Определение: Алергологичните тестове представляват медицински тестове за определяне на алергичната реактивност на организма. Разделят се на две големи групи – кожни и кръвни тестове.

Най – голямо приложение намират кожно-алергичните проби, които биват епикутанни, перкутанни и интрадермални. Различават се по степента на контакт на изпитвания алерген с кожата, респективно с нейните сенсибилизирани съдове.

Епикутанният тест е класическа методика за диагностика на контактната алергия в дерматологията. Поставя се серия от материали в нетоксични концентрации върху кожата на гърба или ръката, за да се определи има ли сенсибилизация. Алергените за тестуване са в такива концентрация, че и най-малкото количество от дадено вещество да предизвика реакция у алергичния индивид, но не и у здравия човек.

Показания: Кожно-алергичните тестове се провеждат в следните случаи:

  • Идентифициране на инхалаторни алергени като дървесни, храстови и тревни полени; прах, перушина, животинска козина.
  • Идентифициране на хранителни алергени яйца, мляко, фъстъци, ядки, риба, соя, пшеница, морски продукти.
  • Определяне на алергичната реактивност към медикаменти или отрова на насекоми.

Противопоказания: Контраиндикациите при алергичните изследвания са местни и общи.

1. Локалните противопоказания са:

  • Остри и хронични екземи, респ. невродермити при деца и възрастни
  • Вторични възпалителни или дегенеративни изменения напр. склеродермия
  • Усилен дермографизъм, уртикария и др.
  • Нарушения в кръвоснабдяването на кожата
  • Вторични инфекции на кожата – те са абсолютна контраиндикация поради опасността от разпространение на инфекцията.

2. Общите противопоказания включват:

  • Общи заболявания – отсносителни противопоказания са белодробният емфизем и кардиална астма; други общи противопоказания включват тежка коронарна склероза, прекаран инфаркт на миокарда, сърдечна декомпенсация, тежка тиреотоксикоза, декомпенсиран захарен диабет, тежка бъбречна недостатъчност.
  • Бременност през първите четири месеца – възможно е отделянето на алергенни медиатори да провокира болки, кървене или дори аборт.

Техника на извършване:
1. Цел на алергологичното тестуване – провокиране на микроалергична реакция, ограничена в рамките на определен кожен или лигавичен участък. Когато организмът е вече сенсибилизиран и при контакт с предполагаемия алерген, се проявява локална алергична реакция. Тя протича вследствие на взаимодействието на алергена и съдържащите се в кожата или лигавицата специфични антитела (сенсибилизирани лимфоцити).

2. Алергени за тестуване – провеждането на епикутанния тест се извършва със специфични серии от алергени, които са стандартизирани. Освен стандартната серия алергени съществува и дентална скринингова серия, която намира приложение при установяване на алергия към стоматологични медикаменти и материали.

3. Предварителна подготовка – условията при прилагането на кожно-алергични проби са следните:

  • Болният да е в извънпристъпен период
  • Да не е приемал противоалергични медикаменти – антихистаминови или кортизонови препарати (алергозан, тавежил, сандостен калций, димедрол) – най-малко в продължение на три дни
  • Изследването не се препоръчва да се извършва след слънчево или физиотерапевтично облъчване на кожата

4. Методиката на извършване изисква:

  • Поставяне на алерген под формата на пластир с камерки, в които се съдържа алергена, върху кожата на гърба или ръката
  • Отчитането на пробите се прави до 72 часа след аплицирането им.

5. Отчитане на резултатите – обикновено се извършва с (+) или (-), а степента на реакция с брой плюсове. Отчитането е както следва:

  • (+?) – съмнителна реакция – лек еритем
  • (+) – слабоположителна реакция – еритем, единични везикули
  • (++) – силно положителна – еритем, инфилтрат и единични малки везикули
  • (+++) – изключително силна положителна реакция – силно изразен еритем, инфилтрат, везикули и були или генерализирана реакция
  • (-) – отрицателна реакция
  • (IR) – иритативна реакция – отшумява скоро след разлепването на пластира

Разграничаването между алергична и иритативна реакция е от голямо значение. Иритативната реакция е най-силно изразена непосредствено след отстраняването на пластира с алергените и постепенно отшумява. Провокираната микроалергична реакция се развива в продължение на няколко дни и често отчитането ден-два след разлепване на пластира може да даде по-силна реакция, отколкото отчитане след непосредствено разлепяне.

Резултатите от епикутанните тестове трябва да бъдат съобразени с анамнезата и клиниката на пациента.

Предимства: Епикутанният тест се извършва лесно, изисква стандартизирани материали, сравнително евтин и относително удобен за пациента и алерголога.

Нежелани реакции при епикутанните проби:

  • Контактно витилиго – трайна депигментация на кожата в участъците на алергените
  • Отчитане на фалшиво отрицателна реакция – например при прием на противоалергични медикаменти във времето на извършване на теста.
  • ПОСЛЕДВАЙ НИ!

  • Съдържанието на този уеб сайт има само информативна цел и не може да замени консултацията с лекар. По въпроси, свързани с Вашето здраве винаги се съветвайте с личният си лекар или друг медицински специалист.
© 2006-2020 Ars Medica.bg Всички права запазени. Всяко възпроизвеждане, променяне, публикуване на част или цялото съдържание на този сайт без предварително писменно разрешение от Ars Medica.bg е забранено Сайтът е изработен от Ait-WebDesign.com