Гуша се нарича състоянието, при което щитовидната жлеза е увеличена. Представя се като подутина на шията, която може да достигне големи размери. Може да причини затруднено преглъщане и дишане.
Какви видове гуша има?
Гушата може да бъде класифицирана по различни признаци.
В зависимост от причината за възникване се различават:
Ендемична гуша (struma endemica)
Ендемичната гуша представлява разрастване на паренхима на щитовидната жлеза като компенсаторна реакция на организма към намаленото количество на постъпващия йод.
Среща се главно в планински и полупланински райони, в които има йоден дефицит.
В миналото честотата на ендемичната гуша е била много висока. След въвеждане на задължителната йодна профилактика гушавостта в ендемичните райони е намаляла значително.
Ендемичната гуша се наблюдава два пъти по-често у жените. Засяга всички възрасти, но най-често възрастта между 15 и 30 години.
Основната причина за развитието на ендемична гуша е йодният дефицит. Поради недостиг на йод се нарушава продукцията на щитовидни хормони, предимно на Т4. Това води до повишаване на секрецията на тиреостимулиращ хормон (TSH) от хипофизата. В резултат настъпва хипертрофия и хиперплазия на тиреоцитите.
Роля в струмигенезата имат и някои допълнителни екзогенни фактори, например: намален прием на белтъци, продължителна употреба на храни със струмигенен ефект (зеле, ряпа, карфиол), наличие на някои вещества в почвата (флуор, манган, нитрати, тиоцианати), прием на някои медикаменти (напр. литиеви соли).
Обикновено ендемичната струма е еутиреоидна. Чрез по-голям обем на жлезата се постига т. нар Т3- еутиреоидизъм. Съотношението между Т4 и Т3 е в полза на Т3. Това компенсаторно състояние е неустойчиво и лесно може да се наруши. При тежък йоден дефицит може да настъпи лек хипотиреоидизъм с нискогранични стойности на Т3 и Т4 и повишен TSH.
Спорадична гуша
Спорадишната гуша представлява хиперплазия на щитовидната жлеза, която възниква и в райони, където липсва йоден дефицит.
Спорадичната гуша се дължи на различни ендогенни нарушения, които се съчетават с екзогенни фактори.
Към ендогенните фактори се отнасят:
- ендогенни нарушения на йодния метаболизъм
- вроден дефект в синтеза на щитовидни хормони – най-често поради ензимен дефицит
- генетични фактори
- автоимунни нарушения – доказани са автоантитела, които стимулират хиперплазията на щитовидната жлеза без да променят функцията й.
Към екзогенните фактори се отнасят:
- вещества, които инхибират натрупването на йод в жлезата – тиоцианати, перхлорат, литиеви соли и др.
- вещества инхибиращи синтеза н щитовидни хормони – тиурея, тиоурацил, анилини и др.
- естествени струмигени – зеле, ряпа, цвекло, соя и др.
- радиация.
В резултат от съчетанието на ендогенни и екзогенни фактори се нарушава синтеза на тиреоидни хормони. По типа на обратната връзка се повишава секрецията на TSH от хипофизата и в резултат нараства паренхима на жлезата.
Според нивото на щитовидните хормони се различават:
Токсична гуша
Гушата се описва като „токсична“, когато е свързана с хипертиреоидизъм. Щитовидната жлеза е увеличена и произвежда твърде много тиреоидни хормони.
Нетоксична гуша
При нетоксична гуша щитовидната жлеза е увеличена, но нивата на тиреоидните хормони са нормални. Налице е еутиреоидно състояние. Пациентите нямат хипертиреоидизъм или хипотиреоидизъм.
Според вида на хиперплазията се различават следните видове гуша:
Дифузна струма
В ранната фаза хиперплазията на щитовидната жлеза е дифузна. Щитовидната жлеза е гладка, подвижна, неболезнена, с мекоеластична консистенция.
Хипарплазията обикновено обхваща цялата жлеза, но се среща и увеличение само на единия лоб или само на истмуса.
Нодозна струма
В по-късните фази сред непроменения епител се формират един или повече възли с различна големина и плътност. При наличие на множество възли се говори за мултинодозна или полинодозна струма. Повърхността на жлезата е неравна поради възлите в нея.
Смесена струма
При смесената струма са налице хиперплазия и възли.
Други видове гуша са:
Според локализацията:
- гуша на обичайното си място
- ектопична гуша – ретростернална, субмандибуларна, сублингвална (под езика), ретротрахеална, ретроезофагеална, ретрофарингеална.
Според времето на възникване:
- вродена гуша – наблюдава се в тежки ендемични райони
- придобита гуша.
Според степента на хиперплазия:
- I степен – щитовидната жлеза се вижда при изпъване на шията назад
- II степен – гушата се вижда при обичайна позиция на шията
- III степен – гушата е с големи размери и деформира шията.
При високостепенна струма могат да възникнат редица компресивни прояви – затруднено преглъщане, кашлица, задух, подпухване и посиняване на лицето поради венозен застой.
Прочетете за:
Ендемична гуша
Спорадична гуша
