Менингококите (Neisseria meningitidis) са Грам-отрицателни бактерии с бъбрековидна форма (наподобяват бобови или кафеени зърна) и размери от 0,6 до 1 µm. Те са диплококи – разполагат се по двойки като клетките им са обърнати с вдлъбнатата си част една към друга. Нямат ресни и не образуват спори. Имат капсула, изградена от полизахариди. Притежават фимбрии (пили).
В микроскопски препарати се откриват както менингококи, разположени интрацелуларно в левкоцитите, така и екстрацелуларно.
Културелни свойства
Менингококите са взискателни към хранителните среди. Култивират се на шоколадов агар, серумен агар или кръвен агар. За растежа им е необходимо желязо. Развитието им се стимулира от наличието на 5 – 10 % СО2. Оптимални за растежа им са температура 35-37 ºС и рН 7,2 – 7,4.
При култивиране върху серумен, кръвен или шоколадов агар менингококите дават малки, леко изпъкнали, безцветни колонии. След 48 ч стават по-големи, с матов център и прозрачна периферия.
В течни хранителни среди с добавка на серум или асцитна течност менингококите растат оскъдно като дават помътняване и малка зърнеста утайка.
Биохимични свойства
Менингококите разграждат само глюкоза и малтоза до киселина без газ. Нямат протеолитични свойства. Образуват оксидаза и каталаза.
Антигенна структура
Въз основа на полизахаридните капсулни антигени се различават 13 серологични групи менингококи. Най-голямо значение имат менингококите от серогрупите А, В, С, Y и W-135. Те са отговорни за над 90 % от случаите на менингококова болест.
Според външномембранните белтъчни антигени се различават 20 серотипа менингококи. Серотиповете 2 и 15 се свързват с развитието на епидемични взривове на менингококови инфекции.
Фактори на патогенност
Менингококите притежават следните фактори на патогенност:
- полизахаридна капсула – тя инхибира фагоцитирането на менингококите и спомага за инвазията им
- фимбрии (пили) – те спомагат за прикрепването на бактериите към епителните клетки на лигавицата на назофаринкса
- липополизахариден ендотоксин – предизвиква повишаване на температурата, тромбоза в малките кръвоносни съдове, шок
- IgA1-протеаза
- хиалуронидаза, неураминидаза – имат роля за разпространението на бактериите в човешкия организъм.
Резистентност
Менингококите са неустойчиви във външната среда. Чувствителни са на изсушаване, на висока и ниска температура. Загиват бързо при температура под 22 ºС и над 50 ºС.
Как става заразяването с менингококи?
Източник на заразата са здравите носители, болните и реконвалесцентните. 5 до 20 % от здравите хора могат да имат менингококи в носоглътката (назофаринкса) си. По време на епидемия носителството нараства над 35 – 50 % и повече.
Заразяването с менингококи става по въздушно-капков път (при кихане, кашляне, говорене). Входна врата е лигавицата на назофаринкса. Тук менингококите се размножават, след което попадат в лимфните и кръвоносите съдове, като се развива менингококцемия. Чрез кръвта бактериите могат да се разпространят във всички органи, главно в менингите (обвивките на главния и гръбначния мозък), кожата, белия дроб, ставите.
Прочетете за:
Менингококови инфекции (болести, причинени от менингококи)
Микробиологична диагноза на менингококи
