Алопуринолът е относително безопасно лекарство, въпреки че може да предизвика някои странични ефекти. По-висок риск от нежелани реакции има при прием на високи дози алопуринол, наличие на бъбречно или чернодробно заболяване, както и при пациенти в напреднала възраст.
Характерна особеност на алопуринолът и останалите антихиперурикемични лекарствени средства е, че при започване на терапия те могат да провокират остър подагрозен пристъп, особено през първите няколко месеца. Причината за това е флуктуацията на серумната концентрация на пикочна киселина поради мобилизирането на отлаганията от уратни кристали в тъканите. Затова преди започване на лечението с алопуринол и до нормализиране на серумното ниво на пикочната киселина, се препоръчва профилактично лечение с колхицин или НСПВС. По време на лечението трябва да се приема най-малко 2 литра течност дневно.
Пациентите трябва да продължат терапията и профилактичното лечение, дори ако се появят пристъпи на подагра, тъй като може да отнеме месеци, за да се постигне контрол на подагрозните пристъпи.
Кои са най-характерните странични ефекти при лечение с алопуринол?
При лечение с алопуринол могат да възникнат редица нежелани реакции. Обикновено те са леки и изчезнат в рамките на няколко дни или няколко седмици. Такива са например:
- алергични реакции – кожен обрив, сърбеж, подуване на лицето, ръцете, езика, гърлото, затруднено дишане и преглъщане
- гастроинтестинални оплаквания – гадене, повръщане, коремни болки, диария
- лабораторни нарушения – повишена серумна алкална фосфатаза, повишени трансаминази, левкопения и тромбоцитопения
- артралгия, миалгия
- периферен неврит
- главоболие, замаяност.
Сериозни странични ефекти на алопуринол
Сериозен страничен ефект е развитието на синдром на свръхчувствителност към алопуринол (AHS). Това е особено тежко нежелано действие на алопуринола. Среща се рядко – около 1 на 1000, но има висока смъртност от 20% до 25%. Касае се за Т-клетъчно медиирана имунна реакция към активния метаболит на алопуринола – оксипуринол (алоксантин). Най-често се изявява в рамките на 8-9 седмици след началото на терапията с алопуринол.
Най-висок риск от развитие на AHS има през първите няколко месеца от лечението, особено при по-високи начални дози алопуринол. Едновременната употреба на диуретици (особено на тиазидни диуретици), както и наличието на напреднала бъбречна недостатъчност също повишават риска.
Синдромът на свръхчувствителност към алопуринол включва:
- синдром на Stevens-Johnson
- токсична епидермална некролиза
Синдромът на Стивънс-Джонсън и токсичната епидермална некролиза са различни по тежест варианти на едно и също заболяване. Първите симптоми включват: фебрилитет, възпалено гърло, кашлица, хрема, мускулни и ставни болки. По кожата и лигавиците се появяват мехури, които се разкъсват и се образуват ерозии и язви.
- васкулит (възпаление на съдовата стена), включително некротизиращ васкулит
- увреждане на черния дроб – развитие на хепатит. Признаци на хепатотоксичност са: поява на жълтеница по склерите, кожата и лигавиците, дискомфорт или болка в горната дясна област на корема, намален апетит, отслабване
- увреждане на бъбреците – развитие на нефрит, бъбречна недостатъчност. Признаци на нефротоксичност са: промени в количеството на отделената урина (полиурия или олигурия) поява на кръв в урината
- висока температура
- левкоцитоза и еозинофилия.
Намаляването на началната доза алопуринол под 100 mg дневно при всички пациенти и под 50 mg дневно при пациенти с напреднала хронична бъбречна недостатъчност може да намали риска от AHS.
Прочетете за:
Алопуринол – показания
Синдром на Стивънс-Джонсън
