Болест модифициращи антиревматоидни лекарства (БМАРЛ) са тези, които забавят прогресирането на деструктивните процеси и съхраняват функцията на ставите. Те са средство на избор при ревматоиден артрит. Препоръчва се лечението с БМАРЛ да започне веднага след поставянето на диагнозата ревматоиден артрит. Терапевтичният ефект на тези медикаменти настъпва бавно – 2 до 6 месеца след началото на приложението им.
Какви видове болест модифициращи антиревматоидни лекарства (БМАРЛ) има?
Към групата на БМАРЛ (наричат се още болестопроменящи, базисни средства) се отнасят редица лекарствени средства. Те се разделят на две групи – конвенционални и биологични лекарства.
Конвенционални БМАРЛ
- Метотрексат
Метотраксатът е най-широко използваният медикамент от тази група. Той най-често се прилага в комбинация с биологичните средства. Представлява антагонист на фолиевата киселина. Може да се прилага перорално или инжекционно. Приема се веднъж седмично в доза между 7,5 и 20 mg. Дозата може да бъде разпределена в два до три приема в рамките на 24 часа.
- Лефлуномид (Арава)
Лефлуномид потиска синтеза на пиримидин като инхибира дихидрооротат дехидрогеназата. Има антипролиферативно действие, респ. потиска лимфоцитната пролиферация. Притежава имунорегулиращ/имуносупресивен ефект.
Лефлуномидът има по-ранен терапевтичен ефект и по-изразено повлиява функционалния капацитет на засегнатите стави в сравнение с другите болестопроменящи антиревматични средства.
Лечението с Арава започва с начална доза от 100 mg един път дневно в продължение на три дни. След това поддържащата доза е 20 mg дневно.
Към групата на конвенционалните болест модифициращи антиревматоидни лекарства се отнасят още:
- антималарични средства – хидроксихлорохин (плакенил). Има по-слаб терапевтичен ефект от другите базисни средства. Чест страничен ефект е развитието на ретинопатия.
- соли на златото – алокризин. Водещата роля на златните соли в терапията на ревматоидния артрит е изместена от метотрексатът и биологичните лекарства.
- сулфасалазин (салазопирин)
- D-пенициламин – представлява аналог на аминокиселината цистеин. Потиска образуването на ревматоиден фактор, както и активността на CD4+ Т-лимфоцити. Поради многобройните странични ефекти и бавно настъпващия терапевтичен ефект, днес се използва рядко.
- азатиоприн (имуран) – прилага се рядко, главно при агресивни форми на РА
- циклофосфамид – прилага се рядко, главно при резистентни форми
- циклоспорин (сандимун неорал) – прилага се само при много агресивни форми на РА.
Биологични лекарства
Биологичните лекарства са насочени срещу някои цитокини, адхезионни молекули и имунокомпетентни клетки, участващи в патогенезата на ревматоидния артрит. Най-често се получават чрез ДНК рекомбинантни технологии.
Представители:
- Адалимумаб (Хумира)
Представлява човешко моноклонално антитяло, което се свързва с туморнекротизиращия фактор α (TNF-α). Прилага се чрез подкожно инжектиране.
- Голимумаб – TNF-α антагонист
- Инфликсимаб (Инфлектра, Ремсима) – анти-TNF моноклонално антитяло
- Цертолизумаб – Fab антитяло фрагмент срещу TNF-α
- Абатацепт – инхибитор на ко-стимулацията на Т-клетки
- Ритуксимаб – моноклонално антитяло срещу антигена CD20, който се намира на повърхността на В-лимфоцитите
- Анакрина – първият IL-1 рецепторен антагонист
- Тоцилизумаб – IL-6 рецепторен антагонист.
Прочетете за:
Лекарства за ревматоиден артрит – НСПВС, ГКС
Симптоми на ревматоиден артрит
