На латински: Rhinitis allergica
На английски: Allergic rhinitis
Определение: Алергичният ринит представлява възпаление на носната лигавица, което е предизвикано от различни алергени при хора със свръхчувствителност. Той е едно от най-често срещаните алергични заболявания – засяга около 20% от хората.
Видове алергични хреми:
Според продължителността на алергенната експозиция биват:
• Сезонен алергичен ринит (сенна хрема)
• Целогодишен алергичен ринит
• Професионален алергичен ринит
Според продължителността на заболяването:
• Интермитентен ринит
• Персистиращ ринит
В зависимост от тежестта на клиничната картина (симптоматиката и влиянието върху качеството на живот):
• Лека форма – слабо изразена симптоматика, не се нарушава качеството на живот на индивида
• Средно тежка форма
• Тежка форма.
При умерено тежката и тежка форма на алергичен ринит се установяват един или няколко от следните белези – намалена работоспособност, нарушен сън, затруднена активност по време на спорт и почивка.
Етиология: Алергичните хреми се причиняват от разнообразна група алергени, бичайно пренасяни по въздушен път:
- Полени от различни растения:
– дървета – кестен, върба, топола, липа, бреза
– тревисти растения – райграс, киселец, див пелин и други - Плесени
- Домашен прах
- Домашни акари, които се откриват най-често в матраци, дюшеци, персийски килими, плюшени материи, възглавници с пълнеж от перушина
- Козина на домашни любимци
- Пух
- Насекоми.
Патоанатомия: Алергичните хреми се развиват вследствие на бурна реакция от страна на имунната система. Те имат следната патологоанатомична характеристика:
- Свръхактивация на мастоцитите и базофилите (подтипове бели кръвни клетки).
- Повишена секреция на антитела от клас IgE.
- Антителата се свързват с повърхността на мастоцитите и базофилите, при което се отделят медиатори на възпалението, най-важният от които е хистамин. Той предизвиква разширяване и повишена пропускливост на капилярите, повишена секреция и сърбеж в носа. Впоследствие настъпва оток и зачервяване на лигавицата.
Клинична картина: Алергичните ринити се характеризират със следната симптоматика:
• Назална конгестия (запушен нос)
• Кихане (често многократно)
• Отделяне на воднист или прозрачен лепкав секрет от носа
• Дразнене в областта на носа, небцето, очите, ушния канал
• Сърбеж в носа
• Ринорея
• Аносмия
• Зачервяване на очите
• Сълзотечене
• Конюнктивит
• Оток на клепачите
• Хроничен синуит
• Болка в ушите
• Главоболие
• Сънливост
• Обща отпадналост и умора.
При деца с алергичен ринит се установяват характерни симптоми:
- Алергичен поздрав (Allergic salute) – силен сърбеж, който се облекчава с търкане на върха на носа с длан, при което се образува напречна гънка в долната част на носа.
- Инфраорбитални линии на Dennie – Morgan – разположени са под ръба на долния клепач.
- Тъмни кръгове под очите.
- Дишане с постоянно отворена уста поради назалната конгестия.
Усложнения при алергичните хреми:
• Хроничен синуит
• Отит на средното ухо.
Диагноза: поставя се въз основа на:
Щателна анамнеза
• Установяват се характера и давността на оплакванията
• От какво се подобряват и влошават симптомите
• Връзка с определен алерген
• Фамилна анамнеза и генетична предразположеност
Клинично изследване:
1. Алергологични тестове – кожноалергични проби. Противопоказания за провеждане на кожноалергични тестове има в следните случаи:
• деца под 3 – годишна възраст и възрастни хора над 70 години
• прием на антихистаминови лекарства или трициклични антидепресанти
• остра фаза на алергична реакция
• тежки придружаващи заболявания – наскоро прекаран инфаркт на миокарда, декомпенсиран захарен диабет, активна туберкулуза, остра форма на заболявания.
2. Кръвни алергологични тестове
• за установяване на общ серумен IgE
• тест за специфични IgE антитела – радиоимунологичен тест, при който в серума на пациента се търсят алерген – специфични IgE антитела.
3. Риноскопия
4. Микробиологично и цитологично изследване на секрет от носа.
Диференциална диагноза: Необходимо е да се отдиференцират целогодишният алергичен ринит от следните заболявания и състояния:
• изкривяване на носната преграда
• носни полипи
• чужди тела в носа
• хиперплазия на назофарингеалната сливица
• простудни заболявания на горните дихателни пътища.
Лечение: При алергичните хреми водещо значение има избягване и ограничаване на контакта с алергена – например при поленова алергия да не се прекарва продължително време навън през пролетта, да се затварят прозорците; при алергия към домашни кърлежи – добре е да се намали влажността в дома, да се махнат килимите и дюшеците, спалното бельо и дрехите се изпират над 60 градуса, често се почиства дома, децата не трябва да спят с плюшените си играчки, отстраняване на домашните животни, почистване с хипохлорид на местата в дома, покрити с плесен.
Консервативно лечение – прилагат се следните медикаменти:
• Антихистамини
• Антихолинергични препарати
• Алфа-адренергични агонисти
• Кортикостероиди
• Деконгестанти
• Алергенна имунотерапия – по-ефективна е при сезонен ринит в сравнение с целогодишен. Тя се прилага в периода, когато организмът не е изложен на алергена – например при поленова алергия имунотерапията се провежда през студените месеци. Показания за провеждане има при: липса на ефект от медикаментозната терапия, при невъзможност да се прекрати контакта с алергена, при оплаквания, които се повтарят два последователни сезона при сезонния ринит или продължават повече от шест месеца при целогодишния ринит.
Оперативно лечение – прилага се при силно изразени патологични промени в лигавицата на носа с цел подобряване на носното дишане.
