Реновазална хипертония се разива в резултат на стеноза на бъбречната артерия, като стеснението надвишава 60 % от съдовия лумен. Обикновено е засегната едната бъбречна артерия, рядко е налице двустранна стеноза.
Какви са причините за реновазална хипертония?
Най-честите причини за стеноза на реналната (бъбречната) артерия са:
В 75 % от случаите се касае за атеросклеротична плака, стесняваща бъбречната артерия в близост до разклонението от аортата. Наблюдава се по-често при мъже над 55- годишна възраст. Възможно е пълно запушване на артерията.
- фибромускулна дисплазия
Среща се в 20 % от случаите на реновазална хипертония. По-често са засегнати жени в млада възраст (30 г.). Промени се установяват в средната и крайна част на бъбречната артерия. Има редуване на стеснени и дилатирани участъци, които наподобяват „броеница“. Обикновено няма пълно запушване на артерията.
Други по-редки причини за реновазална хипертония са:
- вродена хипоплазия на бъбречната артерия
- артериит – при полиартериитис нодоза, склеродермия
- аневризма на бъбречната артерия
- емболия или тромбоза на реналната артерия
- компресия на бъбречната артерия от тумор, киста, травма.
Как възниква реновазалната хипертония?
Стеснението на бъбречната артерия е причина за намален приток на кръв към засегнатия бъбрек. В резултат се активира системата ренин-ангиотензин-алдостерон и се повишава кръвното налягане.
Какви са симптомите при реновазална хипертония?
Основният симптом при реновазална хипертония е повишеното кръвно налягане. Признаци, които насочват към реновазална хипертония са:
- хипертония в млада възраст (30 г) или след 55-годишна възраст
- остра поява на високо кръвно налягане
- стенотичен шум при аускултация на корема
- понижен калий в кръвта (хипокалиемия)
- трудно лечима артериална хипертония.
Реновазалната хипертония трябва да се разграничи от високото кръвно налягане при феохромоцитом, синдром на Кушинг, синдром на Кон и др.
Как се поставя диагнозата реновазална хипертония?
За доказване на реновазална хипертония най-голямо значение имат реновазографията (чрез контрастно рентгеново вещество се изобразяват бъбречните артерии) и дигиталната субтракционна ангиография. Може да се извърши компютърна томографска или магнитно-резонансна ангиография.
Като скринингов метод може да се проведе:
- Каптоприлов тест
Установява се значително покачване на ренина след прием на АСЕ-инхибитора Каптоприл. Два дни преди теста се спира антихипертензивната терапия на болния. При едновременно провеждане на каптоприловия тест с бъбречна сцинтиграфия се наблюдава понижена функция на бъбрека от страната на стенозата.
- Доплерова ехография на реналната артерия
- Венозна урография – забавено е отделянето на контрастното вещедтво в засегнатия бъбрек.
Какво е лечението при реновазална хипертония?
При реновазална хипертония може да се проведе перкутанна транслуминална дилатация на стеснената бъбречна артерия чрез балонен катетър. Възможни усложнения са: разкъсване на артерията, тромбоза. Този метод е по-ефективен при фибромускулна дисплазия, отколкото при атеросклерозната форма.
Прилагат се и следните оперативни методи:
- Резекция на стенотичния участък
- Аорторенален байпас
- Емболизация на бъбречната артерия с 96 % алкохол
- Нефректомия (отстраняване на бъбрека) и др.
