Главният мозък (encephalon) е най-сложната структура в човешкото тяло. Той е отговорен за всичко – от дишането и сърдечния ритъм до движението, мислите, емоциите и паметта.
Главният мозък е разположен в черепната кухина, здраво защитен от костите на черепа и трите мозъчни обвивки, наречени менинги. Тези обвивки са: твърдата мозъчна обвивка (dura mater), паяжиновидната мозъчна обвивка (arachnoidea mater) и меката мозъчна обвивка (pia mater). Между паяжиновидната и меката обвивка се намира субарахноидалното пространство, изпълнено с цереброспинална течност (ликвор).
Анатомия на главен мозък (encephalon)
Главният мозък се състои от:
- краен / голям мозък (telencephalon / cerebrum)
- междинен мозък (diencephalon)
- малък мозък (cerebellum)
- мозъчен ствол (truncus cerebri) – включва среден мозък (mesencephalon), мост (pons) и продълговат мозък (medulla oblongata).
Краен мозък (telencephalon)
Крайният мозък е най-голямата част от главния мозък. Нарича се още голям мозък (cerebrum). Състои се от две полукълба (мозъчни хемисфери), които са свързани помежду си чрез дебела плоча от бяло вещество, наречена мазолесто тяло (corpus callosum).
Повърхността на крайния мозък е силно нагъната, образувайки извивки и бразди, които значително увеличават повърхността на мозъчната кора (cortex cerebri). Кората е съставена предимно от сиво вещество (тела на неврони), докато под нея се намира бяло вещество – нервни влакна.
Всяко мозъчно полукълбо е разделено на четири основни дяла, наименувани според черепните кости, под които се намират:
- челен дял – разположен в предната част на мозъка, свързан с планирането, вземането на решения, доброволните движения, езика и личността.
- теменен дял – разположен зад челния дял, отговорен за обработката на сетивни усещания като допир, температура, болка и пространствена ориентация.
- слепоочен дял – разположен под теменния и зад челния дял, участва в слуха, паметта, емоциите и разпознаването на лица.
- тилeн дял – разположен в най-задната част на мозъка, основен център за обработка на зрителна информация.
Под мозъчната кора се намират важни структури, като лимбичната система, която обработва емоции и формира спомени, и базалните ганглии, които помагат при контрола на произволните движения.
Междинен мозък (diencephalon)
Междинният мозък (диенцефалон) се разполага дълбоко в мозъка между базалните части на крайномозъчните полукълба. Състои се от няколко жизненоважни структури – таламус, хипоталамус, епиталамус и субталамусна област.
Таламус (thalamus)
Таламусът е голямо яйцевидно тяло от сиво вещество, разположено в централната част на междинния мозък. Той е ключова „предавателна станция“ за почти цялата сетивна информация, която достига до мозъчната кора, с изключение на обонянието. Основните му функции са:
- приема и предава сензорна информация – таламусът приема, обработва и предава сетивни сигнали (зрение, слух, допир, болка, температура) към съответните зони на мозъчната кора, с изключение на обонятелните сигнали.
- участва в движението – предава информация от малкия мозък и базалните ганглии към моторните зони на кората и играе роля в координацията и контрола на движенията.
- участва в регулиране на съзнанието, съня и бодърстването чрез връзките си с ретикуларната формация
- индиректно участва в емоционалните реакции и формирането на паметта чрез връзките си с лимбичната система.
Хипоталамус (hypothalamus)
Хипоталамусът е малка структура, разположена под таламуса. Основните му функции са:
- контролира хомеостазата на организма – регулира телесната температура, апетита, жаждата и циркадните ритми.
- контролира емоционални и поведенчески реакции – участва в изразяването на емоции като гняв, удоволствие, страх и сексуално поведение.
- регулира ендокринната система – чрез директни връзки с хипофизната жлеза, хипоталамусът контролира секрецията на много хормони, които регулират растежа, метаболизма, репродукцията и стресовия отговор.
- контролира автономната нервна система (симпатикус и парасимпатикус) – регулира функциите на вътрешните органи, като сърдечен ритъм, кръвно налягане, дишане, храносмилане, потоотделяне.
Епиталамус (Epithalamus)
Епиталамусът включва епифизата, която секретира мелатонин, хормон, регулиращ циркадните ритми (цикъл сън – бодърстване). Чрез връзки с лимбичната система участва в емоционалната реакция към миризми.
Субталамус (Subthalamus)
Субталамусът е разположен под таламуса. Основната му структура е субталамусното ядро. Участва в регулацията и фината настройка на движенията. Увреждането му може да доведе до хиперкинетични нарушения като хемибализъм.
Малък мозък (cerebellum)
Малкият мозък се разполага в задната част на черепната кухина, под тилния дял на краймозъчните полукълба, зад моста и продълговатия мозък. Има три крачета, като чрез горното се свързва със средния мозък, чрез средното с моста, а чрез долното с продълговатия мозък.
Основните функции на малкия мозък са:
- координация на движенията
Малкият мозък непрекъснато следи и коригира произволните движения, осигурявайки тяхната плавност и точност. Той обединява информацията от сетивните органи, гръбначния мозък и двигателната кора, за да модулира мускулната активност. Без малкия мозък движенията биха били груби, некоординирани и нестабилни.
- поддържане на равновесието и позата
Малкият мозък получава информация от вестибуларната система (отговаряща за равновесието) и зрението, съчетава я и я използва, за да коригира стойката и да поддържа тялото изправено. Той е отговорен за фините настройки, които ни позволяват да стоим стабилно, да ходим без залитане и да поддържаме баланс при различни дейности.
- контрол на мускулния тонус
Малкият мозък контролира мускулния тонус, като осигурява баланс между мускулите-агонисти и антагонисти, което предотвратява треперене или нестабилност при извършване на движения.
- двигателно обучение
Играе ключова роля в усвояването на нови двигателни умения, например каране на колело или свирене на музикален инструмент. Чрез повторение и практика малкият мозък „запомня“ последователностите от движения, правейки ги все по-автоматични и прецизни.
- когнитивни и емоционални функции
Въпреки че основно е свързан с моториката, малкият мозък участва и в някои когнитивни функции. Свързва се с процеси като:
– участие в последователното планиране на задачи
– мже да играе роля в плавността на речта и някои аспекти на езиковата обработка
– допринася за регулирането на вниманието и ефективността на работната памет
– има връзки с лимбичната система, което предполага роля в модулирането на емоционалните реакции.
Прочетете за:
Мозъчен ствол – среден мозък, мост и продълговат мозък
