Псевдомембранозният колит (нарича се още асоцииран с употребата на антибиотици колит, предизвикан от Clostridium difficile колит) представлява възпаление на дебелото черво, причинено от свръхрастеж на бактериите Clostridium difficile.
Клостридиите са Грам-положителни, анаеробни бактерии, които образуват спори. Характерно за видовете Клостридии, които причиняват заболявания у човека е, че произвеждат различни токсини.
Какви са причините за псевдомембранозен колит?
Нормалната чревна флора съществува в естествен здравословен баланс. При прием на антибиотици и други лекарства обаче този баланс се нарушава. Настъпва свръхрастеж на бактериите Clostridium difficile, които обикновено присъстват само в малки количества. В резултат се повишават нивата на продуцираните от тях токсини (токсин А и В), които увреждат дебелото черво.
Почти всички антибиотици могат да причинят псевдомембранозен колит, но най-често настъпва след прием на ампицилин, амоксицилин, клиндамицин, цефалоспорини.
Други медикаменти освен антибиотиците, които могат да причинят псевдомембранозен колит са например химиотерапевтиците, които се използват за лечение на ракови заболявания.
Фактори, които повишават риска от псевдомембранозен колит са: прием на антибиотици, възраст над 65 години, хронични възпалителни заболявания на дебелото черво (например улцерозен колит), операции на чревния тракт, болничен престой, химиотерапия.
Какви са симптомите при псевдомембранозен колит?
Симптомите на псевдомембранозен колит могат да започнат 1-2 дни след началото на прием на антибиотик, но понякога се появяват и няколко седмици след спиране на антибиотичното лечение.
Основните симптоми при псевдомембранозен колит са:
- диария – чести изхождания на воднисти или кървави изпражнения
- коремни болки
- повишена температура
- левкоцитоза – повишени бели кръвни клетки в кръвта.
Псевдомембранозният колит може да се усложни с тежка дехидратация и електролитни нарушения (например хипокалиемия, хипомагнезиемия), токсичен мегаколон, перфорация на чревната стена.
Как се диагностицира псевдомембранозният колит?
Изследвания, които се използват за поставянето на диагнозата псевдомембранозен колит са:
- кръвни тестове – може да се установи левкоцитоза, понижен албумин
- фекални проби – от изпражненията на болния се изолира причинителя Clostridium difficile, доказват се токсините му.
- колоноскопия – при огледа на лигавицата на дебелото черво се търсят признаци на псевдомембранозен колит – оточност, наличие на жълтеникави плаки, които се състоят от фибрин, муцин, левкоцити и некротични клетки. Може да се открият и микроабсцеси.
Какво е лечението при псевдомембранозен колит?
Лечението при псевдомембранозен колит се състои в незабавно спиране на използвания антибиотик. Понякога това може да е достатъчно, за да настъпи подобрение. Ако симптомите продължават може да се назначи друг антибиотик, който да потисне клостридиум дифициле и да възстанови баланса на чревните бактерии. Най-често се прилагат метронидазол, а при по-тежки случаи ванкомицин.
При тежки случаи на псевдомембранозен колит или настъпили рецидиви може да се приложи фекална микробна трансплантация, а при възникнали тежки усложнения може да се извърши оперативно лечение.
За справяне с диарията и дехидратацията на болните с псевдомембранозен колит се препоръчва да пият повече течности (най-добре вода), да консумират лесно смилаеми храни и да избягват богатите на фибри храни (например бобови храни), да избягват силните подправки, мазните и пържени храни, да се хранят по-често с по-малки порции.
Прочетете за:
Видове колит – възпаление на дебелото черво
Хроничен улцерохеморагичен колит
Заболявания на дебелото черво