Хроничната лимфоцитна левкемия често се диагностицира случайно при изследване по друг повод. Обикновено болните търсят лекарска помощ поради увеличение на периферни лимфни възли, на които те дълго време не обръщат внимание, тъй като не са болезнени. Повод за поставяне на диагнозата може да бъде и тежест в корема поради увеличена слезка. Други причини са рецидивиращи инфекции или промени по кожата.
Желателно е диагнозата да се постави преди увеличение на лимфните възли или при увеличение само на една лимфна зона.
Какви изследвания са необходими за диагностициране на хронична лимфоцитна левкемия?
За поставяне на диагноза хронична лимфолевкемия се провеждат:
- лабораторни изследвания
В периферната кръв се установява левкоцитоза от 20 до 50.109/l, но може да достигне и до над 200.109/l. В ДКК се установява, че увеличението на левкоцитите се дължи на малки лимфоцити с плътен хроматин. Понякога те достигат до 99 % от левкоцитите. Поради това, че са с намалена механична устойчивост, някои от тях при изготвяне на намазката се разрушават – това са т.нар. сенки на Гумпрехт. При фенотипизиране патологичните клетки са положителни за CD19, CD20, CD5.
При напредване на заболяването се установява анемия и тромбоцитопения. При извършване на имунологично изследване може да се установи хипогамаглобулинемия, както и парапротеинемия (моноклонални IgM).
- изследване на костен мозък
При изследване на костния мозък се установява хиперцелуларитет за сметка на малки лимфоцити. Извършването на хистологично изследване след трепанобиопсия дава възможност да се прецени дали се касае за инфилтрация от фоликуларен тип, която е с по-добра прогноза, или от дифузен тип.
- биопсия на лимфен възел се налага рядко
Ехографското изследване и рентгенологичните методи имат значение за определяне на разпространението на процеса.
Критерии за диагностициране на хронична лимфоцитна левкемия
Хронична лимфолевкемия се приема при наличие на два от следните три критерия:
- абсолютна лимфоцитоза в периферната кръв – над 5.109/l
- лимфоцитна инфилтрация на костния мозък – над 30 % от всички клетки
- повечето от периферните лимфоцити да са с В-фенотип и с белези на моноклоналност.
След поставяне на диагнозата (ако няма индикации за спешно лечение) пациентите трябва да се наблюдават поне 3 месеца, за да се получи представа за начина на протичане на болестта и да се изчисли времето за удвояване на броя на лимфоцитите. Обикновено до 30 % от пациентите попадат в групата на „тлееща“ ХЛЛ.
Прогностични критерии
Неблагоприятни прогностични фактори са:
- III и IV стадий на болестта
- брой на лимфоцитите над 50.109/l
- пролимфоцитен вариант
- Т-фенотип
- дифузна инфилтрация на костния мозък
- време на удвояване на броя на лимфоцитите под 12 месеца
- високи стойности на ЛДХ и на бета2-микроглобулина в серума.
Прочетете за:
Хронична лимфоцитна левкемия – причини, симптоми
Хронична лимфолевкоза – усложнения, стадии
