Носителство на Стафилококус ауреус в носа означава продължителна колонизация на носната кухина от този бактерий при липса на клинични симптоми.
Staphylococcus aureus (златист стафилокок) е част от нормалната бактериална флора на носната кухина. Той не предизвиква симптоми, но при благоприятни условия може да причини редица локални инфекции, засягащи предимно кожата и меките тъкани, както и инвазивни инфекции, напр. пневмония, остеомиелит, ендокардит, сепсис.
Приблизително 20% от човешката популация е постоянно колонизирана от S. aureus, а други 20% се считат за неносители. Останалите 60% от населението принадлежат към групата на интермитентните носители.
Назалната колонизация при човека може да започне още през първите дни от живота. По-висок процент на назална колонизация (около 45%) се установява през първите седмици от живота на новородените, след което намалява.
Предпочитаното местообитание на S. aureus е предната част на носа. Скорошно проучване обаче показа, че той може да бъде изолиран и от по-дълбоките (задни) области на носната кухина.
Въпреки че назалната колонизация от S. aureus е безсимптомна, тя повишава риска от инвазивни инфекции, особено при имунокомпрометирани и хоспитализирани пациенти. Следователно деколонизацията на назалния S. aureus чрез антибиотично лечение служи като ефиктивна мярка за превенция на инвазивни инфекции.
Рискови фактори за носителство на Стафилококус ауреус в носа
Назално носителство на Стафилококус ауреус се среща по-често при пациенти, които:
- приемат хормонални контрацептиви
- имат захарен диабет
- подложени са на операция
- хоспитализирани са в интензивни отделения
- подложени са на диализа.
Нормален назален микробиом
Човешкият нос е колонизиран от представители на родовете Propionibacterium, Corynebacterium и Staphylococcus и Moraxella.
Като цяло назалният микробиом се отличава с по-малко разнообразие, в сравнение с микробиома на червата. Възможна причина за това е, че носът не е среда, богата на хранителни вещества. Човешкият назален секрет съдържа натриев хлорид, малки количества калий, магнезий и фосфат, но има ниско съдържание на захари, аминокиселини и други основни градивни елементи.
Стафилококус ауреус обаче е добре адаптиран към живота в човешкия нос. Той и много други назални бактерии секретират протеази, които разграждат човешки протеини, като албумин, лактоферин, муцин и ги използват като хранителни източници.
Освен това Стафилококус ауреус притежава ефективни механизми за прикрепване. Те му позволяват да остане в тесен контакт с носните епителните клетки и да устои на изчистването чрез мукоцилиарното движение на ресничестите клетки.
Какви рискове за здравето крие носителството на Стафилококус ауреус в носа?
Потенциални рискове за здравето, свързани с назалното носителство на Staphylococcus aureus са:
- инфекции
Staphylococcus aureus може да причини различни инфекции, вариращи от леки кожни инфекции (като циреи или целулит) до по-тежки инфекции като пневмония, сепсис или инфекции на мястото на операцията.
- разпространение
Назалното носителство увеличава риска от предаване на Стафилококус ауреус на други хора. Това е така особено в здравните заведения, където бактерията може да се разпространи лесно сред пациенти и здравни работници.
- колонизация
В някои случаи назалното носителство на S. aureus може да доведе до колонизация на други части на тялото, като кожата или лигавиците, увеличавайки риска от инфекция.
- антибиотична резистентност
Staphylococcus aureus е известен с това, че развива резистентност към редица антибиотици. Наблюдава се резистентност към целия клас β-лактамни антибиотици, включително метицилин, както и към антибиотици, като еритромицин, клиндамицин, тетрациклин.
Назалното носителство на метицилин-резистентен стафилококус ауреус увеличава риска от развитие на инфекции, които са трудни за лечение с обикновени антибиотици.
- усложнения при уязвими групи от населението
Назалното носителство на Staphylococcus aureus може да бъде особено обезпокоително при уязвими групи от населението. Такива са хора с отслабена имунна система, възрастни хора или такива със съпътстващи здравословни проблеми. При тези лица рискът от развитие на инвазивни инфекции е по-висок.
- хирургични усложнения
Нличието на Стафилококус ауреус в носа е свързано с повишен риск от инфекции на мястото на операцията. Това може да доведе до усложнения и продължително време за възстановяване.
Не всеки носител на S. aureus в носа, ще изпита тези рискове за здравето. За това дали назалното носителство ще доведе до инфекция важно значение има състоянието на имунната система и цялостното здравословно състояние на пациента.
Лечение на назално носителство на S. Aureus
Високият риск от инфекции при носителите на S. aureus оправдава широко използваното лечение с мупироцин за премахване на S. aureus от носа. Прилагането на мупироцин маз два пъти дневно в продължение на 5 последователни дни обикновено води до ерадикация на S. aureus от носа и до намален риск от инвазивни инфекции.
Лечението с мупироцин има висока ефективност, но трайна назална деколонизация на Стафилококук ауреус е трудно постижима. Често настъпва реколонизация от S. aureus само няколко седмици след края на лечението с мупироцин. Освен това резистентността към някои обичайни антибиотици се е увеличила при S. aureus. Спешно са необходими нови антимикробни съединения за деколонизация на S. aureus.
Прочетете за:
Стафилококи – видове, токсини, ензими
Какви болести причиняват стафилококите
