Меню

Реновазална хипертония се разива в резултат на стеноза на бъбречната артерия, като стеснението надвишава 60 % от съдовия лумен. Обикновено е засегната едната бъбречна артерия, рядко е налице двустранна стеноза.

Какви са причините за реновазална хипертония?

Най-честите причини за стеноза на реналната (бъбречната) артерия са:

В 75 % от случаите се касае за атеросклеротична плака, стесняваща бъбречната артерия в близост до разклонението от аортата. Наблюдава се по-често при мъже над 55- годишна възраст. Възможно е пълно запушване на артерията.

  • фибромускулна дисплазия

Среща се в 20 % от случаите на реновазална хипертония. По-често са засегнати жени в млада възраст (30 г.). Промени се установяват в средната и крайна част на бъбречната артерия. Има редуване на стеснени и дилатирани участъци, които наподобяват „броеница“. Обикновено няма пълно запушване на артерията.

Други по-редки причини за реновазална хипертония са:

  • вродена хипоплазия на бъбречната артерия
  • артериит – при полиартериитис нодоза, склеродермия
  • аневризма на бъбречната артерия
  • емболия или тромбоза на реналната артерия
  • компресия на бъбречната артерия от тумор, киста, травма.

Как възниква реновазалната хипертония?

Стеснението на бъбречната артерия е причина за намален приток на кръв към засегнатия бъбрек. В резултат се активира системата ренин-ангиотензин-алдостерон и се повишава кръвното налягане.

Какви са симптомите при реновазална хипертония?

Основният симптом при реновазална хипертония е повишеното кръвно налягане. Признаци, които насочват към реновазална хипертония са:

  • хипертония в млада възраст (30 г) или след 55-годишна възраст
  • остра поява на високо кръвно налягане
  • стенотичен шум при аускултация на корема
  • понижен калий в кръвта (хипокалиемия)
  • трудно лечима артериална хипертония.

Реновазалната хипертония трябва да се разграничи от високото кръвно налягане при феохромоцитом, синдром на Кушинг, синдром на Кон и др.

Как се поставя диагнозата реновазална хипертония?

За доказване на реновазална хипертония най-голямо значение имат реновазографията (чрез контрастно рентгеново вещество се изобразяват бъбречните артерии) и дигиталната субтракционна ангиография. Може да се извърши компютърна томографска или магнитно-резонансна ангиография.

Като скринингов метод може да се проведе:

  • Каптоприлов тест

Установява се значително покачване на ренина след прием на АСЕ-инхибитора Каптоприл. Два дни преди теста се спира антихипертензивната терапия на болния. При едновременно провеждане на каптоприловия тест с бъбречна сцинтиграфия се наблюдава понижена функция на бъбрека от страната на стенозата.

  • Доплерова ехография на реналната артерия
  • Венозна урография – забавено е отделянето на контрастното вещедтво в засегнатия бъбрек.

Какво е лечението при реновазална хипертония?

При реновазална хипертония може да се проведе перкутанна транслуминална дилатация на стеснената бъбречна артерия чрез балонен катетър. Възможни усложнения са: разкъсване на артерията, тромбоза. Този метод е по-ефективен при фибромускулна дисплазия, отколкото при атеросклерозната форма.

Прилагат се и следните оперативни методи:

  • Резекция на стенотичния участък
  • Аорторенален байпас
  • Емболизация на бъбречната артерия с 96 % алкохол
  • Нефректомия (отстраняване на бъбрека) и др.
  • ПОСЛЕДВАЙ НИ!

  • Съдържанието на този уеб сайт има само информативна цел и не може да замени консултацията с лекар. По въпроси, свързани с Вашето здраве винаги се съветвайте с личният си лекар или друг медицински специалист.
© 2006-2020 Ars Medica.bg Всички права запазени. Всяко възпроизвеждане, променяне, публикуване на част или цялото съдържание на този сайт без предварително писменно разрешение от Ars Medica.bg е забранено Сайтът е изработен от Ait-WebDesign.com
Do NOT follow this link or you will be banned from the site!