Алопуринол (Allopurinol) е урикостатично лекарствено средство, което се използва за понижаване на нивата на пикочна киселина в кръвта и урината на хора с хиперурикемия.
Фармакодинамика на алопуринол
По химична структура алопуринолът представлява пурин, изомер на хипоксантина. След орално приложение той се резорбира до 90 %. Максимална плазмена концентрация се получава след 30 до 60 минути.
Алопуринолът се метаболизира в черния дроб, където под действието на ензима ксантиноксидаза се трансформира в своя фармакологично активен метаболит оксипуринол (алоксантин) и алопикочна киселина. Плазменият полуживот на алопуринола е 1 до 2 часа, а на алоксантина е около 15 – 20 часа. Свързването с плазмените протеини е незначително. И алопуринолът, и алоксантинът са добре разтворими и се екскретират през бъбреците.
Механизъм на действие
Пикочната киселина е краен продукт на обмяната на пурините. Под влияние на ензима ксантиноксидаза пурините се окисляват през хипоксантин и ксантин до пикочна киселина. Тя е слаборазтворима и при хронична хиперурикемия се отлага в тъканите под формата на кристали мононатриев урат.
Алопуринолът и алоксантинът са инхибитори на ксантиноксидазата. Те потискат ензима ксантиноксидаза и блокират разграждането на ксантина и хипоксантина до пикочна киселина. В резултат се понижава серумната концентрация на пикочна киселина, но се повишава тази на ксантин и хипоксантин. Те обаче са добре разтворими и имат добър бъбречен клирънс. Отлагането на уратни кристали в тъканите се намалява и се инхибира образуването на уратни камъни.
Показания за приложение
Показанията за приложение на алопуринол включват:
- лечение на подагра в междупристъпния период
Алопуринолът се използва за подобряване на нарушения баланс на пикочна киселина при пациенти с подагра в междупристъпен период. При остър подагрозен пристъп се прилагат колхицин, НСПВС, кортикостероиди.
- вторична хиперурикемия, например при лечение с цитостатици
При провеждане на цитостатична терапия настъпва засилен разпад на ракови клетки, при което се отделят пурини и се повишава серумното ниво на пикочната киселина. За профилактика на хиперурикемията се назначава алопуринол.
- уратна нефролитиаза – наличие на уратни конкременти в бъбреците.
Важно е да се отбележи, че асимптомната хиперурикемия не е индикация за лечение с алопуринол.
Как се прилага алопуринол?
Алопуринолът се прилага под две форми: орално или интравенозно (IV). Пероралното приложение е стандартният начин за лечение на подагра и нефролитиаза. Интравенозното приложение е за превенция на синдрома на туморен разпад и за лечение на индуцирана от химиотерапията хиперурикемия при пациенти, които не могат да понасят пероралната терапия.
За дългосрочно лечение на подагра препоръчителната начална доза алопуринол е 100 mg дневно, която трябва да се повишава със 100 mg на всеки 2 до 5 седмици, докато се постигне таргетната серумна пикочна киселина. Максималната дневна доза алопуринол е 600 mg, като трябва да бъде разпределена в 2-3 приема. След като се достигне таргетната серумна концентрация на пикочна киселина, се продължава с тази доза за неопределено време.
Пълната кръвна картина, чернодробните ензими, бъбречната функция и серумните нива на пикочна киселина трябва да се измерват на всеки 2 до 5 седмици, докато дозата се титрира до достигане на целевото серумно ниво на пикочна киселина и на всеки шест месеца след това.
По време на лечение с Алопуринол се препоръчва прием най-малко на 2l/24h течности.
При пациенти с бъбречна недостатъчност дозата се съобразява с креатининовия клирънс.
Дозировката на алопуринол е 300 mg перорално дневно за профилактика на рецидивираща нефролитиаза с уратни или оксалатни конкременти.
За да се предотврати синдрома на туморен лизис, приемът на алопуринол трябва да започне 2 до 3 дни преди началото на химиотерапията и да продължи до 3 – 7 дни след химиотерапията.
Бременност и кърмене
Алопуринолът се отнася към лекарствата от категория С. Това означава, че проучванията при животните показват тератогенен ефект върху плода, но няма достатъчно проучвания при хората. Тъй като безопасността на лекарството не е доказана, се препоръчва бременните жени да не приемат алопуринол, освен ако заболяването носи риск за майката.
Алопуринолът и алоксантинът преминават в кърмата и може да причинят нежелани реакции при кърмено дете. Няма съобщения за ефекти на алопуринол върху кърмачетата, но поради риск от сериозни нежелани реакции, се препоръчва жените да не кърмят по време на лечението с това лекарство и една седмица след последната доза.
Лекарствени взаимодействия
Съществуват няколко лекарствени взаимодействия с алопуринол. Най-важното е това с азатиоприн и меркаптопурин, които се метаболизират от ензима ксантиноксидаза. Алопуринолът е инхибитор на ксантиноксидазата и може да повиши серумните нива на азатиоприн и меркаптопурин. Това може да доведе до тежки странични ефекти на тези медикаменти, например може да настъпи тежка агранулоцитоза и панцитопения.
Алопуринолът повишава активността на циклофосфамида, инхибира метаболизма на пробенецида, оралните антикоагуланти.
Прочетете за:
Алопуринол – странични ефекти
Антиподагрозни лекарства
Лекарства за лечение на остър подагрозен артрит
Антихиперурикемични лекарствени средства
