Начало Актуални теми Тиазидни диуретици (тиазиди) и техните аналози

Тиазидни диуретици (тиазиди) и техните аналози

тиазидни диуретици (тиазиди)
тиазидни диуретици (тиазиди)

Тиазидните диуретици (тиазиди) и техните аналози предизвикват усилено отделяне (екскреция) на натриеви и хлорни йони в дисталните бъбречни тубули и кортикалната част на бримката на Хенле.

Тиазидните диуретици се наричат още салиуретици (салидиуретици), тъй като те предизвикват екскреция на натриеви и хлорни йони в еквивалентно отношение (1:1), каквото е в солта – натриев хлорид.

Тиазидите, поради предизвиканата от тях хипокалиемия, се наричат още калий губещи диуретици.

Тиазидните диуретици и техните аналози имат умерен по сила диуретичния ефект. Силата на диуретичния ефект се определя от процента на отделените с урината натриеви йони (натриурезата). Тиазидите предизвикват екскреция на 5-10 % от филтрираните натриеви йони.

Представители на тиазидите и техните аналози са:

  • Хидрохлоротиазид: Дехидратин Нео, Дехидразид, Хиподехидра

Комбинирани препарати, съдържащи хидрохлоротиазид: Азбима НСТ, Валтензам Комп, Диуретидин, Енап – Н, Ирбекон Ко, Кардифренд – Ко, Ко-Диован, Ко-Линиприл, Ко-Ренаприл, Ко-Ренитек, Кордакер Плюс, Лориста Н, Монозид, Олместа А Плюс, Рамимед HCT, Торес, Хартил HCT

  • Хлорталидон: Зорничка
  • Индапамид: Индипам, Индипам SR, Мивара SR, Неопамид, Неопамид SR, Писизиф SR, Равел SR, Софтензиф, Тертензиф SR, ТеваИндам

Комбинирани препарати, съдържащи индапамид: Ко Амлеса, Нолипрел, Нолипрел Форте, Роксипер.

Тиазидните диуретици и сходните по действие съединения се резорбират добре в стомашно-чревния тракт. Диуретичният ефект на хидрохлоротиазида при перорален прием настъпва след 1 час и достига максимума си след 3-4 часа. Ефектът продължава 10-12 часа. Елиминира се с урината.

Какви са показанията за приложение на тиазидни диуретици?

Тиазидните диуретици се използват за лечение на:

  • отоци при сърдечна недостатъчност и цироза на черния дроб
  • отоци при бъбречни заболявания, но без признаци на бъбречна недостатъчност
  • медикаментозни отоци, например предизвикани от кортикостероиди, АКТХ
  • посттромботични и посттравматични отоци
  • задръжка на течности при предменструално състояние – приемът започва 6-8 дни преди очакваното начало на менструацията
  • за прекъсване на лактацията
  • безвкусен диабет – „парадоксалният“ антидиуретичен ефект на тиазидите при инсипиден диабет се обяснява главно с понижаване на натриемията и осмоларитета на кръвната плазма, с което субективното усещане за жажда отслабва.
  • артериална хипертония – тиазидите имат умерен антихипертензивен ефект, което се обяснява с намаляване обема на циркулиращата кръв и понижаване чувствителността на съдовите стени към катехоламини и ангиотензин II. Прилагат се самостоятелно в ниски дози или в комбинация с други антихипертензивни средства.

Лекарствени взаимодействия

Салидиуретиците предизвикват хипокалиемия и засилват действието на сърдечните гликозиди.
Ефектът на тиазидните диуретици намалява при едновременно приложение с нестероидни противовъзпалителни средства.
Салидиуретиците затрудняват контрола на захарния диабет при едновременно прилагане с инсулин или сулфонилурейни препарати.
Хидрохлоротиазидът потенцира антиглаукомния ефект на миотиците.

Какви нежелани реакции могат да предизвикат салидиуретиците?

Тиазидните диуретици могат да причинят:

  • хипокалиемия (понижен калий в кръвта) – особено при болни с чернодробна цироза или бъбречно заболяване

Приемът на тиазиди води до загуба на калиеви йони с урината и до хипокалиемия. Това е най-честото странично действие на тиазидите. Хипокалиемията се проявява с мускулна слабост, изтръпване на крайниците, сърдечна аритмия и др. Често за намаляване на загубата на калиеви йони се предпочита комбинирането на калий-губещите диуретици с калий-съхраняващи. Такъв препарат е напр. Триампур композитум. За избягване на хипокалиемията се препоръчва още консумация на храни, богати на калий – кайсии, банани, картофи, грах, моркови и др.

  • хипонатриемия
  • хипомагнезиемия
  • хиперкалциемия
  • хипергликемия
  • хиперурикемия
  • хиперхолестеролемия
  • хиперренинемия
  • кожни обриви и фотосенсибилизация на кожата
  • мускулна слабост
  • тромбоцитопения.

Тиазидните диуретици трябва да се избягват по време на бременност, защото намаляват плазмения обем на майката и могат да влошат феталната оксигенация и хранене.

Други противопоказания за приложение на тиазидни диуретици са:

  • тежка бъбречна недостатъчност
  • предиабет, захарен диабет
  • подагра.

Прочетете за:
Диуретици – класификация
Бримкови диуретици (мощни диуретици)
Осмотични диуретици (осмодиуретици)
Калий-съхраняващи диуретици