Лепрата (проказа, болест на Хансен) е хронична, заразна болест, при която се уврежда основно кожата и периферните нерви. Причинява се от Mycobacterium leprae и Mycobacterium lepromatosis.
Проказата е била нелечима преди появата на антибиотичната терапия през 40-те години на миналия век. Болестта е водела до тежко обезобразяване и значително увреждане на болните. Това е карало хората да се страхуват и да избягват болните от проказа.
Болестта на Хансен най-често се среща в топлите и влажни райони на тропиците и субтропиците – Индия, Индонезия, Централна Африка, Бразилия.
Инфекцията може да се появи във всяка възраст, но има два пика – между 10 и 14 години и между 35 и 44 години. Рядко се наблюдава при кърмачета и малки деца.
Установени са няколко гена, които повишават чувствителността към инфекция с M. leprae. Смята се, че до 95% от населението не е генетично податливо на инфекция с M. leprae.
Как става заразяването?
Източник на инфекцията е болният от лепра човек. Броненосците са единственият доказан източник, различен от хората, въпреки че може да съществуват и други животински източници.
Предполага се, че заразяването става при вдишване на пръски от секрети от носа и устата на човек с нелекувана проказа, които се отделят при кихане или кашляне. Проказата е слабо заразно заболяване и затова е необходим продължителен контакт с болния.
Повечето хора, които се заразяват с M. leprae, не развиват проказа поради силен имунитет. Разболяват се предимно хора с отслабени защитни сили.
Mycobacterium leprae е Грам (+), вътреклетъчен, киселинноустойчив бацил, морфологично сходен с туберкулозния микобактерий. Дели се много бавно и отнема години, за да достигне брой, достатъчен, за да се появят признаци на инфекция.
В мястото на проникване микобактериите се размножават и навлизат в периневралната обвивка на нервните окончания в кожата. Могат да навлязат в кръвта и да стигнат до различни органи.
Какви са симптомите на проказа?
Инкубационният период е дълъг, като може да варира от 6 месеца до 20 години. Симптомите на проказа обикновено започват около 5 години след заразяването и прогресират бавно.
Основните симптоми на болестта на Хансен включват:
- увреждане на периферните нерви
Увреждането на нервите причинява изтръпване и слабост в областите, инервирани от засегнатите нерви. Постепенно настъпва загуба на сетивността. Температурата е първото загубено усещане, последвано от лек допир, болка и след това дълбок натиск.
Засягането на нервите може да доведе до парези, контрактури и деформация на крайниците.
- кожни лезии
Първоначалните кожни лезии обикновено са малък брой хипопигментирани петна или зачервени от възпалението. По-късно настъпва загуба на чувствителност в кожните лезии, атрофия на потните жлези и космените фоликули. При лепроматозната форма на болестта се появяват възли по кожата (лепроми).
- засягане на очите
Може да се развие кератит, еписклерит, иридоциклит, глаукома, слепота.
- засягане на носа
Увреждането на носната лигавица може да доведе до хронична назална конгестия и кървене от носа. Може да се стигне до разрушаване на носната преграда.
Проказата при различните пациенти протича по различен начин в зависимост от силата на техния имунитет. Различават се туберкулоиден тип, лепроматозен тип и граничен тип проказа. Във втората част на статията ще разгледаме подробно отделните клинични форми.
Как се поставя диагнозата проказа?
Диагнозата се поставя чрез доказване на туберкулозни микобактерии в смив от носната лигавица и кожните лезии. Извършва се микроскопско изследване, като препаратите са оцветени по Ziehl-Neelsen. Може да се направи кожна биопсия и хистологично изследване. Извършва се и лепроминов тест, т. нар. реакция на Mitsuda, която зависи от имунното състояние на пациента. Тестът е положителен при добър имунитет и отрицателен при потиснат клетъчен имунитет. При туберкулоидната проказа лепроминовият тест е силно положителен, при лепроматозната форма е отрицателен, а при граничната форма е отрицателен или слабо положителен.
Когато са водещи кожните симптоми се налага проказата да се разграничи от редица кожни заболявания – витилиго, питириазис верзиколор, дерматомикоза, сифилис, лупус еритематодес, саркоидоза. Засягането на периферните нерви трябва да се отдиференцира от диабетна невропатия, алкохолна невропатия.
Какво е лечението при проказа?
Провежда се продължително лечение (6 месеца до 2 години) с антибиотици. Прилага се комбинация от два или три антибиотика. Използват се дапсон, рифампицин, клофазимин и др.
При пациенти, при които са настъпили деформации може да се извършат реконструктивни операции и козметични операции за подобряване на тяхното състояние.
Прочетете за:
Типове проказа (клинични форми)
