Херпесните вируси са над 100 типа вируси, които са обединени в едно семейство – Herpesviridae. Те са сравнително големи (120 – 250 nm), съдържат двойноверижна ДНК, капсид с 162 капсомера и външна липидна обвивка. Широко разпространени са в природата, като освен човека засягат и много видове животни.
Херпесните вируси се подразделят на три подсемейства: алфа-, бета- и гама-херпес вируси, в които са включени 6 рода с 8 вида херпесни вируси.
| Подсемейство | Род | Вид |
| Alphaherpesviridae | Simplex Virus | Human herpesvirus 1 (HSV1) Human herpesvirus 2 (HSV2) |
| Alphaherpesviridae | Varicellavirus | Human herpesvirus 3 (Varicella zoster virus) |
| Betaherpesviridae | Cytomegalovirus | Human herpesvirus 5 (Human cytomegalovirus 5) |
| Betaherpesviridae | Roseolavirus | Human herpesvirus 6 (Human B-cell lymphotropic virus) |
| Gammaherpesviridae | Lymphocryptovirus | Human herpesvirus 4 (Epstein-Barr virus) |
| Gammaherpesviridae | Radinovirus | Human herpesvirus 7 Human herpesvirus 8 |
Най-характерното свойство на човешките херпесни вируси е способността им да предизвикват пожизнени латентни инфекции, които могат да се реактивират.
Какви заболявания причиняват херпесните вируси?
Човешките херпесни вируси причиняват голямо разнообразие от заболявания.
Вирус на обикновения херпес у човека – Virus herpes simplex, Human herpesvirus 1, 2
Вирусът на обикновения херпес (herpes simplex) е един от най-разпространените вируси сред хората. Източник на зараза е само човекът. Вирусът се отделя със слюнката и фекалиите. Заразяването става основно по контактен механизъм, но е възможно и по въздушно-капков път. Херпес симплекс вирус тип 2 обикновено се предава по полов път.
Инфекциите, предизвикани от Херпес симплекс вируса са много разнообразни:
- херпес на лицето, носа, устните
- херпетичен гингивостоматит
- херпес по половите органи (генитален херпес – причинява се главно от HSV2 и се предава по полов път)
- херпетична екзема – екзема на Капоши
- херпетичен кератоконюнктивит
- херпетичен менингит, енцефалит или менингоенцефалит
- неонатален херпес – тежка инфекция с висока смъртност.
Херпесното заболяване протича под две форми – първична и рецидивираща инфекция. Първичната инфекция се наблюдава обикновено при деца на възраст между 1 и 5 години. Най-често протича безсимптомно. Основният симптом е появата на везикулозен обрив – по лигавиците и кожата се появяват мехурчета, изпълнени с бистра течност.
След първичната херпесна инфекция, вирусът остава в латентно състояние в нервните ганглии цял живот. Под влияние на провокиращи фактори (стрес, фебрилитет, отслабен имунитет) може да настъпи рецидивираща форма на херпесна инфекция.
Вирус на варицелата и херпес зостер
Human herpesvirus-3 (HHV-3), наричан още Varicella-Zoster Virus причинява варицела и херпес зостер.
Варицелата е проява на първична инфекция с HHV-3 в детска възраст. Заразяването става главно по въздушно-капков път. Инкубационният период е 10 – 21 дни. Заболяването може да започне с продромален период (1-2 дни), през който има субфебрилна температура, отпадналост, ринит, фарингит. Появява се характерен обрив – червени петънца, които се превръщат в мехурчета, изпълнени с течност. След пукането им се образуват кафяви корички, които накрая отпадат.
Херпес зостер се наблюдава най-често при хора над 50-годишна възраст, които някога са преболедували от варицела и вирусът се е съхранил в латентно състояние в нервните ганглии. Под влияние на провокиращи фактори е настъпила реактивация на вируса.
Херпес зостер протича с изразен болков синдром и типичен везикулозен обрив по хода на засегнатите нерви, най-често междуребрените нерви.
Вирус на цитомегалията – Human herpesvirus 5 (Human cytomegalovirus 5, HCMV)
При повечето хора инфекцията с HCMV не причинява симптоми. По-изразени клинични прояви може да се наблюдават при хора с отслабена имунна система.
Острата цитомегаловирусна инфекция протича с фебрилитет, болки в гърлото, увеличени лимфни възли, увеличен черен дроб и др.
Клиничните прояви при вродената цитомегалия варират от безсимптомно протичане до тежки увреждания – микроцефалия, хепатит, пневмония, хориоретинит, глухота, интелектуален дефицит и др.
Вирус на инфекциозната мононуклеоза – Human herpesvirus 4 (Epstein-Barr virus)
При първа среща с Епщайн-Бар вируса се развива инфекциозна мононуклеоза. Заболяването се характеризира с повишена температура, ангина, увеличени лимфни възли, увеличен черен дроб, повишени лимфоцити в кръвта.
Епщайн-Бар вируса може да причини лимфом на Бъркит и някои други ракови заболявания. Това се наблюдава по-често при носители на вируса, които са болни от СПИН или са имуносупресирани.
Human herpesvirus 6 (HHV6)
Човешкият херпесен вирус тип 6 е причинител на шестата болест, нарича се още розеола инфантум, екзантема субитум. Боледуват предимно деца от 6-месечна до 3-годишна възраст. Заболяването протича с висока температура за 3 дни, след което се появява обрив, който се задържа до 2 дни.
HHV6 се свързва и със синдрома на хроничната умора – има постоянна умора, главоболие, намалена концентрация и памет, болки в мускулите и ставите.
Human herpesvirus 7 (HHV7)
Човешкият херпесен вирус тип 7, както и HHV6 може да причини розеола инфантум. Възможна е връзка между HHV7 и Pityriasis rosea.
Human herpesvirus 8 (HHV8)
Човешкият херпесен вирус тип 8 причинява сарком на Капоши.
Прочетете за:
Сарком на Капоши
Епщайн-Бар вирус – причинява рак
