Меню

Атопичен дерматит

Определение: Атопичният дерматит (лат. dermatitis atopica) е хронично-рецидивиращо наследствено обусловено алергично кожно заболяване. Отнася се към групата на атопиите – болести, характеризиращи се с наследствено предразположение към развитие на алергични реакции (атопии са атопичната бронхиална астма, алергичният конюнктивит, алергичният ринит).

Проявите на атопичен дерматит започват в ранна детска възраст, наблюдава се трайна тенденция към повишаване на заболеваемостта. В болшинството случаи проявите на болестта „отшумяват“ до пубертета, но е възможно да продължат и в зряла възраст, което е съпроводено с усложнения и съчетаване с други атопични състояния.

Класификация:
Патоморфологична – според възрастта на поява атопичният дерматит се дели на три периода:
1. При кърмачета и деца до 3-годишна възраст – с локализация предимно по лицето и крайниците.
2. При деца от 3-годишна възраст до пубертета – с обхващане и на гънките на тялото (шия, лакътни, задколенни гънки, китки, глезени).
3. При възрастни (невродермит) – с лихенификация и сухота на кожата.
Според разпространеността на процеса атопичният дерматит бива:
• локализиран (в една област на кожата)
• генерализиран.

Етиопатогенеза: Етиологията не е изяснена окончателно. Появата на атопичен дерматит се свързва с действието на провокиращи фактори на фона на наследствена предразположеност.

  • Генетично предразположение – различните проучвания посочват фамилна обремененост за атопични болести в 50-70% от случаите. Касае се за полигенно заболяване, т.е. дефектните гени са разположени на различни хромозоми. Установена е и намалена до липсваща активност на ензима делта-6-десатураза, която води до нарушен синтез на арахидонова киселина и простагландини – основни съставки на клетъчната стена.
  • Дисфункция на имунната система – създава предпоставка за развитие на алергични реакции. Към тези нарушения се отнасят свръхпродукцията на имуноглобулин Е (IgE) поради нарушен баланс на клетъчния имунитет (между Т-хелпери и Т-супресори), увеличен брой Лангерхансови клетки (имунни клетки на кожата), увеличен брой еозинофили и мастоцити (клетки от белия кръвен ред) и свръхпродукция на гама-интерферон (белтък с имунна функция).
  • Вътрешни заболявания – болестите на гастроинтестиналния тракт, черния дроб и бъбреците водят до задържане на токсични продукти от метаболизма и отлагането им в кожата, което може да улесни настъпването на атопично състояние.
  • Дисфункциите на ендокринната, централната и вегетативната нервна система обострят атопичния дерматит.

Пускови фактори за развитие на атопичен дерматит се явяват:
• алиментарни фактори – мляко, яйца, риба, соя, какао, цитруси
• аероалергени – полени, домашен прах, животински косми и пърхот, летливи химически съединения
• медикаменти
• физични фактори – студ, топлина
• дразнещи платове на дрехи
• перилни препарати и миещи средства
• микробна колонизация на кожата
• емоционален стрес – води до невровегетативни дисфункции.

Клинична картина: Най-характерният симптом на атопичния дерматит е силният пристъпен сърбеж. В зависимост от възрастта се наблюдават различия във формата и локализацията на обрива.

  • В ранна детска възраст обривът се характеризира със зачервяване, папули, везикули, оток и подмокряне, липса на ясни граници на обрива. Възможно е покриването на обрива с крусти и сквами. Обривите обхващат предимно лицето и крайниците.
  • При деца от 3 години до пубертетна възраст обривите са с преобладаващи пруриго-папулозни елементи (сърбящи възелчета) и следи от разчесване поради силния сърбеж. Обривите обхващат предимно телесните гънки.
  • При възрастните е характерна лихенификацията с изразена сухота. Обривите могат да обхващат всички кожни области.

Диагноза: Диагнозата се поставя въз основа на данните от анамнезата, клиниката и лабораторните изследвания. Диференциалната кръвна картина показва еозинофилия. При изследване на нивата на имуноглобулините в серума се откриват повишени нива на IgE. Атопичният дерматит има характерни хистологични картини в стадий на обостряне и в хроничен стадий, които могат да се установят чрез изследване на биопсичен материал.

Лечение: В острия стадий на атопичния дерматит средство на избор са компресите със слаби разтвори на калиев перманганат, отвара от лайка, багрила (напр. фуксин) за туширане на подмокрените участъци.

Извън острия стадий локално се прилагат кортикостероидни лосиони, унгвенти и кремове, както и имуномодулатори. Общо лечение се провежда с антихистаминови препарати, мастоцитни протектори, кортикостероиди.

Заболяването се повлиява добре от климатолечение. Препоръчва се диета, избягваща провокиращи храни, избягване на дрехи от синтетични тъкани, внимателен подбор на хипоалергенни сапуни и перилни препарати.

  • ПОСЛЕДВАЙ НИ!

  • Съдържанието на този уеб сайт има само информативна цел и не може да замени консултацията с лекар. По въпроси, свързани с Вашето здраве винаги се съветвайте с личният си лекар или друг медицински специалист.
© 2006-2020 Ars Medica.bg Всички права запазени. Всяко възпроизвеждане, променяне, публикуване на част или цялото съдържание на този сайт без предварително писменно разрешение от Ars Medica.bg е забранено Сайтът е изработен от Ait-WebDesign.com
Do NOT follow this link or you will be banned from the site!