За лечение на ревматоиден артрит (РА) се използват три основни групи лекарста. При повечето пациенти се прилагат няколко препарата от различни групи, което оптимизира действието им и намалява токсичността им.
Класификация на антиревматоидните средства
Основните лекарства за ревматоиден артрит са:
- Нестероидни противовъзпалителни средства (НСПВС)
- Глюкокортикостероиди (ГКС)
- Болест модифициращи антиревматоидни лекарства (БМАРЛ)
- небиологични лекарства
- биологични лекарства.
Нестероидни противовъзпалителни средства (НСПВС)
Медикаментите от тази група имат аналгетичен, противовъзпалителен и антипиретичен ефект. Те намаляват ставната болка и отока, подобряват функционалния капацитет на възпалените стави.
НСПВС са ефикасни в началния стадий на заболяването. Те обаче са симптоматични средства и не променят хода на болестта, не предпазват от деструкция на ставите.
Основният механизъм на действие на НСПВС е инхибиране на ензима циклооксигеназа (СОХ) и потискане синтеза на простагландини. Циклооксигеназата има три изоформи: СОХ1 (участва във физиологични процеси), СОХ2 (участва в патологични процеси) и СОХ3 (стимулира синтеза на простагландини в мозъка).
При лечение на ревматоиден артрит най-често се използват следните нестероидни противовъзпалителни средства:
- коксиби – целекоксиб (аклекса, селебрекс, кокси, дефинакс), еторикоксиб
Коксибите са НСПВС, които инхибират селективно СОХ2 изоформата на ензима циклооксигеназа. Те не са активни спрямо СОХ1 изоформата, която е отговорна за синтеза на простагландини, предпазващи стомашно-чревния тракт. Ето защо при употребата на селективни СОХ2 инхибитори, рискът от гастроинтестинални странични ефекти (гадене, повръщане, язви, кървене, перфорация) е малък. Чрез коксибите се постига оптимален баланс между терапевтична ефективност и нежелани реакции.
- конвенционални НСПВС
– диклофенак (волтарен, фелоран, диклак)
– пироксикам (фламексин)
– ибупрофен (ибутоп)
– кетопрофен (кетонал, фастум гел)
При продължителна употреба на конвенционални НСПВС има повишен риск от стомашно-чревни и други странични ефекти – увреждане на бъбреците, черния дроб, кожноалергични реакции и др. За намаляване на риска от стомашно кървене се включват инхибитори на протонната помпа.
При използване на НСПВС трябва да се спазват някои принципи:
- изборът на препарат и дневната доза зависят от активността на заболяването
- правилно разпределение на дозата в денонощието според необходимостта на пациента от обезболяване
- използване на алтернативни форми на приложение (ректално, локално, парентерално), когато има противопоказания за перорален прием
- достатъчна продължителност на лечебния курс
- ефектът от лечението се отчита след 2-3 седмици.
Необходимо е мониториране на пациентите и контрол на терапията поради риск от лекарствени взаимодействия на НСПВС с антикоагуланти, диуретици, антихипертензивни средства и др.
Глюкокортикостероиди (ГКС)
Глюкокортикостероидите бързо повлияват пациентите с ревматоиден артрит. Това се дължи на тяхната мощна противовъзпалителна активност и на имуносупресивния им ефект. Освен, че подобряват симптоматиката, те забавят прогресирането на заболяването.
Продължителната употреба на кортикостероиди обаче се избягва, тъй като те имат множество странични ефекти – остеопороза, диабет, хипертония, инфекции и др.
Най-често се прилага преднизон в дневна доза 5-10 mg. Вътреставното инжектиране на ГКС с дълготрайно действие значително подобрява симптомите на РА и намалява дозата им при системно приложение.
Кортикостероидите се препоръчват в началния стадий на заболяването като преход към лечението с БМАРЛ, които имат бавно настъпващ ефект. Самостоятелното им приложение се избягва. Прилагат се и при извънставните форми на ревматоиден артрит (обикновено в по-високи дози) и в период на обостряне.
Прочетете за:
Болест модифициращи антиревматоидни лекарства (БМАРЛ)
Странични ефекти на нестероидните противовъзпалителни средства
Странични ефекти на кортикостероидите
