Тиазидните диуретици (тиазиди) и техните аналози предизвикват усилено отделяне (екскреция) на натриеви и хлорни йони в дисталните бъбречни тубули и кортикалната част на бримката на Хенле.
Тиазидните диуретици се наричат още салиуретици (салидиуретици), тъй като те предизвикват екскреция на натриеви и хлорни йони в еквивалентно отношение (1:1), каквото е в солта – натриев хлорид.
Тиазидите, поради предизвиканата от тях хипокалиемия, се наричат още калий губещи диуретици.
Тиазидните диуретици и техните аналози имат умерен по сила диуретичния ефект. Силата на диуретичния ефект се определя от процента на отделените с урината натриеви йони (натриурезата). Тиазидите предизвикват екскреция на 5-10 % от филтрираните натриеви йони.
Представители на тиазидните диуретици са:
- Хидрохлоротиазид: Дехидратин Нео, Дехидразид, Хиподехидра
Комбинирани препарати, съдържащи хидрохлоротиазид: Азбима НСТ, Валтензам Комп, Диуретидин, Енап – Н, Ирбекон Ко, Кардифренд – Ко, Ко-Диован, Ко-Линиприл, Ко-Ренаприл, Ко-Ренитек, Кордакер Плюс, Лориста Н, Монозид, Олместа А Плюс, Рамимед HCT, Торес, Хартил HCT
- Хлорталидон: Зорничка
- Индапамид: Индипам, Индипам SR, Мивара SR, Неопамид, Неопамид SR, Писизиф SR, Равел SR, Софтензиф, Тертензиф SR, ТеваИндам
Комбинирани препарати, съдържащи индапамид: Ко Амлеса, Нолипрел, Нолипрел Форте, Роксипер.
Тиазидните диуретици и сходните по действие съединения се резорбират добре в стомашно-чревния тракт. Диуретичният ефект на хидрохлоротиазида при перорален прием настъпва след 1 час и достига максимума си след 3-4 часа. Ефектът продължава 10-12 часа. Елиминира се с урината.
Какви са показанията за приложение на тиазидни диуретици?
Тиазидните диуретици се използват за лечение на:
- отоци при сърдечна недостатъчност и цироза на черния дроб
- отоци при бъбречни заболявания, но без признаци на бъбречна недостатъчност
- медикаментозни отоци, например предизвикани от кортикостероиди, АКТХ
- посттромботични и посттравматични отоци
- задръжка на течности при предменструално състояние – приемът започва 6-8 дни преди очакваното начало на менструацията
- за прекъсване на лактацията
- безвкусен диабет – „парадоксалният“ антидиуретичен ефект на тиазидите при инсипиден диабет се обяснява главно с понижаване на натриемията и осмоларитета на кръвната плазма, с което субективното усещане за жажда отслабва.
- артериална хипертония – тиазидите имат умерен антихипертензивен ефект, което се обяснява с намаляване обема на циркулиращата кръв и понижаване чувствителността на съдовите стени към катехоламини и ангиотензин II. Прилагат се самостоятелно в ниски дози или в комбинация с други антихипертензивни средства.
Лекарствени взаимодействия
Салидиуретиците предизвикват хипокалиемия и засилват действието на сърдечните гликозиди.
Ефектът на тиазидните диуретици намалява при едновременно приложение с нестероидни противовъзпалителни средства.
Салидиуретиците затрудняват контрола на захарния диабет при едновременно прилагане с инсулин или сулфонилурейни препарати.
Хидрохлоротиазидът потенцира антиглаукомния ефект на миотиците.
Нежелани реакции при прием на тиазидни диуретици
Тиазидните диуретици могат да причинят:
- хипокалиемия (понижен калий в кръвта) – особено при болни с чернодробна цироза или бъбречно заболяване
Приемът на тиазидни диуретици води до загуба на калиеви йони с урината и до хипокалиемия. Това е най-честото странично действие на тиазидите. Хипокалиемията се проявява с мускулна слабост, изтръпване на крайниците, сърдечна аритмия и др. Често за намаляване на загубата на калиеви йони се предпочита комбинирането на калий-губещите диуретици с калий-съхраняващи. Такъв препарат е напр. Триампур композитум. За избягване на хипокалиемията се препоръчва още консумация на храни, богати на калий – кайсии, банани, картофи, грах, моркови и др.
- хипонатриемия
- хипомагнезиемия
- хиперкалциемия
- хипергликемия
- хиперурикемия
- хиперхолестеролемия
- хиперренинемия
- кожни обриви и фотосенсибилизация на кожата
- мускулна слабост
- тромбоцитопения.
Тиазидните диуретици трябва да се избягват по време на бременност, защото намаляват плазмения обем на майката и могат да влошат феталната оксигенация и хранене.
Противопоказания за приложение на тиазидни диуретици са:
- тежка бъбречна недостатъчност
- предиабет, захарен диабет
- подагра.
Прочетете за:
Диуретици – класификация
Бримкови диуретици (мощни диуретици)
Осмотични диуретици (осмодиуретици)
Калий-съхраняващи диуретици
