Как се поставя диагноза на атопичен дерматит?
Диагнозата са поставя въз основа на характерните клинични прояви. Използват се различни класификации.
Класификация на Hanifin и Rajka
Според тази класификация е необходимо наличието на поне 3 главни и 3 второстепенни критерии за диагностициране на атопичен дерматит.
Главни критерии за диагноза на атопичен дерматит:
1. Сърбеж
2. Обрив с типична морфология и области на засягане според възрастта (при деца – по лицето и гънките на тялото, при възрастни – по ръцете и екстензорните повърхности)
3. Хроничен ход на протичане
4. Лична и фамилна анамнеза за атопия (бронхиална астма, алергичен ринит, алергичен конюнктивит и др.).
Второстепенни критерии за диагноза на атопичен дерматит:
1. Суха кожа
2. Ихтиозис вулгарис, кератозис пиларис
3. Тип I кожно-алергични реакции
4. Повишено серумно ниво на IgE
5. Ранно начало на болестта
6. Склонност към инфекции поради нарушен клетъчен имунитет
7. Дерматит по дланите и стъпалата
8. Периареоларен дерматит – екзема около зърното на гърдата
9. Хейлит (възпаление на устните)
10. Рецидивиращ конюнктивит
11. Гънка на Dennie-Morgan – допълнителни гънки в кожата под долния клепач
12. Кератоконус – конусоподобна форма на роговицата
13. Катаракта
14. Периорбитални пигментации
15. Бледо лице или зачервяване
16. Pityriasis alba – поява на по-светли петна по кожата предимно на лицето
17. Гънка на шията
18. Сърбеж при изпотяване
19. Непоносимост към вълнен плат и детергенти
20. Бял дермографизъм – при механично дразнене на кожата се появяват бели ивици
21. Влияние на заболяването от емоционални фактори
22. Непоносимост към храни.
За оценка на тежестта на симптомите и определяне на площта на засягане при атопичен дерматит се използва SCORAD-индексът. Основни критерии са: еритем (зачервяване), едем (оток), ексудация, екскориация, лихенификация и сухота на кожата. Те се отчитат в 4 степени (от 0 – без засягане, до 3 – тежко засягане) и се добавя засегнатата площ, определена в различните анатомични зони по правилото на деветките.
Хистологично изследване
За потвърждаване на диагнозата се прави кожна биопсия и хистологично изследване. В остър стадий се установява паракератоза, интрацелуларен едем в епидермиса (спонгиоза) и периваскуларен лимфоцитен инфилтрат в дермата. В хроничен стадий се установява хиперкератоза, акантоза и пръснат лимфоцитен инфилтрат в дермата.
Лабораторни изследвания
Няма специфични биохимични маркери за диагностициране на атопичния дерматит. Кръвната картина показва повишени еозинофили. При над 80% от пациентите се откриват високи серумни нива на IgE, но те не винаги корелират с тежестта на атопичния дерматит.
Диференциална диагноза на атопичен дерматит
Атопичният дерматит трябва да се разграничи от редица други заболявания, например:
- контактен дерматит – алергичен или иритативен
- себореен дерматит
- херпетиформен дерматит
- псориазис
- краста
- контагиозно импетиго
- tinea corporis и др.
Прочетете за:
Причини за атопичен дерматит
Симптоми на атопичен дерматит
Атопичен дерматит
