавят шум от свиркащи хрипове в гръдния кош. Пристъпът продължава минути, но понякога и часове.
Физикално изследване
При пристъп се наблюдава ортопнея, затруднено дишане с експираторен задух, подути шийни вени, бледо или цианотично лице. Установява се хиперсонорен перкуторен тон и намалена респираторна подвижност на долните белодробни граници, отслабено везикуларно дишане с удължено издишване и двустранно множество сухи свиркащи хрипове. Установява се и ускорена сърдечна дейност (тахикардия).
Спирометрия
Измерването на белодробната функция дава възможност за оценка на тежестта, обратимостта и вариабилността на ограничението на въздушния поток и помага при потвърждаване на диагнозата астма.
Нарастването на ФЕО1≥ 12% (или ≥200 мл) след прием на медикамент с бронходилатиращ (разширяващ бронхите) ефект показва обратимо ограничение на въздушния поток, характерно за астмата. Част от пациентите не показват обратимост при всяко изследване и затова се препоръчва провеждане на неколкократни изследвания.
ФЕО1 е форсиран експираторен обем за 1 секунда – обемът въздух, издишан през първата секунда след максимално форсирано издишване. Това е най-често използваният показател при клиничната оценка на проходимостта на дихателните пътища. Показва колко бързо се изпразват белите дробове.
При спирометрия се измерват още: Форсиран витален капацитет (ФВК) и се изчислява съотношението ФЕО1/ФВК (индекс на Тифно).
Бронхопровокационен тест
Бронхопровокационен тест се извършва при нормална белодробна функция, но наличие на симптоми характерни за астмата. Той се прави с метахолин, който има бронхоспастично действие при предразположени пациенти. Спад на ФЕО1 с 20% при дози до 4мг/мл се приема за позитивен тест.
Кожни тестове с алергени или определяне на специфични IgE в серума
Кожните тестове с алергени допринасят за определяне на рисковите фактори, предизвикващи симптомите на астма при отделни пациенти. А концентрацията на IgE се повишава при чувствителност към алергени.
Изследване на периферна кръв за еозинофилия
Установява се повишен брой еозинофили.
Цитологично изследване на храчка
Храчката е спонтанно отделена или индуцирана чрез хиперосмоларни разтвори. При астма храчките са оскъдни, съдържат еозинофилни клетки, кристали на Charcot-Leyden.
Изследване на азотен окис (NO) в издишания въздух
Увеличен е при пациенти с астма, които не са получавали инхалаторни кортикостереоиди.
Автор: д-р Николета Кочанова
Прочетете за:
Спирометрия
