Матката е кух, мускулен орган, разположен в малкия таз между пикочния мехур отпред и правото черво отзад. Има форма на круша, леко приплесната отпред и отзад.
На матката се различават три основни части:
Тяло на матката (corpus uteri)
Това е по-широката горна част на матката. Най-горният участък на маточното тяло, разположен между двете маточни тръби е заоблен и се нарича дъно на матката (fundus uteri), а страничните участъци, в които се вливат двете тръби – рогове на матката (cornus uteri). Страничните участъци от стената на матката, които са разположени между предната и задната й повърхност се наричат кантове на матката.
Шийка на матката (cervix uteri)
Това е частта от матката, която навлиза във влагалището. На нея се различават две части: горна (portio supravaginalis), която е разположена над влагалището и долна (portio vaginalis), която се вдава в него. При нераждали жени шийката на матката е дълга около 2-4 cm. Най-често, особено при раждали жени има цилиндрична форма. При нераждали жени обаче може да бъде конична. През маточната шийка преминава цервикалният канал, който е с вретеновидна форма. Външният му отвор при нераждали жени е кръгъл и плътно затворен, докато при раждали жени страничните разкъсвания на шийката променят формата му в напречна цепка и оформят предна и задна устна на маточната шийка.
Междинна част (isthmus uteri)
Това е пръстеновиден участък между маточното тяло и маточната шийка с височина 0.5 – 1 cm. Горната му граница е най-тясното място на маточната кухина и е приблизително на нивото, на което перитонеумът преминава от пикочния мехур върху предната маточна стена. Долната граница е линията, от която ендометриумът преминава в цервикален епител.
Матката има кухина (cavum uteri), която представлява цепковидно пространство, тъй като предната и задната маточна стена се допират една до друга. Маточната кухина има триъгълна форма. В двата горни ъгъла се отварят двете маточни тръби, а долният ъгъл води към цервикалния канал.
При нераждали жени матката тежи 50-70 g, а при раждали жени около 80 g. Размерите на матката зависят от възрастта и паритета. При нераждали жени матката е дълга около 7-8 cm, като съотношението на маточното тяло към маточната шийка е 1:1. При раждали жени дължината на матката е 9.0 – 9.5 cm, а съотношението на маточното тяло към маточната шийка е 2:1.
Тялото на матката е наклонено спрямо шийката, като осите им образуват ъгъл от 170 º, отворен напред. Това положение се нарича anteflexio uteri. От друга страна, цялата матка е наклонена напред и надлъжната й ос сключва с надлъжната ос на влагалището ъгъл от около 90 º, също отворен напред – anteversio uteri. Това положение на матката е характерно за около 80 % от жените. Възможни са различни отклонения от това положение, например наклоняване на матката назад, прегъване на тялото на матката спрямо шийката също назад.
Положението на матката се поддържа от коремницата (перитонеум) и редица връзки. Коремницата свързва матката с пикочния мехур, правото черво и страничните стени на малкия таз. Връзките, които поддържат матката са: предна (plica vesicouterina), задна (plica retrovaginalis), които се образуват от перитонеума и три странични връзки – широка маточна връзка (lig. latum uteri), обла връзка на матката (lig. teres uteri), кръстцово-маточна връзка (lig. sacrouterinum). Към страничните връзки може да се добави и lig. cardinale uteri.
Стената на матката е изградена от три слоя:
1. Серозна обвивка (tunica seosa) – образувана е от коремницата, която заляга плътно върху маточната стена.
2. Мускулен слой (tunica muscularis – myometrium). Състои се от гладкомускулни снопчета, разположени в три слоя и еластична съединителна тъкан. Външният слой е тънък и се изгражда от циркулярни и надлъжни мускулни влакна. Средният слой се състои от мощни мускулни снопчета с циркулярен и спирален вървеж. Вътрешният слой се състои от надлъжни мускулни влакна. Между мускулните снопчета има рехава съединителна тъкан, в която има множество кръвоносни съдове.
Маточната шийка е съставена предимно от съединителна тъкан, а гладкомускулните влакна представляват само 8-10 %.
3. Лигавица (tunica mucosa – endometrium). Вътрешната повърхност на маточната стена е покрита с еднореден цилиндричен епител с множество жлези и строма. Повърхността на маточната лигавица е гладка. Ендометриумът се сътои от два слоя: повърхностен (функционален), който се променя в зависимост от фазата на менструалния цикъл и дълбок (базален) слой, който не се променя.
Лигавицата на цервикалния канал е изградена от висок цилиндричен епител. В тази област лигавицата е по-дебела и формира множество гънки. Върху нея изливат секрета си голям брой жлези. Цервикалните жлези произвеждат гъста слуз с алкална реакция, която е богата на муцин, белтъци, соли, хиалуронова киселина, мукополизахариди. Този секрет изпълва цервикалния канал и формира т.нар. цервикална запушалка, която пречи на проникването на инфекция в горните отдели на половата система.
В областта на външния отвор на цервикалния канал цилиндричния епител преминава в многослоен плосък епител, идентичен с този на влагалището.
Кръвоснабдяването на матката се осъществява от клонове на маточната артерия (a. uterina). Вените на матката образуват сплетение – plexus uterinus, което се оттича към вътрешната хълбочна вена.
Лимфата от тялото и шийката на матката се насочва към хълбочните лимфни възли, а лимфата от дъното на матката към поясните лимфни възли.
Инервацията на матката се осъществява от plexus uterovaginalis.
Прочетете за:
Заболявания на матката
