За диагностицирането на гонококова инфекция не са достатъчни само клиничните симптоми, необходимо е микроскопски или микробиологично да се потвърди наличието на гонококи (Neisseria gonorrhoeae).
Изследват се следните материали: секрет от уретрата, цервикалния канал, простатата, ректума, фарингеален секрет, конюнктивален секрет, урина, сперма, кръв, ликвор, ставен пунктат.
Микробиологичната диагноза на гонококите се основава на следните изследвания:
Микроскопско изследване
От взетият материал се изготвят микроскопски препарати, оцветени по Грам и с метиленово синьо по Льофлер. Наблюдават се диплококи като зърна от кафе, разположени вътре в левкоцитите или екстрацелуларно разположени.
Културелно изследване на гонококи
Доказването на Neisseria gonorrhoeae чрез култура е най-важният метод в диагностиката на гонорея. Чрез културелните методи не само се потвърждава диагнозата, но може да се определи резултата от лечението, както и чувствителността на конкретния щам гонококи към антибиотици.
Гонококите загиват бързо във външната среда, поради което се препоръчва материалите да се посяват незабавно след вземането им на шоколадов агар или на селективна среда на Тайер – Мартин. Посявките се култивират на 37 ºС в атмосфера с 5-10 % СО2 за 24 до 48 ч.
Селективната среда на Тайер – Мартин се предпочита при всички случаи, когато се очаква наличие на странични микроорганизми в материалите за изследване. Тази селективна среда е създадена на базата на говежди хемоглобин и се разлива в петри. Към нея се добавят смеси от инхибитори (напр. ванкомицин, колистин, нистатин, триметоприм), които потискат растежа на другите микроорганизми. Добавят се и растежни фактори за гонококите – обогатена смес от витамини и аминокиселини.
Различават се 4 морфологични типа колонии – Т1, Т2, Т3 и Т4. Колониите от тип Т1 и Т2 се получават в културите след първоначалните посявки на клиничните материали и са малки, сивкави, куполообразни, наподобяващи капки роса. Гонококите в тях имат пили и са вирулентни. Колониите от тип Т3 и Т4 се образуват при следващи пресявания на хранителни среди и са по-големи и плоски. Гонококите в тях са без пили и са авирулентни.
Морфологията на колониите не е достатъчен критерий за различаване на гонококите от колониите на други бактерии. Затова се извършва биохимична идентификация на гонокока.
Биохимични изследвания на гонококи
Използват се следните тестове:
- оксидазен тест – при накапване на 1 % разтвор на тетрамитил-парафенилендиамин хидрохлорид колониите се оцветяват в тъмнолилаво до черно. Тестът се позитивира.
- ферментационен тест – гонококите разграждат само глюкозата, а другите захари (малтоза, лактоза, захароза) – не.
Имунологични изследвания
Тези тестове са алтернатива на микроскопската и микробиологичната диагностика. Прилагат се:
- имунофлуоресцентен метод
- коаглутинационен тест
- типизация чрез преципитация
- откриване на гонококов антиген чрез EIA.
Серологична диагностика
Чрез серологичните изследвания се установяват антитела срущу гонококите в серума. Тяхното приложение обаче е ограничено.
- РСК – реакция за свързване на комплемента
- Насрещна имуноелектрофореза
- ELISA.
Прочетете за:
Гонококи (Neisseria gonorrhoeae)
Гонококова инфекция – видове