Начало Процедури Алергологични тестове – перкутанни проби

Алергологични тестове – перкутанни проби

Определение: Алергологичните тестове представляват медицински тестове за определяне на алергичната реактивност на организма. Разделят се на две големи групи – кожни и кръвни тестове.

Най-голямо приложение намират кожно-алергичните проби, които биват епикутанни, перкутанни и интрадермални. Различават се по степента на контакт на изпитвания алерген с кожата, респективно с нейните сенсибилизирани съдове.

Към перкутанните проби се отнасят скарификационната проба и пробата с убождане. Алергените за тестване са в такава концентрация, че и най-малкото количество от дадено вещество да предизвика реакция у алергичния индивид, но не и у здравия човек.

Показания: Скарификационната проба и пробата чрез убождане се прилагат основно при определяне на алергичната реактивност към медикаменти (анестетици, антибиотици).

Противопоказания: Контраиндикациите при алергичните изследвания са местни и общи.
1. Локалните противопоказания са:

  • Остри и хронични екземи, респ. невродермити при деца и възрастни
  • Вторични възпалителни или дегенеративни изменения напр. склеродермия
  • Усилен дермографизъм, уртикария и др.
  • Вторични инфекции на кожата – те са абсолютна контраиндикация поради опасността от разпространение на инфекцията.

2. Общите противопоказания включват:

  • Общи заболявания – тежка коронарна склероза, прекаран инфаркт на миокарда, сърдечна декомпенсация, тежка тиреотоксикоза, декомпенсиран захарен диабет, тежка бъбречна недостатъчност
  • Бременност през първите четири месеца – възможно е отделянето на алергенни медиатори да провокира болки, кървене или дори аборт.

Техника на извършване:
1. Цел на алергологичния тест – провокиране на микроалергична реакция, ограничена в рамките на определен кожен участък. Когато организмът е вече сенсибилизиран и при контакт с предполагаемия алерген, се проявява локална алергична реакция. Тя протича вследствие на взаимодействието на алергена и съдържащите се в кожата специфични антитела (сенсибилизирани лимфоцити).

2. Предварителна подготовка – условията при прилагането на алергични проби са следните:

  • Болният да е в извънпристъпен период
  • Да не е приемал противоалергични медикаменти – трициклични антидепресанти и антихистаминови препарати като cetirizine (Zyrtec), fexofenadine (Allegra), loratadine (Claritin) – най-малко в продължение на три дни.
  • Изследването не се препоръчва да се извършва след слънчево или физиотерапевтично облъчване на кожата.

3. Методиката на извършване:

  • Скарификационна проба (Scratch test) – мястото на изследване е вътрешната страна на предмишницата. След почистване със спирт с помощта на ланцета с притъпена инжекционна игла се прави скарификационна ивица от 1-2 см. Нарушава се целостта на кожната повърхност в този участък, като се внимава да не се засегне кръвоносен съд. Изчаква се да премине реактивната хиперемия вследствие на скарификацията и върху нея се накапва алергенът. При изследване на повече алергени се правят няколко скарификации на разстояние 3 – 3,5см. Например при тестуване на свръхчувствителност към общи или локални анестетици е удачно да се изследват едновреммено три различни вида съобразно анамнестичните данни и продължителността на предстоящата манипулация.
  • Проба чрез убождане (Prick test) – на предварително почистената със спирт вътрешна повърхност на предмишницата се поставя една капка от алергена и през нея се правят две-три убождания на епидермалния слой на кожата. Разстоянието между две съседни кожни проби не трябва да бъде по-малко от 3-3,5 см, за да се избегне смесването на получените кожни реакции. Ръката на пациента трябва да остане в хоризонтално положение до отчитането на резултата, за да не се получи разливане на капките и смесване на алергените, а оттам недостоверни кожни реакции.

4. Отчитане на резултатите
Отчитането на перкутанните проби се извършва на 20-та минута задължително и на 24-ия час.

  • Скарификационна проба (Scratch test)- положителна реакция се изразява в еритемен ореол, папули или везикули около мястото на алергена. При отрицателен резултат пробата може да се повтори, като се комбинира с епикутанно тестуване и алергенът се поставя върху скарификацията с пластир.
  • Проба чрез убождане (Prick test) – отчитането се извършва след 15-20 минути по размера на папулата и еритема, предварително очертани с кожен маркер. Измерва се най-големият диаметър на папулата и еритемата в мм и перпендикулярният на него в мм. Сборът от двата взаимноперпендикулярни диаметри на папулата и отделно на еритемата, разделени на две, дават средния диаметър, чрез който се представя резултатът от пробата. За положителна се приема всяка реакция със среден диаметър на папулата и на еритемата над 3/3 мм.

Резултатите от алергологичните тестове трябва да бъдат интерпретирани съобразно анамнезата и клиниката на пациента.

Предимства и недостатъци:

  • Кожните тестове са най-достъпните, лесни и евтини за изпълнение.
  • Те са по-точни от кръвните тестове при идентифициране на инхалаторни алергени.
  • Не могат да идентифицират с точност хранителни алергени, поради което се налага допълнитено изследване напр. елиминационна диета.

Нежелани реакции:

  • Отчитане на фалшиво отрицателна реакция – напр. при прием на противоалергични медикаменти във времето на извършване на теста
  • При пробата с убождане най-голяма опасност, макар и изключително рядко срещана, е развитието на анафилактичен шок. Той представлява животозастрашаваща алергична реакция, която се проявява със симптоми като сърбеж, кихане, подуване на лицето или цялото тяло, затруднения в дишането и силно понижаване на кръвното налягане. Необходима е спешна реакция като при лечението му се прилагат адреналин и кортикостероидни препарати.