Мозъчният ствол е част от главния мозък и включва три структури: среден мозък, мост и продълговат мозък. Намира се между междинния мозък и гръбначния мозък. Съдържа редица ядра на черепномозъчни нерви, както и центрове, свързани с регулацията на основни жиднени функции. През мозъчния ствол преминават сетивни и двигателни пътища между крайния мозък и останалите части на централната нервна система (ЦНС).
Мозъчен ствол – структура и функции
Среден мозък (mesencephalon)
Средният мозък е разположен между междинния мозък и моста. Основните му функции са:
- координация на движенията и мускулния тонус
Средният мозък съдържа важни двигателни центрове, като червеното ядро (nucleus ruber) и черната субстанция (substantia nigra). Червеното ядро участва в координацията на движенията и поддържането на мускулния тонус. Субстанция нигра произвежда допамин и е ключова за инициирането и плавния ход на движенията. Тя произвежда допамин и нейната дегенерация е характерна за болестта на Паркинсон, което води до двигателни нарушения като тремор, брадикинезия и ригидност.
- предава нервни сигнали между различни части на централната нервна система
През средния мозък преминават възходящи (сетивни) и низходящи (двигателни) пътища между мозъчната кора и гръбначния мозък. Например през мозъчните крачета (crura cerebri) преминават влакната на пирамидните пътища (кортикоспиналния и кортикобулбарния тракт), които осъществяват контрол върху волевите движения на тялото.
- контрол на движенията на очите и зениците
В средния мозък се намират ядрата на III-ти (n. oculomotorius) и IV-ти (n. trochlearis) черепномозъчни нерви. Тези нерви контролират по-голямата част от външните мускули на окото, отговорни за движенията на очната ябълка и реакциите на зеницата (напр. приспособяване към светлина).
- обработване на зрителни и слухови рефлекси
В средния мозък се намират четири хълмчета – горни (зрителни) и долни (слухови). Горните хълмчета (colliculi superiores) обработват зрителната информация и координират рефлексите за насочване на очите и главата към зрителни стимули. Долните хълмчета (colliculi inferiores) обработват слуховата информация и контролират рефлексите за насочване на главата към източника на звук.
- регулация на съзнанието и съня
Част от ретикуларната формация, която се простира през целия мозъчен ствол, е разположена и в средния мозък. Тя играе ключова роля в поддържането на съзнанието, будността и цикъла сън-бодърстване. Увреждането й може да доведе до кома.
Мост (pons)
Мостът е разположен между продълговатия мозък и средния мозък. Неговите основни функции са:
- проводна функция
Мостът съдържа голям брой възходящи и низходящи нервни пътища. Тези пътища преминават през него, свързвайки главния мозък с малкия мозък и гръбначния мозък.
Възходящи пътища: пренасят сетивна информация (като допир, болка, температура) от гръбначния мозък и други части на тялото към таламуса и мозъчната кора.
Низходящи пътища: пренасят двигателни команди от мозъчната кора към гръбначния мозък, контролирайки волевите движения.
Пътища между голям и малък мозък: свързват мозъчната кора с малкия мозък, което е от съществено значение за координацията на движенията и поддържането на равновесието.
- контрол на дишането – в моста се намира център, които регулират ритъма и дълбочината на дишането в координация с продълговатия мозък
- регулиране на съня и бодърстването – мостът участва в регулацията на цикъла сън-бодърстване. Той има важна роля в REM съня, фазата, в която се случват сънищата.
- съдържа ядрата на четири черепно-мозъчни нерви – V (n. trigeminus), VI (n. abducens), VII (n. facialis), VIII (n. vestibulocochlearis). Тези нерви контролират дъвкателните мускули, движението на очите, мимическите мускули, слуха и равновесието.
Продълговат мозък (medulla oblongata)
Продълговатият мозък се намира точно над гръбначния мозък. Представлява малка, но изключително важна структура, регулираща жизненоважни функции като сърдечен ритъм, дишане и кръвно налягане. Той е и центърът за управление на рефлекси като повръщане, гълтане, кашляне и кихане. Служи и като релейна станция за сензорните и моторните пътища, пътуващи между мозъчната кора и гръбначния мозък. В продълговатият мозък се намират ядрата на четири черепномозъчни нерва: IX (n. glossopharyngeus), X (n. vagus), XI (n. accessorius), XII (n. hypoglossus). Тези нерви участват в говора, гълтането, контрола на вътрешните органи и движението на езика.
Дори минимално увреждане на продълговатия мозък може да бъде фатално, което го прави изключително важен за човешкото оцеляване.
Прочетете за:
Главен мозък (encephalon) – структура
