Начало / Актуални теми / Стафилококи – видове, токсини, ензими

Стафилококи – видове, токсини, ензими

ян. 9, 2024

стафилококи

Патогенните стафилококи са най-честите причинители на гнойни възпалителни заболявания, на вътреболнични инфекции, а също и на хранителни интоксикации.

Принадлежат към род Staphylococcus, семейство Micrococcaceae. Представляват Грам-положителни бактерии с кълбовидна форма.

Род Стафилококус включва 28 вида и 8 подвида, разделени в две групи:

  • коагулазо-положителни стафилококи – основен представител е S. aureus
  • коагулазо-отрицателни стафилококи – представители са S. epidermidis, S. saprophyticus, S. haemolyticus, S. simulans, S. warneri, S. hominis, S. capitis и др.

Морфология на стафилококите

Стафилококите имат кълбовидна форма, разполагат се поединично, по двойки, под формата на къси верижки, но ной-често са във вид на гроздове. Диаметърът на микробните клетки е средно 0,5 – 1,5 µm. Неподвижни са и не образуват спори. Някои щамове имат капсула или слузест слой.

Културелни свойства

Стафилококите са факултативни анаероби. Температурният диапазон, в който се развиват е 7 – 46 ºС, като оптималната температура е 35 – 40 ºС. Не са взискателни към хранителните среди. Развиват се добре в течни хранителни среди (месопептонен агар, глюкозов бульон), като причиняват равномерно помътняване на бульона и образуване на придънна утайка. Върху твърди хранителни среди (обикновен или кръвен агар) след 18-24 часа образуват гладки, леко изпъкнали, непрозрачни колонии (S-форми) с диаметър 1-3 mm. Поради наличието на каротиноидни пигменти в стафилококовите клетки, колониите се оцветяват в различен цвят – златистожълт или кремав (за S. aureus), бял или порцелановобял (за S. epidermidis), лимоненожълт (за S. saprophyticus). Хранителната среда около колониите не се оцветява, тъй като пигментите са неразтворими във вода. Способността на стафилококите да образуват пигменти е най-силно изразена при обилна аерация, стайна температура, дифузна дневна светлина и върху кръвен агар.

Антигенна структура

Стафилококите имат сложна антигенна структура от над 30 антигена. S. aureus (златист стафилокок) притежава следните специфични антигени:

  • полизахарид А – разположен е в клетъчната стена
  • протеин А – намира се също в клетъчната стена и има антифагоцитно действие
  • пептидогликан
  • капсулен полизахарид.

Токсини и ензими

Стафилококите продуцират редица токсини и ензими, които обуславят техните патогенни и вирулентни свойства.

S. aureus образува следните видове токсини:

  • хемолизини (хемотоксини, стафилолизини) – стафилококите продуцират 4 вида хемолизини – α, β, γ и δ. Предизвикват хемолиза на еритроцитите и на други клетки.
  • левкоцидин – разрушава левкоцитите
  • ексфолиатин (епидермолитичен токсин) – предизвиква синдром на „попарената кожа“ у малки деца
  • ентеротоксини – има 7 антигенни групи – A, B, C1, C2, D, E, F, G. Те са екзотоксини и не се разрушават от стомашния сок. Причиняват хранителни отравяния.
  • TSS-токсин 1 – предизвиква токсичен шок.

S. aureus продуцира редица ензими:

  • коагулаза (плазмокоагулаза, стафилокоагулаза) – в зависимост от това дали стафилококите продуцират този ензим, те се разделят на коагулазо-положителни и коагулазо-отрицателни. Коагулазата съсирва кръвната плазма и предизвиква образуването на венозни тромби.
  • сlumping factor (слепващ фактор) – предпазва стафилококите от фагоцитоза
  • дезоксирибонуклеаза – хидролизира ДНК, с което допринасят за увреждането на тъканите
  • стафилокиназа (фибринолизин) – хидролизира фибрина и улеснява разпространението на стафилококите
  • хиалуронидаза – разгражда хиалуроновата киселина в съединителната тъкан и улеснява разпространението на стафилококите
  • бета-лактамази – тези ензими хидролизират бета-лактамния пръстен на пеницилини, цефалоспорини и други бета-лактами, с което ги инактивират.

Резистентност

Стафилококите са едни от най-устойчивите неспорообразуващи бактерии. При 60-70 ºС загиват за около 1 час, при 100 ºС – за по-малко от 1 минута. Ентеротоксините, които продуцират запазват токсичните си свойства до 2 часа при загряване над 100 ºС, а при ниска температура – повече от 2 месеца.

Микробиологична диагноза на стафилококи

За доказване на стафилококи най-често се изследват: гной, кръв, урина, храчки, ликвор, секрет от рана, изпражнения. При хранително отравяне се изследват повърнати материи, хранителни продукти.

Прилагат се следните методи за микробиологична диагноза:

  • микроскопия

Микроскопското изследване има ориентировъчно значение. В препарата се намират единични или на малки купчинки по няколко Грам-положителни кълбовидни бактерии, разположени извънклетъчно или фагоцитирани в левкоцитите

  • посявка на хранителна среда

Извършва се посявка върху кръвен агар, като след 24-часово култивиране при 37 ºС стафилококите образуват характерни колонии.

  • хемокултура

Прави се при съмнение за сепсис. Взема се 5-10 ml венозна кръв, която още при леглото на болния се засява в глюкозов бульон или друга специална хранителна среда. Култивира се при 37 ºС за не по-малко от 7 дни. При наличие на бактериален растеж се прави посявка върху кръвен агар.

Изолираните стафилококи задължително се изследват за чувствителност спрямо антибиотици – прави се антибиограма.

Прочетете за:
Какви болести причиняват стафилококите?