Антителата имат ключова роля в имунната защита на организма. Те са протеини, произведени от активирани В-лимфоцити – плазмоцити.
При първи контакт с бактерии, вируси и други микроорганизми, както и при излагане на други чужди антигени, В-лимфоцитите се диференцират в плазмоцити (плазматични клетки). Плазмоцитите произвеждат специфични имуноглобулини, наричани още антитела, които се свързват с антигена и улесняват разрушаването му. Имунната система запомня този антиген и при повторна среща с него много бързо се произвеждат антитела.
Антителата се съдържат в кръвта, лимфата, урината, ликвора, в междуклетъчните пространства, а също и на повърхността на лимфоцити, които циркулират в кръвта или са в периферните лимфни органи (слезка, лимфни възли).
Структура на имуноглобулините
Имуноглобулините са гликопротеини. Молекулата им се състои от 4 вериги: 2 леки (L) и 2 тежки (H). Известни са 2 типа леки вериги (κ, λ) и 5 типа тежки вериги – γ, α, µ, ε , δ. В зависимост от вида на тежките вериги имуноглобулините се подразделят на 5 класа: IgG (с γ-верига), IgM (с µ-верига), IgE (с ε-верига), IgA (с α-верига) и IgD (с δ-верига).
Антитялото представлява димер от две идентични субединици. Всяка субединица се състои от една лека и една тежка полипептидна верига. Двете субединици са свързани чрез дисулфидни мостове.
Молекулата на имуноглобулините се разпада на три фрагмента под въздействието на протеолитични ензими. Двата от тях са еднакви и могат да свързват антигена, означават се като Fab – антиген-свързващ фрагмент. Третият фрагмент не се свързва с антиген, той е постоянен и се означава като Fc фрагмент.
Видове антитела (имуноглобулини)
Има пет класа имуноглобулини и няколко подкласа. Всеки клас има различна роля.
Имуноглобулин M (IgM)
IgM са първите антитела, които се произвеждат от тялото в отговор на нова инфекция или нов чужд антиген. Те осигуряват краткосрочна защита. Увеличават се за няколко седмици и след това намаляват, когато започне производството на IgG.
IgM антителата са ефективни при активиране на системата на комплемента и са особено ефективни при аглутиниране (слепване) на патогени, улеснявайки отстраняването им от имунните клетки.
Имуноглобулин G (IgG)
Около 70-80% от имуноглобулините в кръвта са IgG. Специфичните IgG антитела се произвеждат по време на първоначална инфекция или експозиция на друг чужд антиген, като нарастват няколко седмици след началото, след което намаляват и се стабилизират. При среща отново със същия антиген, бързо се продуцират IgG антитела. Антителата от клас IgG са в основата на дългосрочния имунитет, тъй като може да персистират в кръвта седмици до месеци след инфекцията.
IgG играе решаваща роля в неутрализиране на токсините, опсонизиране на патогените за фагоцитоза и активиране на системата на комплемента, което подобрява имунния отговор.
IgG е единственият имуноглобулин, който може да премине през плацентата. IgG антителата на майката осигуряват защита на плода по време на бременността и на бебето през първите месеци от живота му.
Има четири подкласа на IgG: IgG1, IgG2, IgG3 и IgG4.
Имуноглобулин А (IgA)
IgA съставлява около 15% от общите имуноглобулини в кръвта. Той е основният имуноглобулин, присъстващ в секретите – слюнка, сълзи, кърма, респираторни и стомашни секрети. IgA осигурява защита срещу инфекции в лигавичните повърхности на тялото, като дихателните пътища и стомашно-чревния тракт. Чрез кърмата на майката IgA антителата попадат в чревния тракт на новороденото и осигуряват защитата му от инфекциозни агенти, попаднали през устата.
Има два подкласа IgA: IgA1 – в кръвта и IgA2 – в секретите.
Имуноглобулин D (IgD)
IgD се намира в ниски концентрации в кръвния ток и на повърхността на В лимфоцитите. Предполага се, че функцията му е насочена към активиране на В лимфоцитите и инициирането на имунния отговор. Може също да участва в регулиране на съзряването и диференциацията на В лимфоцитите. Тъй като ролята му не е напълно разбрана, IgD не се изследва рутинно.
Имуноглобулин Е (IgE)
IgE се намира в ниски концентрации в кръвта и се свързва предимно с алергични реакции и с паразитни инфекции. Той се свързва с рецепторите на мастоцитите и базофилите, предизвиквайки освобождаване на възпалителни медиатори като хистамин в отговор на алергени.
IgE-медиираните алергични реакции могат да варират от леки симптоми като сърбеж и копривна треска до тежка, животозастрашаваща анафилаксия.
Почти винаги IgE се измерва като част от кръвен тест за алергия, но обикновено не се включва като част от количествен тест за имуноглобулини.
В зависимост от механизма на действие се различават следните видове антитела:
- опсонини – прикрепват се към повърхността на микроби, клетки и други корпускулярни антигени. Така те опсонизират антигена и улесняват неговата фагоцитоза.
- антитоксини – неутрализират токсични вещества от микробен, вирусен, животински и расттелен произход.
- преципитини – преципитират разтворени молекулни антигени, като така улесняват фагоцитирането им.
- аглутинини – аглутинират бактерии, клетки и други корпускулярни антигени и подпомагат фагоцитозата.
- реагини – предизвикват състояние на свръхчувствителност от бърз тип и предпазват от паразити
- комплемен-свързващи антитела – в комплекс с антиген активират комплемента
- антитела, които активират NК-клетките срещу туморни клетки и клетки заразени с вируси в т.нар. антитяло-зависима клетъчна цитотоксичност.
Антителата се класифицират още като диагностични, защитни и автоимунни, т.е. те участват в защитните и в имунопатологичните реакции в организма.
Прочетете за:
IgG антитела – структура, функция
Високи стойности на IgG
